ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР КАТО НАЧАЛО НА РАЗРУШЕНИЕТО НА АДА

610 0

Автор: Антон Поспелов
Източник: pravoslavie.ru
Превод: Пламена Вълчева

Иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят (Иоан. 5:25).

Чрез грехопадението на Адам и Ева смъртта влязла в света. Всички хора, в това число и старозаветните пророци и праведници, попадали в ада след своята смърт. Неговата власт била толкова непоклатима и вечна, че дори сред богоизбрания народ се появили немалко хора, които казвали, че „няма възкресение, ни Ангел, ни дух” (Деян. 23:8). И садукеите, и Марта, и всички ние, които четем евангелските стихове, е трябвало да узнаем за възкресението и да се уверим в неговата реалност: „преди твоите страдания си въздигнал от мъртвите Лазар, Христе Боже” [1]. За Лазар се изпълнили пророческите Господни думи, изречени по-рано: „Иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят” (Иоан 5: 25).

Чрез възкресението на разлагащия се мъртвец устоите на ада се разклатили и за изтляващите в него се появила надежда. В канона на повечерието в петъка преди Неделя Вайя Църквата описва ада като ревниво същество, което за пръв път през своето хилядолетно владичество над мъртвите се уплашило да не бъдат разрушени неговите владения и затова било готово да пожертва един свой пленник, за да не се лиши от много повече: „Моля те, Лазаре, — каза адът, — стани, бързо излез от оковите ми и си отивай. По-добре да плача горко за загубата на един, а не на всички, които преди жадно погълнах”[2], „Лазаре, защо не станеш бързо? — извика адът отдолу, плачейки. — Защо като си възкръснал не бягаш оттук? Да не би Христос да ми плени и останалите, след като те възкреси”[3]. Светите отци единодушно отбелязват, че ако Господ не беше призовал конкретно име, целият ад щеше преждевременно да опустее, защото всички мъртви щяха да възкръснат: „За да не призове всички от гробовете, насочвайки речта Си към мъртвите изобщо, Той затова и казва: Лазаре, излез вън; единствено теб призовавам в присъствието на този народ”[4].

Във възкресението на Лазар Господ ясно явил и чертите на всеобщото възкресение, великото и страшно тайнство, което ще се извърши в последния ден. Разсъждавайки за всеобщия характер на въкресението, преподобният Ефрем Сирин отбелязва, че неслучайно Господ е възкресил трима души: току-що починалото момиче, младежа, който носели към гроба и разлагащия се Лазар: „Вкъщи, по пътя и от гроба връщаше Той починалите към живот, за да постави пътни знаци по целия път на смъртта, да разпространи надеждата за живот по целия път на починалите и да яви възкресението в началото, и по средата, и в край му”[5].

Подобно на възкресението на Лазар, всеобщото възкресение ще настъпи в един миг. Защото зловонието на изтляващото тяло не успяло да повее извън гроба, когато Лазар, покорявайки се на повелителните думи на Господа, излязъл пред изумените иудеи жив, здрав и изпълнен със сила. Гръмкият глас на Спасителя, зовящ: „Лазаре, излез вън!”, символизира великата тръба, която един ден ще възвести всеобщото възкресение. Удивителното е също и това до каква степен чудото във Витания съответства на всеки детайл от описанието на апостол Павел за последния ден на света: „Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим” (1 Кор. 15:51-52).

И накрая, явявайки Своята власт над смъртта, Христос е показал, че и Той Самият може да възкръсне, ако се наложи да вкуси смърт и да слезе в ада. За нас са особено важни Господните думи, отправени към Марта и изречени преди извършването на чудото: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки” (Иоан. 11: 25-26). Евтимий Зигавин, византийски монах-съставител на сборник със светоотечески тълкувания на Четвероевангелието, пише, че „тук се говори за вярващите в Христа, които, макар и на земята да вкусват смърт, ще живеят в блажения живот на бъдещия век. Онези, които живеят в настоящия живот и имат вяра, няма да претърпят вечна смърт в бъдещия век. Казвайки това, Иисус Христос е показал, че само в бъдещия век има истински живот и смърт, защото те не могат да се изменят и да бъдат заменени с други — и че именно за тях е нужно да се погрижим най-много”[6].

Бележки:

[1] Тропар на Лазарова събота.
[2]Андрей Критски, преп. Канон на св. Лазар, Песен 7, Малко повечерие на Лазарова събота, цит. по превода на свещ. Траян Горанов, sluzhbi.blogspot.com
[3] Пак там.
[4] Йоан Златоуст, св. Против аномеите, Слово девето. Цит. по: Св. Иоан Златоуст, Творения, том 2, изд. на Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф”, Света гора, Атон, 2008, стр. 240.
[5] Ефрем Сирин, преп. Тълкувание върху думите: Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!, Цит. по: Св. Ефрем Сирин, Творения, том 5, изд. на Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф”, Света гора, Атон, 2010, стр. 99.
[6]Евтимий Зигавин, мон. Тълкувание върху Евангелието от Йоан, съставено по древните византийски светоотечески тълкувания от XII век.