ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЗАВРЪЩАНЕ

1341 0

ib67Автор: Дякон Августин Соколовски

Превод: Татяна Филева

Първоизточник: www.pravmir.ru

„Иисус й казва: не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог” (Иоан. 20:17).

Христовите думи, отправени към Мария Магдалина, открехват пред нас вратата към тайнството на пасхалния догмат. Иисус от Назарет, странстващият из Палестина Божи Син, завършва Своя път в Йерусалим. Осъден от човешкия съд, Той възлиза на Кръста, умира и завинаги напуска света и историята. Той е умрял и никой повече няма да може да Го види, да Го чуе и да се докосне до Него.

Отсъствието на Иисус в хоризонталния исторически план е непреодолимо и неизменно. Възможно е традиционното онтотеологично богословие да омаловажава значението на Неговото заминаване. Но реалността на това заминаване в исторически план едва ли може да се постави под съмнение. Никой от съвременниците на Иисус и никой в историята след Кръста не може да Го види и да бъде близо до Него. Иисус си е отишъл завинаги.

Неправдата на тази победа на силите на злото над Доброто и Смисъла се преодолява в божествения отговор на случилото се. И името на този отговор е Възкресение. Съгласно свидетелството на Писанието, Отец възкресява Иисус от Назарет. За разлика от ветхозаветната библейска представа, говореща за възкресението на мъртвите като за събитие, изпреварващо съда над отделния човек и над цялото човечество, Възкресение Христово самó става съд. Съд на божествената правда над пълнотата на неправдата, исторически победила в съда над Иисус.

Предан на Бога и Отца докрай и без остатък, Иисус бива поставен за Христос, Месия, Господар и Господ в събитието на Възкресението. Отсега нататък Той, Синът Човечески – е Господар на Историята. Недостъпен исторически, Той става присъстващ в историята като Всемогъщ Господ Иисус. Неговото присъствие не се явява хоризонтално, пространствено и историческо присъствие. То изначално преодолява границите на времето и пространството, осъществява се по силата на Светия Дух. Именно поради това присъствието на Месията Христос сакраментално, тоест реално и обективно, ни най-малко не зависи от субективните характеристики, влияещи на действителността.

Събитието на Христовото Възкресение става начало на присъствието на Господ Иисус в историята, което никога няма да се прекрати. Христовото присъствие може да стане момент от виждането на Господа и общението с Него. Но по самата си същност то, присъствието на Господа, е суверено. Никой не е в състояние да Го приближи към Себе Си, да се докосне до Него и да Го види със собствени усилия. Христовото присъствие и общението с Него отсега нататък е дар на благодатта. Неслучайно едно от етимологичните значения на понятието „благодат” на латински език означава „корупция”. Нали благодатта се дава даром и противно на всяка формална правда. Такава формална правда съществува в отношенията на човек към човека, но в събитието на Възкресението тя се отменя в отношенията между човека и Бога.

Христовите думи, отправени към Мария Магдалина – „не се допирай до Мене” – означават, че предишният Иисус, Учителят-Рави, достъпен и присъстващ, предстои пред нея по нов начин. Възкресението не е завръщане. То е начало на съвсем друг начин на съществуване, станал реалност в Христа и ставащ очевидност в света. Възкръсналият Господ на славата, Който ще бъде прославен в Своето Възнесение, Месията Иисус, скоро ще изпрати дара на Духа на историята и общината. Тогава те ще станат място на постоянното, неизменно присъствие на Иисус – „Господа на Господарите и Царя на Царете” на Откровението (ср. Откр. 17:4).