Възкресение Христово. Победа над смъртта

3216 0

Автор: епископ Александър (Милеант)

Източник: www.pravmir.ru

Превод: Татяна Филева

Възкресение Христово е основа на нашата вяра. То е тази първа, най-важна, велика истина, с възвестяването, на която апостолите започнали своята проповед. Както с кръстната смърт на Христос е извършено очистването на нашите грехове, така с Неговото възкресение ни е даден вечен живот. Затова за вярващите хора Възкресение Христово е източник на постоянна радост, на непрестанно ликуване, достигащо своя връх в празника на светата християнска Пасха.

Вероятно няма човек на земята, който да не е чувал за смъртта и възкресението на нашия Господ Иисус Христос. Но въпреки че самите факти за Неговата смърт и Възкресение са така широко известни, тяхната духовна същност, техният вътрешен смисъл представлява тайна на Божията премъдрост и Божието правосъдие и непостижима тайна на спасението. Нещо повече, духовните плодове на смъртта и Възкресението на Спасителя са достъпни за нашата вяра и осезаеми за сърцето. И благодарение на дадената ни способност да възприемаме духовната светлина на Божествената истина, ние сме убедени, че въплътилият се Син Божи действително доброволно е умрял на кръста за очистването на нашите грехове и е възкръснал, за да ни дари вечен живот. И върху това убеждение се гради цялото ни религиозно светоусещане.

Сега накратко да припомним главните събития, свързани с Възкресението на Спасителя. Както разказват евангелистите, Господ Иисус Христос умрял на кръста в петък, около три часа следобед, в навечерието на еврейската Пасха. В същия ден вечерта Йосиф Ариматейски, човек богат и благочестив, заедно с Никодим снели от кръста тялото на Иисус, помазали го с благовонни вещества, обвили го в платно („плащаница”), както се полагало по еврейските традиции, и го погребали в каменна пещера. Тази пещера Йосиф бил изсякъл в скала за собственото си погребение, но от любов към Иисус я отстъпил на Него. Тази пещера се намирала в градината на Йосиф, близо до Голгота, където разпнали Христос. Йосиф и Никодим били членове на Синедриона (върховния юдейски съд) и същевременно тайни ученици на Христос. Входа на пещерата, където погребали тялото на Иисус, те заградили с голям камък. Погребението се извършило набързо и не по всички правила, тъй като тази вечер започвал празникът на юдейската Пасха.

Независимо от празника, в събота сутринта, първосвещениците и книжниците отишли при Пилат и поискали от него разрешение да поставят при гроба римски войници, за да охраняват гроба. Камъка, който затварял входа на гробницата, запечатали с печат. Всичко това било направено поради предпазливост, тъй като те си спомнили предсказанието на Иисус Христос, че Той ще възкръсне на третия ден след Своята смърт. Така юдейските началници, без сами да подозират, подготвили неопровержими доказателства за последвалото на другия ден възкресение на Христос.

Къде пребивавал Господ със Своята душа, след като умрял? Според вярването на Църквата, Той слязъл в ада със Своята спасителна проповед и извел оттам душите на повярвалите в Него (1 Петр. 3:19).

На третия ден след Своята смърт, в неделя, рано сутринта, когато още било тъмно и воините били на своя пост при запечатания гроб, Господ Иисус Христос възкръснал от мъртвите. Тайната на възкресението, както и тайната на въплъщението, са непостижими. Със своя слаб човешки ум ние разбираме това събитие така: че в момента на възкресението душата на Богочовека се върнала в Неговото тяло, поради което тялото оживяло и се преобразило, ставайки нетленно и одухотворено. След това възкръсналият Христос напуснал пещерата, без да отмества камъка и без да нарушава първосвещеническия печат. Воините не видели какво станало в пещерата и продължили да пазят изпразнения гроб и след Възкресението на Христос. Скоро станало земетресение, когато Ангел Господен слязъл от небето, отместил камъка от вратите на гроба и седнал на него. Видът му бил като мълния и дрехата му била бяла като сняг. Воините, изплашени от Ангела, се разбягали.

Нито жените мироносци, нито учениците на Христос знаели нещо за случилото се. Тъй като погребението на Христос било извършено набързо, то жените мироносици се уговорили на другия ден след празника Пасха, тоест, според нас, в неделя, да отидат на гроба и да завършат помазването на тялото на Спасителя с благовонни масла. Те не знаели за поставената при гроба римска стража и за печата на гроба. Когато започнало да се зазорява, Мария Магдалина, Мария Яковова, Саломия и някои други благочестиви жени отишли на гроба с благоуханно миро. Насочвайки се към мястото на погребението, те недоумявали: Кой ще ни отвали камъка от гроба? – защото, както обяснява Евангелистът, камъкът бил много голям. Първа дошла на гроба Мария Магдалина. Виждайки гроба празен, тя побягнала обратно към учениците Петър и Йоан и им съобщила за изгубването на тялото на Учителя. Не след дълго дошли на гроба и останалите мироносици. Те видели в гроба юноша, седящ от дясната страна, облечен в бяла дреха. Тайнственият юноша им казал: Не бойте се, защото зная, че търсите Иисуса разпнатия. Той възкръсна. Идете и кажете на учениците Му, че ще Го видят в Галилея. Развълнувани от неочакваната вест, те побързали към учениците.

В същото време апостолите Петър и Йоан, като чули от Мария за случилото се, се затичали към пещерата. Но намирайки в нея само повивките и кърпата, която била на главата на Иисус, се върнали у дома в недоумение. След тях Мария Магдалина се върнала на мястото на погребението на Христос и заплакала. През това време тя видяла в гроба два ангела в бели дрехи, които седели – единият при главата, другият при нозете, където било лежало тялото на Иисус. Ангелите я попитали: Защо плачеш? Като им отговорила, Мария се обърнала назад и видяла Иисус Христос, но не Го познала. Мислейки, че е градинарят, тя попитала: Господине, ако си Го (Иисус Христос) ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема. Тогава Господ й казал: Мария! Като чула познатия глас и се обърнала към Него, тя познала Христос и, възкликвайки: Учителю! – се хвърлила в нозете Му. Но Господ не й позволил да се докосне до Него, а й заповядал да отиде при учениците и да разкаже за чудото на Възкресението.

Същата сутрин воините дошли при първосвещениците и им съобщили за явяването на Ангела и за празния гроб. Тази вест силно развълнувала юдейските началници: изпълнили ги тревожни предчувствия. Сега повече от всичко им трябвало да се погрижат за това народът да не повярва във Възкресението на Христос. Като свикали съвет, те дали на воините много пари и им заповядали да разпространяват слуха, че уж учениците на Иисус през нощта, докато воините спели, са откраднали тялото Му. Всички воини така и направили, затова слухът за кражбата на тялото на Спасителя след това дълго се пазел сред народа.

В първия ден на Своето Възкресение Господ няколко пъти се явявал на Своите ученици, които се криели от преследвания, по единично и на групи, на различни места в Йерусалим. Според църковното предание Христос първоначално се явил на Своята Майка и така я утешил в Нейната майчина скръб. След това Господ се явил и на останалите жени мироносици, като им казал: Радвайте се! Жените мироносици побързали да споделят тази радостна вест с другите апостоли. В същия ден Господ се явил още и на апостол Петър, и на други двама ученици – Лука и Клеопа, които пътували за Емаус. Пак вечерта Той се явил на всички апостоли, които се събрали, за да обсъдят слуховете на Неговото Възкресение. Боейки се от юдеите, апостолите се затворили в един от домовете в Йерусалим (според преданието, в „Сионската горница”, където се извършила Тайната вечеря и където седем седмици след Пасха Дух Свети слязъл на апостолите).

Седмица след това Господ отново се явил на апостолите, включително и на апостол Тома, който отсъствал при първото явяване на Спасителя. За да разпръсне съмненията на Тома относно Своето възкресение, Господ му позволил да се докосне до Неговите рани и повярвалият Тома паднал в нозете Му, възкликвайки: Господ мой и Бог мой! Както разказват по-нататък евангелистите, през четиридесетдневния период след Своето Възкресение Господ още няколко пъти се явявал на апостолите, беседвал с тях и им давал последни наставления. Не много преди Своето възнесение Господ се явил на повече от петстотин вярващи.

В четиридесетия ден след Своето Възкресение Господ Иисус Христос в присъствието на апостолите се възнесъл на небето и оттогава Той пребивава „отдясно” на Своя Отец.

А апостолите, ободрени от Възкресението на Спасителя и Неговото славно възнесение, се върнали в Йерусалим, очаквайки слизането на Дух Свети на тях, както им бил обещал Господ.