Възможно ли е да бъдеш по-малко църковен?

2643 0

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

И ще бъдете мразени от всички, заради Моето име (Марк. 13:13). Господ ни казва една истина. Една истина, от която изпитваме болка. Коя е тя? Истината, че мнозина не само ще ни прогонят от живота си, не само ще ни принизят, не само ще ни осмеят, не само ще се пошегуват с нас, но и ще ни намразят, понеже се подвизаваме да живеем богоугодно, по християнски, в съгласие с Божия закон, в съгласие със словото на Църквата, в съгласие с преданието на богоносните отци на Църквата.

Факт е, че мнозина  ще сметнат  човека, който се покайва и променя радикално живота си, за  загубил ума си, за глупав. Много пъти обаче те не се ограничават само с това — можеш да видиш злобата им към този, който вече е станал непримирим към греха.

За съжаление, съществуват хора, които макар и да твърдят, че вярват в Христос, когато срещнат някой, който се подвизава ревностно и автентично, който се старае да живее всеки миг от живота си по християнски, се опитват да го убедят, че не е нужна толкова голяма борба, толкова големи усилия. Затова често се налага да чуваме съвети от рода на: „Бъди църковен, но не чак толкова много.” Какво ще рече това? Нима е възможно да бъдеш по-малко църковен?! Или ще си, или няма да си. Или ще си Христов, или няма да си Христов. Все едно да кажем: „Малко бременна”. Нима е възможно това? По същия начин и тук. Или ще сме Христови, или няма да сме Христови. Или ще се подвизаваме, или ще си угаждаме. Или ще сме автентични Божии чеда, или ще сме незаконни.

Съществува, за съжаление, една заблуда — защото става въпрос именно за заблуда — че не е нужно да ходиш на църква всяка неделя, че не е нужно често да се изповядваш, че не е нужно всекидневно да четеш Божието слово (Св. Писание или някоя друга душеполезна книга), че не е нужно всекидневно да се молиш (да четеш Акатист към света Богородица, Малко Повечерие и др). Едно е да имаш съзнание за своето несъвършенство, тоест да признаваш, че e нужно да правиш всичко това, но да не го правиш, понеже си нерадив и ленив, безразличен и светски настроен, а съвсем друго — да амнистираш своята вялост, твърдейки, че тези неща са ненужни. И не само това — а когато познаваш някого, който ги прави, да го принизяваш и да се опитваш да го убедиш, че те са ненужни. Тогава ставаш съработник на дявола.

За да напреднеш духовно, не трябва да вършиш нещата, които си мислиш, че са необходими и правилни, загърбвайки всичко останало. За да напреднеш духовно, ще трябва да проявяваш послушание към Църквата и духовния си отец (който по някои въпроси вероятно ще прибегне до икономия).

Ти, който живееш нерадиво, се осъзнай и се постарай да живееш с покаяние и смирение, със светотайнствен живот и с послушание към Църквата.

Ти, който се опитваш да се подвизаваш всекидневно, за да благоугодиш на Бога; който разпваш страстите и похотите си заради любовта към  Христос и ближния; ти, който оставяш зад себе си суетността на светското мъдруване, не оставяй никого да те разколебае в твоя избор да бъдеш Христов. Затвори ушите си за демоничните сирени, които те зоват да се насладиш на безсрамните похоти и сетивните наслади на тоя свят.  Кои са демоничните сирени? Това може да са родителите ти, децата ти, приятелите ти, колегите ти, някои хора, които се „грижат” за теб.

Да, зная, че изпитваш болка. Изпитваш болка, защото с теб воюват не невидимите демони, а твоите любими същества. Но трябва да знаеш, че те водят война срещу теб, защото животът ти вече изобличава тяхната неразкаяност, тяхното плитко християнство, което се ограничава в черкуването на Пасха и на Рождество Христово. Водят война с теб, защото си Христов.

Срещу теб се води трояка война: от твоето вехто аз, от демоните и от хората. За тази война обаче ни предупреди Христос, поучават ни преподобните и мъчениците със своите страдания. В тази война ти не си сам. Помисли, че дори това, че оставаш в тази война и не си се предал, е чудо. Никой не може да  победи в тази война, освен ако Божията благодат не го осени.

Може да се чувстваш изморен, може да се чувстваш наранен, може да се чувстваш отпаднал и емоционално смазан. Обаче не падай духом, не зарязвай всичко. Враговете на това се осланят. Понеже не могат да ти навредят духовно, се опитват да ти навредят емоционално и да те убедят, че след като не си добре емоционално, значи не си добре и духовно.

Хората ще те намразят, защото вече ги обичаш по различен начин. Дяволите ще те намразят, защото вече нямат власт над теб. Твоето вехто аз ще те намрази, защото го предаде заради Христос.

Тогава, когато омразата те бие безмилостно; тогава, когато другите те принизяват; тогава, когато всяко духовно усилие изглежда блудкаво и безполезно; тогава, когато се чувстваш сам, си припомни думите на Христос, припомни си живота и смъртта на Христос, припомни си защо в крайна сметка избра тоя живот, припомни си защо в крайна сметка не живееш както мнозина други.

Припомни си отново онези моменти, в които сърцето ти се окриляше от молитвата; припомни си отново онези моменти, в които всичко изглеждаше, че има дълбок смисъл — тогава, когато благодатта беше толкова силна и осезаема, че ти идваше да запляскаш с ръце и да заплачеш от радост; когато се чувстваше богат, понеже имаше малко тамян, една иконка на Христос, една броеничка; когато бе блаженство да отидеш на изповед, да се причастиш с Тялото и Кръвта Господни.

Не се притеснявайте, че хората ви отхвърлят, не съжалявайте, че вашият начин на живот ги кара да ви принизяват и да ви осмиват. Не се страхувайте, че нямате много спътници, че приятелите и познатите ви не гледат на вас с добро око. Не се разочаровайте, че не виждате чудеса и Божии личби в живота си, не съжалявайте, ако имате затруднения  и полагате огромни усилия за духовните неща. Нито се радвайте, ако при вас всичко отново потръгне и става лесно, без труд и умора — а радвайте се, че имената ви са написани на небесата (Лук. 10:20).