Автор: архим. Емилиан Симонопетритски
Източник: „Prairie Spirituelle”
Превод: Пламена Вълчева
Сега нека разгледаме празника Възнесение. В първата стихира на „Господи воззвах” четем: „Господ се възнесе на небесата, за да изпрати на света Утешителя”*. Подборът на думите не е случаен, както и повторението на определени думи и изрази, и на някои сходни на тях като радостния възглас на ангелите: „Подигнете се, врати” или „Кой е този Цар на славата?”, многократно повтарящ се в канона. Във всяко повторение е вложен конкретен смисъл.
„Господ се възнесе на небесата, за да изпрати на света Утешителя.” Утешителят, Който от вечност пребивавал заедно с Отца като съвечно Лице, вече действал в света като енергия, изпратена върху някои избраници — пророци и светии. Никой не можел да пророкува, без над него да е снизходил Дух Свети. Ала Духът все още не бил даден на човеците.
Тази първа стихира на вечернята ни припомня думите, които Господ казал на учениците Си: „за вас е по-добре Аз да си замина” (Иоан. 16:7). Ако възкръснах само за да остана с вас, то нямаше да мога да ви изпратя Дух Свети и тогава Моето домостроителство, Моето въплъщение, Моето учение щяха да бъдат ненужни, Моята кръстна смърт и възкресение щяха да бъдат напразни. Затова за нас било по-добре, че Господ си отивал, защото след това Той щял да пребивава в Църквата чрез изпратения от Него Дух Свети. За да ни открие това, Църквата ни показва апостолите в момента, когато изкачват Елеонската планина. Те не разбирали защо трябва да дойдат на тази планина. Едва когато я изкачили, осъзнали, че се намират тук, защото трябва да преживеят събитието, при което ще се открие пътя за слизането на Дух Свети.
След Възнесението апостолите се събрали в горницата в очакване на Светия Дух според обещанието, което им било дадено от Отца и Сина, защото Той бил обещан също и от Отца. Ако разгледаме делото на Бог Отец в Стария Завет, ще видим, че Той обещава да изпрати Дух Свети, Който апостолите и цялата Църква получили в деня Петдесетница като дар Господен. Така обещанието на Отца и дарът на Сина, тоест Божествената енергия на Отца и Сина, е окончателното слизане на Дух Свети над човеците, за което се говори също и в паримиите на празника Възнесение. Ако разгледаме библейските текстове за празника в техния исторически и пророчески контекст, ще можем по-добре да разберем чудесните събития, скрити в тях.
Текстовете на първата и втората паримия са взети от пророчеството на Исаия. В първата се казва: „Дойдете, и ще възлезем на планината Господня”. Ако Църквата споменава това на вечернята на Възнесение, то несъмнено има предвид Елеонската планина, на която се извършило Христовото възнесение; това е причината, поради която Елеонската планина е известна още и като „Господня планина”. Всички планини — Сион и околностите му, както и Юдейските планини — били смятани за Господни. Но на Елеонската планина станало нещо изключително. Книгата Премъдрост Соломонова представя Господ като слизащ от небето воин, който преминава през една планина, която вероятно е Елеонската. Ако ние, човеците, оставяме на земята отпечатъка на своите стъпки, нима един Бог няма да остави Своите следи, когато идва на земята? Когато Господ преминал през планината, бидейки огън и изпълнен със сила, Той я преломил и веднага там се образувала огромна долина.
Пророк Исаия продължава: „и Той ще ни научи на Своите пътища”. След като сме изкачили планината, Господ ще ни научи на Своя Път. Но кой е този Път, за който говори пророкът? Несъмнено тук става дума за пътя, по който Христос тръгва днес, за този единствен по рода си Път, по който ще слезе Дух Свети.
Третата паримия, пророчеството на Захария, е забележителна! Тя допълва онова, което сме казали до момента: „И ще застанат нозете Му в оня ден на Елеонската планина” (Зах. 14:4). Господ многократно възлизал на Елеон, но Църквата споменава това единствено във връзка с Възнесението. Със Своето Възнесение Господ превърнал Елеонската планина в стълба, водеща към Царството Небесно.
„В оня ден живи води ще потекат от Иерусалим, половината им в източното море и половината им в западното море”(Зах. 14:8), с други думи — и на изток, и на запад всичко ще се изпълни с Дух Свети.
Пророк Захария добавя: „лете и зиме тъй ще бъде.” Както знаете, в Палестина има недостиг на вода. Ето защо голяма част от образите, с които Господ си служи в Своите притчи и беседи, са свързани с бездъждието. Господ постоянно говори за водата. Можем да заключим, че там имало вода само през зимата. „Не — възкликва пророкът, — ще има вода през лятото, както и през пролетта. Когато водата намалее, ще видим как бликва в изобилие”. Водата — това е Дух Свети. Когато в Палестина вали, окната небесни се отварят и изпразват много бързо. Малко след това човек остава с впечатлението, че изобщо не е валяло, освен на онези места, където има големи дървета. Бог използва тези образи, за да ни покаже духовното развитие на душата и на Църквата под действието на Светия Дух.
След като сме разгледали паримиите, разбираме, че думите „Господ се възнася в небесата” указват на едно мъчително раждане, на едно драматично събитие, което не е свързано с един въображаем Бог, а с един истински Бог, с един личностен Бог, Който обитава нашите сърца. Това е причината, поради която учениците, виждайки своя Учител и Бог да се отдалечава, и разбирайки, че ще Го загубят, казват през сълзи: „Владико, не оставяй нас сиротните Твои раби!” (4-та стихира на „Господи воззвах”). Ако човек трябва да погуби живота си, за да го спечели (вж. Лук. 9:24), колко ли повече Бог трябва да си тръгне, за да могат учениците Му да Го открият. Следователно „Господ се възнася на небесата” означава: Той се възнася, Той се скрива във висините и изведнъж учениците Му осиротяват и обедняват. Гръцкият глагол analambanomai („издигнат, въздигнат”) не може да бъде заменен с никой друг глагол. Можем да кажем, че Господ е приел човешко естество и възхожда с него на небесата, но този глагол няма силата, с която звучи „вдигам се, издигам се”, указващ на това, че Той окончателно се скрива от погледа на Своите ученици.
От перспективата на небето глаголът analambanomai означава, че небесата приветстват и приемат Този, Който е слязъл оттам. Изразът „Възнесение Господне” ни открива това, което самите ангели не можели да разберат, а именно, че Този, Който се възнася на небесата, е Този, Който е слязъл оттам: Той е Бог. Иначе казано, Той нямаше да се възнесе на небето, ако не беше слязъл от него. Бог, разбира се, става невидим за нас, но Той отива на Своето истинско място. Когато някой се завръща у дома, той намира покой. Това се отнася и за Христос. Завръщайки се в лоното на Отца, Той получава покой. Когато казваме на някого „Ще се грижа за теб”, това означава: отсега нататък поемам грижата за теб, отсега нататък ще бъда твой наставник, а ти пребъдвай в мир. Следователно можем да разтълкуваме Господнето възнесение така: Бог Отец, понеже се зарадвал твърде много на послушанието на Своя Син, в израз на Своята грижа за Него сега Му дава покой. Господ довел до успешен край делото, което Бог Отец Му поверил, изпълнил волята Му и при Своето Възнесение се завръща в лоното на Отца, за да пребивава там не просто като Бог, а като Богочовек, Който е осъществил Своето първо пришествие и е изпълнил Своето първо домостроителство, имащо за цел да порази покварената човешка и демонска воля.
Колко много ни коства, когато трябва да започнем нещо ново! А Господ не се възпротивил да постави чрез Своето Възнесение началото на историята на човешкия род и да осъществи едно ново раждане. Възнесението било ново начало за Неговото творение, което Той издигнал със Себе си по време на Своето Възнесение; понеже Господ бил приел човешката природа, Той я взел със Себе Си, когато се възнасял на небето. Всъщност когато казваме „Господ се възнесе”, нямаме предвид, че Синът Божи възхожда на небесата, защото Той никога не се е отделял от Отца, а винаги е бил в Неговото лоно. Понеже Синът Божи всеприсъства и на небето, следователно не е възможно да бъде издигнат там. Този, Който се възнася — нашият Спасител — е приелият човешко естество Божи Син. Всъщност нашата човешка природа бива възнесена на небето и от този момент заема място в лоното на Отца.
Това е покоят, възстановяването, новото раждане на човека. Сега Бог не твори човека от пръст и не му вдъхва живот чрез Духа, а го ражда в лоното на Отца, горе, на небесата, за да може окончателно да го съедини със Себе Си, да го направи Свой, да го направи Свой син. Сега Бог става негов истински учител, негова светлина, негов застъпник. Това осиновление на човека е окончателно и съвършено; ние не се страхуваме, че то ще бъде заличено от някаква сила. Следователно Възнесението е окончателният печат на съкровената връзка на човека с Бога.
При Преображението не се преобразява Христос, а апостолите, за да могат да съзерцават Неговата слава. Христос никога не е преставал да излъчва светлина, дори в много по-голяма степен от това, което видели апостолите на планината Тавор; това се отнася и за деня, когато Той се възнася, облечен в човешката природа, тази дреха, която скрива лъчите на Божеството. Падналата човешка природа сега бива издигната от земята, за да тържествува на небесата новият човек, Богочовекът Христос.
Как се извършило Възнесението Господне? „И облак Го подзе” (Деян. 1:9), което означава, че облакът става основата, на която се издига обожената природа на човека. Защо Христос използва облак при Своето Възнесение? Както отбелязахме, образът на облака се споменава многократно в Свещеното Писание; това е пътят, по който Бог шества. Затова ние казваме че „Господ, нашият Спасител, е дошъл, носен на лек облак”, но също така облакът скрива от човешкия поглед божествеността на Този, Който се възнася. По време на Възнесението облакът скрил божествената природа на Богочовека, защото хората трябвало да прозрат това тогава, когато слезе Дух Свети.
В Псалом 17 четем: „И седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени крила.” Странно нещо! Как може Господ да седне на херувими? Псалмопевецът използва глагола „сядам”, за да покаже бързината на Бога, следователно и Неговото всеприсъствие. „И се понесе на ветрени крила.” Ако крилете помагат да се увеличи скоростта на летене на птиците, колко повече това се отнася за вятъра, понеже той духа с голяма сила! Така Господ в Своето Божествено домостроителство се движи с неподозирана скорост и присъства навсякъде. Оттук разбираме, че облакът е образ на херувимите, на ангелите.
Когато видели, че Господ се възнася, ангелите помогнали на Неговото възнесение, като повелили на намиращите се по-високо от тях да отворят вратите. А тези ангели, понеже не разбирали какво се случва, ги запитали: „Кой е Този?”. Тогава херувимите разкрили богочовешката ипостас на Господа, отговаряйки: „Този е Господ, нашият Бог” (стихири на вечернята). Този, Който е слязъл, сега се възнася, Този, Когото ангелите носели и съзерцавали, не бил само Син Божи, Той имал и човешка природа, и ангелите виждали това. Те познавали Божия Син, но не знаели, че Той ще се възнесе на небесата със Своята човешката природа.
Следователно на първо място, ангелите подготвили издигането на човека на небето; на второ, възвестили, че плътта, дрехата на слезлия оттам Божи Син, тази Негова плът вече е обожена. И на трето, отговорили на въпроса: „Защо одеждите Му са червени?”(вж. Ис. 63:2), обяснявайки, че това пророчество възвестява, от една страна, тайната на обожението, а от друга — тайната на Божествения кеносис. Синът Божи се самоумалява и става човек, за да може да напълни небесата със светии. Следователно „Този, Който се възнася в слава на небесата”, Този, Който е облечен в тази слава, и Който се скрива от погледа ни, има човешка природа. Тази природа се възнася в слава заради божествеността на Господа, защото светлината е проникнала в плътта: Синът Божи остава такъв, какъвто винаги е бил, но човекът, който е сътворен от пръст, сега вече е обожен.
Откъс от беседа за Възнесение Господне в манастира „Симонопетра”, 3 юни, 1983 г.
*Цитатите от вечернята са по „Пентикостар (Цветен триод) на български език”, прев. акад. Методий Григоров, трето допълнено издание, Сливен, 2015.
