Вярата на една жена

1102 0
jena

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храмСв. Атанасий“ гр. Варна

Мнозина казват, че в съвременния свят не съществуват чудеса. Нещо повече, упорито отстояват тезата, че те са присъщи на отминалите векове, когато условията са били по-различни. Тогава държавите започнали официално да изповядват християнската вяра, поколенията били възпитавани в страх Божи и духовните плодове били много по-зрели и богати. Мнозина убедено твърдят, че днес даровете на Светия Дух са оскъднели и съвременните християни не са способни да изживеят апогея на вярата, достигнат от техните православни предци. А чудесата, тези несравними посещения от Бога, някои смятат за подаръци свише само за Божиите угодници, светци и харизматици, докоснати и озарени по особен начин от Божествения промисъл. За разлика от тях, останалите Христови последователи преживяват някакво смътно състояние на полувяра и почти непрестанна топлохладност, което е всъщност мимикрия и компромис със стихиите на света.

Енорийската практика обаче свидетелства за съвсем различно нещо, а именно, че Светият Дух блика и животвори и в настоящото динамично време, и посещава дори съвсем обикновени и незабележими хора. Той оставя Своя огнен печат в тяхното съзнание, а също и в паметта на всички онези, които се докосват до живота им или участват в него.

Само преди няколко дни ми се случи нещо, което потвърди това. Една сутрин излязох рано от дома си и тръгнах по обичайния път към храма. Имах предварително уговорени изповеди и срещи с миряни. Движех се пеша по безлюдните улици на града. По едно време на неголямо разстояние от мен видях жена и момиченце. Жената водеше детето за ръка. И двете бяха с покрити глави. Когато наближиха, забелязах, че плачат. В един момент те забързаха към мен и жената ме заговори на развален български: „Простите,  Вие батюшка?”. „Да, православен батюшка” — ù казах. А тя възкликна: „Благословете! Слава Тебе, Боже!”. После задъхано продължи: „Милостив е нашият Господ! Наистина Той Ви изпрати! Неотдавна дойдохме във Вашия град. Ние сме от Украйна. Вярващи сме и редовно ходим на църква. Днес си заминаваме. Преди няколко дни говорих с нашия батюшка и той ни благослови да постим, да се изповядаме и причастим. Да вземем благословение от свещеник и тогава да тръгнем на път. Разпитах за някой близък храм и хората ме упътиха. Днес отидохме до храма, но видяхме, че е затворен. Разбрахме, че там не се служи всеки ден, а днес служба няма да има. Аз не познавам града, но много искам да отидем на св. Литургия. Господи, как се разтревожих! Стоях, стоях и реших да се моля. Тръгнахме напосоки из града. Непрестанно повтарях Иисусовата молитва, а на детето казах да повтаря „Пресветая Богородице, спаси нас!”. Ето, вече може би стотина пъти казах „Господи, Иисусе Христе, помилуй ме, грешната!”. И двете плачем, защото много искаме да се причастим и след това да заминем. И ето, вървим и се молим. Изведнъж Ви видяхме с расото. Вие  сигурно в някой храм отивате?” — завърши плахо тя. Изслушах я и казах: „Да. Днес няма да служа, но имам ангажименти в храма.” Тя задъхано ме помоли: „Батюшка, изповядайте ни и ни причастете. После ни благословете — по дорожке.” „Няма никакъв проблем — ù отговорих. — Вървете с мен.  Храмът е наблизо — само след няколко пресечки.” Жената се наведе и разплакана ми целуна ръцете. После на пресекулки повтори: „Слава Тебе, Боже! Слава Тебе, Боже!”. Отидохме в храма. Изповядах ги, след това им прочетох разрешителната молитва и правилото преди пътуване. Двете отвориха своите малки молитвеници и прочетоха молитвите преди св. Причастие. Не след дълго дойде чредният свещеник, отслужи  проскомидията и последованието на Златоустовата св. литургия и те се причастиха. Взеха нафора, записаха сорокоуст (четиридесетница) за себе си и сродниците си,  благодариха на Бога и тръгнаха по своя път.

Колко си велик, Господи, в Твоите дела! Какво знаем за Теб и за Твоите безкрайни милости към нас, грешните?! Можем да Те познаем единствено донякъде и то чрез милостта Ти. Как  неизказано ни милваш, как невидимо ни посещаваш и как бързо се отзоваваш на молбите ни! Кой би могъл да опише всичко това и да обозре дори частица от тихото Ти величие?! Дал си ни Твоя Син и си ни възвестил Божественото Си слово, за да ни насочиш, вразумиш и спасиш. Дал си ни Го не само като Път към вечния живот, но и като утеха и прибежище в този безутешен свят. Ти виждаш нашата немощ  и искаш от нас две неща: да повярваме и да бъдем искрени. Казал си ни чрез св. Писание: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори” (Мат. 7:7-8). И което е по-важното и решаващото за нас: „Нека ви бъде по вашата вяра”(Мат. 9:29). Без да гледаш на възраст и на пол, без да се вглеждаш в миналото ни! И само това да беше изрекъл — пак щеше да ни е достатъчно! Ако ние вярваме истински и сме искрени с Теб, Ти ще заповядаш на ангелите Си за нас да ни пазят във всичките ни пътища! Каква грижа и дълбок промисъл имаш за всички и за всичко! Но само ако с дръзновение се устремяваме към Тебе, Боже силни и милостиви! С пламтящи сърца и души! Ти правиш всичко за търсещия Те! Но само ако видиш у него зрънце вяра — чиста, искрена и безрезервна. Излязла като стон от гърдите на дете, което търси помощ и подкрепа. Вяра, подобна на вярата на тази жена и майка. В зората на настъпващия ден тя жадуваше да нахрани своята душаи душата на детето си. Копнежът им да се причастят с драгоценното Тяло и Кръв на нашия Господ и Спасител Иисус Христос ги водеше напред, преодолявайки пречките на лукавия. И Господ прояви милостта Си, протегна ръка от небесата и  извърши чудо. За две пламтящи от ревност по Него души!

Колко проникновени са думите на св. Серафим Саровски „Майчината молитва огън не я гори и вода не я топи”! Как ни преподаваш Своите уроци, Боже! Всеки ден и миг от живота ни! На нас — високомерните, горделивите и самопрелъстилите се. Как ни учиш на простота и смирение с примери от вечното Евангелие на Живота! Встрани от духовните цитати и богословските формулировки, от съблазънта на академичната образованост, Ти ни учиш на истинско житейско смирение, пропито с мъдростта на битието и извлечено от горчивината на личния ни опит. Непрестанно твориш чудеса и съживяваш унилите ни души. Колко просто и съкровенно звучат думите на блажения Августин „Без чудесата нямаше да бъда християнин”! Те са най-красноречивото свидетелство за чистотата на Божественото учение и за правдивостта на Божието слово! Най-откровеното свидетелство за необяснимото Божествено посещение! Както вярата на тази жена и майка, притежаваща силата да преобрази света около себе си. Цялото християнско учение е като сграда, построена върху един камък — камъка на вярата. Без него всичко ще рухне и ще се обезсмисли. Вярата е двигателят, посоката, оправданието на всеки един от нас. Останалото е надстрояване и борба. Неспирно самопревъзмогване, за да намерим място в Царството Божие. Дай ни, Боже, благодатни сили да запазим вярата си и да я разгаряме, за да може тя да свети и съгрява нас и нашите ближни, та чрез нея непрестанно да преобразяваме и одухотворяваме битието си! Само така ще можем да я изживеем като истинно и непресекващо чудо в сивотата и суетата на света! Амин!