Автор: йеромонах Методий (Савелов-Йогел)
Източник: „Пред очами Божией Правды”
Превод: Пламена Вълчева
Христос воскресе!
Господ по различен начин откривал на хората Своя Божествен произход, но рядко директно известявал тази велика и страшна истина. Не защото криел Своята Божественост, а защото хората, седящи в мрака и смъртната сянка, с неочистено сърце и помрачена съвест, не можели да възприемат и познаят Христос.
Дори и на Своите апостоли Господ открил тайната Си едва в последните дни на Своето служение.
На самарянката обаче, въпреки цялата ѝ греховност, в отговор на думите ѝ: „Зная, че ще дойде Христос“, Господ директно казал: „Аз съм, Който говоря с тебе“.
С какво тя заслужила тази чест? Несъмнено със своята вяра, със своята дълбока вяра, че „ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести“. Вярата ѝ била чиста: тя не мислела за земното така, както фарисеите и садукеите, които си представяли Месията Христос единствено като земен цар, даряващ на Своя народ земни блага и земна слава. Жената самарянка очаквала Христос, Който ще възвести всичко, Който ще даде откровението на Бога. И ѝ било дадено според вярата ѝ: Сам Христос ѝ открил тайната на Бога.
Макар и да имала грехове, заради вярата си тя била по-близо до Христос, отколкото праведните фарисеи, които били забравили, че човек не само с хляб живее (Второзак. 8:3).
Спасителят Христос се радвал за тази намерена овца, за тази душа, която встъпила в пътя на спасението, а тя, развълнувана от великата и страшна вест, изтичала при своите ближни, при своите сънародници, за да сподели с тях най-великата радост на света — радостта да намериш Господа и Спасителя. И с това тя разкрила още една, приближаваща я до Бога страна на своята душа — любовта към ближните, добротата на сърцето, стремлението да споделиш с нямащите всичко, което притежаваш.
И така, на съкрушеното сърце, на милосърдната и смирена душа, на човека, който търси Бога, Господ открива Себе Си. Затова, ако в мрака и сивотата на света се терзаем поради невъзможността да познаем Бога, нека знаем, че вината за това е в самите нас. Сърцата ни са се втвърдили и ожесточили от гордост и самолюбие, от земни привързаности и земни интереси, но и от равнодушие към ближните.
Нека Господ ни избави от това ожесточение и помрачение и тогава ще можем да чуем и познаем Божията истина с простотата на самарянката.
