В ЗНАК НА НАШАТА ЛЮБОВ

424 0

Автор: архим. Георги Капсанис

Източник: azbyka.ru

Превод: Пламена Вълчева

Днес отново чухме, братя мои, словото Господне в светото Евангелие:  „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” (Марк. 8:34). Ето, че стигнахме до Неделя след Въздвижение на Честния Кръст, празник, който отбелязахме съвсем наскоро. И днес светата Църква отново ни говори за Кръста. За Господния Кръст, който трябва да стане и наш личен кръст. Можем ли да се наричаме  християни, ако не носим своя кръст, ако не сме причастни на Христовия Кръст? Защото християнин е този, който подражава на Христос, откъдето идва и самото му име. Подражава на Христос с целия си живот, подражава и на кръстната Му смърт. И се съразпва с Христос, за да възкръсне с Него и да живее  „в обновен живот” (Рим. 6:4).

Немислимо е да бъдеш християнин без подвиг и кръст. Този, който води лесен живот, не може да се нарече християнин. Някои хора винаги са смятали, че християнин е този, който изпълнява разни нравствени заповеди, после живее по свое усмотрение, води приятен живот,  гарантиращ му благоденствие. Но не този човек е християнин. Християнин е този, който ежедневно върши подвиг, който се подвизава и се бори със себе си. Подвизава се да възлюби Бога. Подвизава се да възлюби своя брат. Но понеже егоизмът пречи на човека да възлюби Бога и ближния, той се бори да го изкорени от себе си. Подвизава се да изкорени страстите си, които помрачават ума му и завладяват сърцето му. Подвизава се да угоди на Бога, да Му се понрави. Добре знае Божиите заповеди и се стреми да ги съблюдава в живота си до най-малката подробност. Но не за да се оправдава егоистично пред Бога, а за да Му благоугажда заради любовта си към Него. Именно заради това  християнинът се подвизава. Не за да каже на Бога:  „Всичко е наред с мен, имам право на спасение” — тогава той не би бил християнин, а фарисей, — а за да Му каже:  „Господи, макар и да съм грешен и слаб, аз Те обичам. И в знак на моята любов се старая да изпълнявам Твоите заповеди и Твоята свята воля. От Теб зависи дали ще ми дариш спасение или не, ако желаеш, спаси ме, ако желаеш, дай ми Твоята благодат.”

Бих искал да ви помоля, братя мои, да насочите цялото си внимание върху духовния подвиг. Защото според Православното предание, според Евангелието на нашия Господ този, който не се подвизава, не може да се нарече християнин. И затова в Православието, в нашата света Църква съществува този благословен аскетичен път, пътя на подвига, който не е само за монасите, но и за всички християни, живеещи в света. И в своя ежедневен подвиг те се подвизават да отсекат страстите си, да ги заглушат и да угодят на Бога.

В древността нашите предци християни били много по-близо до Църквата и живеели много по-пълноценен църковен живот, защото обичали подвижничеството, обичали да постят, да бъдат в храма, обичали дългите църковни служби, молитви и бдения. Ала днес, когато и ние, християните, се оказахме заразени със светския дух, който не е нищо друго освен желание за  „красив живот”, желание да подхранваш и да се грижиш за страстите и плътта си, за своето самолюбие, ние, християните, започнахме да губим своя аскетичен дух. Престанахме да харесваме всички тези прекрасни пости, бдения, молитви, самоограничения. И днес с голяма болка наблюдаваме, че дори през Страстната седмица хората, които наричат себе си християни, нарушават поста и съвестта им не ги измъчва  за това, че в тези велики и святи дни  те би трябвало също да са причастни на Господните страдания — да постят и да се въздържат.

Вие, които дойдохте на Света гора и видяхте, че тук, по Божия милост, се извършва духовен подвиг — разбира се, вие също сте добри християни и се подвизавате, — се старайте още повече да възревнувате този ежедневен подвиг заради любовта Христова и заради спасението на душите си. Отделяйте повече време за молитва. Може ли да се нарече християнин този, който не започва деня си с молитва? Нека пожертваме малко от съня си, да се събуждаме малко по-рано, за да се помолим: десет минути, четвърт час или половин час, а след това да пристъпваме към делата си. Не просто веднъж да се прекръстим и дори да не се помолим за минута  — такава жертва не е угодна на Бога. Разбира се, по-добре да се заемем за работа, дори и само да сме се прекръстили, отколкото и това да не сме направили, но Господ иска нещо повече от нас. Той иска да се молим и да сме усърдни в молитвата. Вечер, когато се върнем уморени от работа, отново да отделим време за молитва, макар да ни спохожда сън и да изнемогваме от изтощение. Нека се потрудим макар и малко заради Божествената любов, за да засвидетелстваме със своите дела любовта си към Бога. Да постим в сряда и петък. Това съвсем не  е трудно, а освен това е и полезно за здравето ни. Но нека постим не защото е полезно за здравето ни, а заради любовта си към Христос. Да пожертваме угаждането на стомаха си заради любовта към Христос. Разбира се, би било добре, ако постим без елей, както се полага по църковния устав. Но аз добре зная, че живеете в света и дишате замърсен въздух, наситен с  микроби, затова ако сте изтощени, в сряда и петък яжте с чиста съвест храна с растително масло. А който може, нека вкусва храна без елей и ще получи Божието благословение.

На това да научим и децата си. Защото, ако ние, възрастните, не се въздържаме, не постим и не насилваме себе си заради любовта си към Бога, и децата си няма да успеем правилно да научим. И тогава децата ни ще станат самолюбиви и егоисти, няма да искат да познаят Бога, а ще искат да задоволяват стомасите си и плътските си желания. А когато не зачитат Божиите заповеди и Самия Бог, няма ли да започнат да презират и родителите си? Ако човек от ранна възраст се научи да се подвизава, като гледа как се подвизават родителите му, как се борят срещу страстите си, как се молят и пазят въздържание, няма ли и той да се научи да се подвизава, да се въздържа и да се моли заради любовта  Христова? Няма ли и той да се научи да прославя Бога с целия си живот и да почита родителите си съгласно Божията заповед?

Нека възлезлият на Кръста Господ помогне на всички нас да изпълняваме този подвиг и благодатта на Неговия Честен и Животворящ Кръст бъде винаги наш помощник в живота.

Манастир „Григориат”, Света гора, 1985 г.