Автор: Св. Василий Исихаст
Източник: orthodoxwayoflife.blogspot.bg
Превод: Павел Стефанов
Св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст тълкуват следното слово на нашия Господ: “В каквото те заваря, в това и ще те съдя” (Иезекиил 33:20), казвайки, че забравянето да изпълняваме най-малките от Божиите заповеди, става напълно достатъчно да ни прати в геената и да ни изключи от Небесното царство.
Помислете за това за момент. Колко от нас игнорират реалността на нашата греховност? Колко обвиняваме другите за нашите недостатъци? Колко време отделяме да се оплакваме от другите? Дали прекарваме същото време мислейки за собствените си действия?
А св. Василий (Исихаст) казва следното:
„Да, ние грешим всеки ден, понякога несъзнателно или поради забравяне, без намерение или неволно. Поради нашата човешка природа и слабост ние грешим всеки ден волно и неволно. Не е ли това, което св. апостол Павел споменава, когато казва: “А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя” (Римляни 7:15)? Ние падаме в грехове, които могат да бъдат простени, но при все това ние не чувстваме никакво покаяние и по този начин ставаме виновни пред Божия съд и навличаме Божия гняв върху себе си.“
Признаването на реалността на нашата греховност, фактът, че грешим много пъти всеки ден, е отправна точка за нашето спасение. Важно е нас да осъзнаем, че трябва постоянно да молим Господа за прошка, както и да искаме прошка от тези, срещу които сме съгрешили. Св. Василий ни казва, че “трябва да поискаме прошка от ближния си лице в лице и да просим прошка от Бога”.
Всички ние имаме определени страсти, с които сме израснали, които са ни дали големи удоволствия, които ние продължаваме да отхранваме в себе си и да ги развиваме като по навик. Тази страст ще бъде различна за всеки човек. За един човек може да е ненаситен апетит за храна, за друг – любов към пари, гняв, егоизъм, арогантност или други. Всички те се усилват с течение на времето чрез навика. Св. Исихий ни напомня какво учи великият законник Моисей, когато казва: “пази се, да не влезе в сърцето ти беззаконна мисъл” (Второзаконие 15:9). Излишно е да казвам, че е наложително да се научим внимателно да изпитваме себе си всеки ден. Въпросът е да осъзнаем, че имаме слабости и че трябва непрекъснато да се молим на Бога със смирено сърце и съкрушен дух. Трябва да избягваме да обвиняваме другите, а вместо това да им прощаваме, тъй като това е, което иска от нас Бог. Като простим на другите и осъзнаем нашите собствени слабости, Бог ще ни прости по великата Си милост.
Нашето предизвикателство в духовния живот е да живеем според заповедите, които Христос ни е дал; всички заповеди през всичкото време на живота си. Трябва да се стремим към това с най-доброто от нашите способности, осъзнавайки, че не сме напълно способни да направим това. Поради това несъвършено състояние, ние винаги трябва да се каем и да търсим прошка от другите и от нашия Господ.
Това е въпрос на послушание. Трябва да се научим да се подчиняваме на Божиите заповеди, а не на нашето собствено желание. Св. Василий посочва, че в тези времена има широко разпространена практика да бъдем послушни поради човешки причини. Т.е. ние използваме нашето послушание, за да получим повишение (в работата) или да придобием нещо. Ставаме послушни на организационните правила и норми и се научаваме да правим това, което се иска от нас, в полза на онези, които ни плащат. Ние знаем за послушанието и имаме способността за това. Нашето предизвикателство е да прехвърлим това умение, което сме се научили да използваме за наша полза, към следване на Божиите заповеди по същия начин.
Св. Василий казва:
„Човек, който се принуждава да се подчинява само на Христос и се подчинява на Неговите заповеди, ще намери облекчение от своите страсти. А този, който прилепя ума си към светските неща, надявайки се да получи престиж, богатство и физически удоволствия, не знае за товара си. Ето защо св. отци правилно казват, че има послушание към Бога и послушание към дявола … Що се отнася до нас, нека се принудим да покажем силата на послушанието в името на Бога.“
Той ни показва още, че най-мощният начин да се справим с тази слабост е практикуването на Иисусовата молитва. Той казва, че ако се обърнем към Бога, казвайки с ума си: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния”, без всякакво съмнение с това ще получим прошка на греховете и с тази молитва също ще изпълним цялото си правило, следвайки примера на вдовицата от Евангелието, която умолявала съдията денем и нощем, просейки да я защити (Лука 18:1-8).
Иисусовата молитва има своето начало от дните на апостолите. Тя е практикувана от светиите оттогава. Много от тях са писали подробно за тази практика. Това е обичайна практика в рамките на православната традиция.
Иисусовата молитва не идва без усилие. Трябва да се ангажираме с едно ежедневно молитвено правило, когато повтаряме тази молитва отново и отново всеки ден. Правейки това, молитвата се вкоренява, запечатва се в нашия физически мозък, така че когато е необходимо, тя е незабавно достъпна за нас. Жживеейки с тази молитва на върха на езика си е най-лесният начин да бъдем постоянно примирени с нашия Бог.
Първата стъпка, която трябва да направим, е да познаем нашата природа. Трябва да признаем, че ние непрекъснато, както волно, така и неволно, използваме нашата свободна воля да действаме против заповедите на нашия Господ. Също така трябва да признаем, че нашият Господ е всемилостив и иска да ни помогне. Единственият начин да получим тази помощ е чрез живот на непрестанно покаяние. Той ни е дал Иисусовата молитва като мощен начин да се научим да спазваме Неговите заповеди.
