В капана на егоистичния ум

470 0

Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов

В дни, когато знаем всичко и не даваме и дума да ни кажат, когато чуваме, че са  нужни някои предпоставки, за да се причастим, пощуряваме и започваме да обвиняваме свещениците, много често и светците с думи от рода на „Христос е за всички”, „Ако чувстваш, че искаш да се причастиш, трябва да отидеш”, „Нямат значение греховете, плътските страсти, и т.н., Христос не гледа тези неща.”

Ние не знаем къде стъпваме, нито къде се намираме. Принизяваме Христос до  нашата паднала егоистична логика, вместо да се изкачим по стълбицата на добродетелите, за да срещнем Жениха.

Предпоставките нямат юридически характер. Всъщност те засягат нашето екзистенциално отношение към Христос. Ако това отношение не е покайно, ние не можем да се съединим с Него нито в душата си, нито в тялото си. Естествено всичко това го преценява нашият духовник-изповедник, а не нашият егоистичен ум, който прави безброй ужасни заключения за всичко, което се отнася до Бога и св. тайнства.

Предпоставките имат онтологична функция в битието на човека, в противен случай не може да има единство с Бога. Но когато в човека има егоизъм, това единство го изгаря („Защото Ти си огън, който изгаря недостойните”). Когато моето битие работи греховно извън животворния изцелителен път, тогава не може да съществува единство с Бога. Предпоставките, които имаме като духовно завещание от св. отци, не са философски умозрения, а опитни преживявания чрез Божията благодат. Всъщност те са аскеза на екзистенциалната подготовка. Когато отивам при духовника и вместо да оставя греховете си под епитрахила му, претендирам да се причастя, понеже е голям празник, тогава не мога  да вляза в единение с Бога, защото съм окован и съединен с моето егоистично аз и осмивам тайнството. Как  да се причастя с Христос, когато отказвам да  съединя живота си с Него? Дискусии от стила „Ако си направил това, можеш ли да се причастиш? Ако си направил друго, не можеш да се причастиш” оскърбяват св. тайнство Евхаристия. Мнозина попадат в капана на емоционалното единение с Бога чрез едно интелектуално философско успокоение. Те принизяват тайнството до нещо символично, при което единството с Христос става преживяване както, когато слушам хубава музика. Всичко това са богословски изкривявания, защото ние сме се отдалечили от отците на Църквата и сме превърнали Христос  в слуга на нашето греховно състояние. Има хора, които се причастяват и имат крайни еретически идеи. Например че дяволът не съществува, че тайнството св. Причастие е символично, а не Тяло и Кръв Христови, че плътските грехове нямат никакво значение и това, какво прави тялото ни, не засяга Бога, че можеш да  се изповядаш пред една икона, защото Бог е навсякъде.