В ЛИЦЕТО НА ХРИСТОС ЖИВОТЪТ ПОБЕЖДАВА СМЪРТТА

808 0

Автор: о. Харалампос Пападопулос

Превод: Константин Константинов

Утре е първата неделя на Великия пост, Неделя Православна. Мнозина смятат, че този ден е ден на тържество на Църквата. Не смятам, че някой се съмнява в това, но този триумф на Църквата срещу иконоборците не трябва да се възприема като демонстрация на мощ и сила над една противна група или идея. За Църквата истината не е просто една идея, а една личност и отношението с нея. В лицето на Христос животът побеждава смъртта и човекът става безсмъртен.

Ако Църквата има правилната слава (тоест вярване), една спасителна и здрава истина, тя трябва да се отразява не в документи и декларации, а в преживяването и опита на живота на нейните членове. Ако имаме истината, трябва да сме истинни, ако имаме светлината, да сме светли, и ако Христос е Синът Божий, Който е възкръснал от мъртвите, можем само да живеем със славословие и радост.

Православието не е идеология, която трябва да подкрепим, а истина, която сме призвани да живеем, защото често в Църквата едно казваме, а друго живеем. Начинът, по който живеем, показва истината на онова, в което вярваме. Не съществува друг начин, по който християните  свидетелстват и изповядват Христос, освен техния собствен живот. Не можеш да казваш, че вярваш в Божия промисъл и същевременно да имаш космически влогове в банкови сметки. Нито да казваш, че си член на тялото на Църквата, без дори да знаеш имената на хората, с които се черкуваш в неделя.

Веднъж на плажната ивица на един малък град намерили удавен млад мъж. В палтото, което носил, имало брошура с неделна проповед. Преди да отиде да се самоубие, той минал през храма, но никой не разбрал за неговата самота и драма, дори проповедта, която прочел, не могла да запали в него искрата, за да остане жив.

„Често с мисли и слова говорим за реалния Христос, но нашите преживявания говорят за един друг Христос. Може да описваме с думи Бога като любящ Отец, Който е понизил Себе Си и е станал Човек заради нас, Неговите чеда, и в същото време да се терзаем от чувството на вина за нашите грехове, от страха от наказание, което Той ще ни наложи жестоко и безмилостно. Може да казваме, че само Божията благодат ни спасява, и в същото време емоционално да се измъчваме със себеоправдание за нашите добри дела.”

Затова не е достатъчно само да вярваме правилно, а най-вече да живеем по християнски и истинно. С нашите грешки и провали, грехове и страсти, но винаги в усилието и борбата, желанието и копнежа да срещнем живия възкръснал Христос, Който не е една идея, а самият живот в неговата пълнота.