Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов
В крайна сметка единственото нещо, което се променя в тази страна, са датите на календара вкъщи. Нищо друго. Всичко си остава същото или се влошава от година на година. Искаме да отидем на Марс, да създадем цивилизации, но сърцата и душите ни са в ада и в неговите пустославни тъмнини. При всяко бедствие единият обвинява другия и в крайна сметка никой не плаща за това освен жертвите на бедствията. Живеем в страна, в която имаме памет като на риба и по някаква причина всичко ще бъде забравено.
Не харесваме т.нар. инфлуенсъри, но не разбираме, че когато сте един от хилядите последователи, които ги следват, вие им давате власт, пари и разбира се, влияние. Социалните мрежи се занимават с тях просто защото публикуват ретуширани снимки и видеоклипове на личните си моменти.
Някои хулят политиците, но пред един солиден рушвет ще замълчат, а в урните отново ще пуснат същата бюлетина. Да не забравяме, че политиците, лекарите и свещениците произлизат от собствените ни семейства. Какви хора в крайна сметка искаме да родим и отгледаме? Хора, които ядат плът, или хора, които спасяват животи и прегръщат човека?
Говорим за цивилизация, еволюция, образование и просперитет, а в същото време някои млади хора нощуват на летището, за да посрещнат участниците в поредното риалити шоу, но когато Милтос Тентоглу или някой друг олимпийски шампион пристигне в Атина, няма кой да му ръкопляска. Това показва какво бъдеще, култура и образование искаме да създадем.
Не харесваме системата, проклинаме я от сутрин до вечер, но сме станали част от нея, малки колелца в машината ѝ, и не правим нищо, за да променим нещата към по-добро.
Някои хора смятат, че стойност имат единствено цифрите в банковата им сметка. Някои хора съсипват всичко за пари. Това себелюбие е унищожило мнозина. Нима не разбираме, че накрая всички ще напуснем този живот и че трябва да сме подготвени за това, но вместо да сме единни, ние се ядем един други.
Унищожаването на горите е убийство. Точка. Останалото са евтини оправдания. Природата, животните и хората са верига, в която всяко звено черпи живот от другото. Ако едно звено се скъса, цялата верига се прекъсва.
Всички ние сме виновни за това, което се случва. Всеки носи някаква отговорност за всяко бедствие и за всяко зло, което се случва около нас. Трябва да сменим посоката като общество и човечество. Следващите локдауни ще бъдат свързани с климата, но ние все още не го осъзнаваме. Себелюбието ни ще се превърне в клетка, в която ще живеем като живи мъртъвци, пред фалшиви екрани, разменяйки фалшиви емоции.
Забравихме Бога, забравихме защо сме създадени и какво е предназначението ни. Всичко, което сме запазили от Евангелието, са три думи „яж, пий, весели се” (Лук. 12:19). С тези три думи сме изградили общество върху пясъка на егоизма и комфорта и виждаме как всичко се руши и нищо не остава. Живеем повърхностно, без да се сетим дори за миг за „любовта, покаянието, Христос”, и често забравяме, че другият човек не е нашият ад, а нашият рай. Време е думите „извинявай, благодаря, обичам те” да се превърнат не просто в думи, които излизат от устата ни, а в действие, което идва от сърцето ни и се превръща в живот!
Време е от тези пепелища да създадем нови страници за новите поколения. Имаме задължение и огромна отговорност. Край на хленченето, злочестието и безотговорността!
Никой не ни е виновен за това! Аз съм виновен! Оттук ще започнем, оттук ще напишем новите страници на нашата история, защото иначе нямаме надежда за утрешния ден.
Хубавото е, че ярките звезди в нощта винаги ще бъдат там. Някои пожарникари, доброволци и много неизвестни герои, които само Бог знае, а не лайковете на някоя социална платформа, ще бъдат там, за да ни напомнят, че в тъмнината винаги ще има звезди, сочещи ни пътя към небето и промяната.
Да спрем да говорим за промяна, да бъдем промяната, да спрем да говорим за надежда, да бъдем надежда, да спрем да говорим за хуманност и солидарност, а да станем човеци с главно „Ч” и тогава нещо ще се промени.
