В храма срещаме Христос и своите ближни

482 0

Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов

Черкуването е полезно, когато в Божия дом отиваме като личности, за да срещнем Христос и своите братя. Ако отиваме като индивиди, които искат да задоволят своя религиозен или свръхестествен дълг, напразно се трудим. Черкуването се заражда като жажда, като вик за единство и личностно общение със Самия Бог. Сърцето ми трябва непрестанно да гори за това общение с Бога и  ближните. Отиваме на църква по хиляди причини, особено по социални, но не за да се съединим с Христос и нашите братя. Свещеникът излиза със св. Потир, а  ние гледаме в пода и искаме да се скрием от лицето на земята, вместо да помислим: „Защо не се причастих днес? Ами ако това е последният ден в моя живот, какъв отговор ще дам пред Бога?”.

Черкуването, освен единство с Бога и ближния, е и едно постоянно вглъбяване и откриване на моето аз. Тропарите, каноните, синаксарът, Евангелието, Апостолът, прошенията на свещеника ми говорят. И всичко това се върши заради мен, окаяния, който съм член на тялото на Господа и почетна личност на всяка св. Литургия. Там срещам живите и упокоилите се в Божията прегръдка. Черкуването е жажда за връзка, жажда за живот, една потребност, за да съществувам вечно. Нека положим усилия, въпреки своите немощи, да влезем в тази красива връзка. Черкуването става красиво, изпълва ме тайно с Божията благодат и шепне в душата ми плодовете на истината. Открива раните на душата ми и чрез аскетическата борба ме води до изцеление, стига да вървя по православния път.

Борбата е значима, постоянната борба срещу гномичната (т.е. личната) воля. Навярно никога няма да успеем да я победим окончателно, навярно никога няма да станем съвършени светци и подвижници, но нека непрестанно се подвизаваме вътре в себе си. Най-големият неуспех е човек да е в църквата и да угаси пророческия ù глас, да не се бори да победи своята гномична воля, за да стигне до безкористната любов. Каква полза ще принесе такъв човек на себе си и на другите, когато от себичност влиза в църквата, без ни най-малко да подозира своето място и мисия в нея?