Автор: о. Харалампос Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Писа ми, че напоследък имаш стрес и получаваш панически атаки. И ме питаш дали чрез молитвата можеш да намериш спокойствие и тишина, дали ще изчезне целият този стрес, който те съсипва. Затова търсиш нещо конкретно от молитвата, поставяш си задача и цел. Възможно ли е това? Няма да кажа, че не е възможно. Всичко е възможно, ако Бог го поиска, но обърни внимание на няколко тънки неща и тайни в духовния живот.
Когато човек се моли с паника, паниката му се увеличава. Св. апостол Петър колкото повече викал, толкова повече потъвал във вълните. Виждал ли си някога някой давещ се да се е спасил, понеже е викал смутен: „Давя се, давя се!“? Не, просто той потъва по-бързо поради паниката. Ако се успокои, навярно ще се спаси. По-добре в часа на паниката да си поемаш дълбоко въздух, да насочиш мисълта и вниманието си другаде, да регулираш малко своето дишане, да не се уплашиш от вълната, която идва, а да минеш през нея и след това да се помолиш.
Също така всяка цел носи стрес за постигането на успех и резултат. Особено в периоди на стрес трябва да изваждаш, а не да прибавяш цели. Знаеш ли какво ще стане? Ще започнеш една смутна молитва, в която постоянно ще изследваш и анализираш дали тя е имала успех и е довела до очаквания за теб резултат. Ще държиш една епруветка и ще измерваш ефективността на молитвата и чудотворната Божия сила. Всъщност сякаш изпитваш Бога и Неговата сила.
Помоли се, обикни Христос, свържи се с Него, водейки смирена борба да обичаш и да прощаваш, да се причастяваш с тялото и кръвта Му в светата Литургия. Потърси със смирение това, което смяташ, че е полезно за теб и живота ти и се остави в Неговата прегръдка. Той, ако трябва и е полезно за теб, ще ти даде онова, което търсиш. Ако не, просто ще замълчи.
И мълчанието е отговор макар много пъти да не се харесва на нашия егоизъм. При това чудото става, когато престанеш да го „очакваш”, когато го забравиш и само Бог го помни.
Но нека не забравяме една голяма истина, че радостта и мирът на твоята душа, които търсиш и желаеш, идват от Него, а не от молитвата. Молитвата не е психотехнически метод, чрез който можеш да получаваш неща без Христос. Христос ще ти донесе мир и радост. Не можеш да искаш имота на баща ти, а не твоя баща. Това крие себичност. Следователно не трябва да си спомняме за Бога и молитвата само в трудностите, а през целия ни живот. Христос да стане всичко за нас, молитвата да стане кислородът на живота ни, а не кутията с подаръци, в която пъхаме ръка и вземаме каквото искаме, без да кажем едно „Благодаря”.
