ГЕРОИТЕ ОТ ОКОПИТЕ

352 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храмСв. Атанасий“ — гр. Варна

Посвещавам на енорийските свещеници

Мнозина вярват, че сега не е време за герои. Твърдо убедени са, че повече от всякога трябва само да се оцeлява. С всички сили и средства, по всякакъв начин и с цената на каквито и да е компромиси. Но има хора на духа, изповедници на вярата, за които това е не само недостатъчно, но и невярно. Защото са призвани да бъдат други, несвоевременни, белязани с невидим знак и носещи огнения печат на Спасителя Христос. Те и да искат, няма как да бъдат като останалите, защото са избрани да служат на Бога и на другите.

Това са свещениците. Тези офицери Христови, Негови съсъди, носители на Неговия завет на мира и любовта. За тях се отнасят думите Му: „Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва, та, каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде“ (Иоан. 15:16).

Това са героите на ежедневието, онези, които са  на първа бойна линия, но за тях не се говори и шуми, защото блясъкът на света е някъде там, встрани от тяхното неспирно и почти невидимо дело. Чеда на молитвата и на тихата скръб по далечната родина, която е отвъд размитата представа за добро и зло, носещи в кръвта си Кръвта, пролята на Кръста, а върху ръцете си белезите от раните на ръцете Му…

Мъже в черно, личности с мисия, които не принадлежат на себе си, а на Спасителя Христос. Той им е предал привилегията да свързват и развързват  на земята и на небето и да държат ключовете на рая. Паднали човеци, изкушавани и изкушаващи обикновените човешки синове и дъщери, но изкупени с Тялото и Кръвта на Пречистия Иисус, висящи гръмоотводи от небето до земята и извършители на Неговите свети Тайни.

Понякога необяснимо весели или необикновено тъжни, възторжени или вглъбени дълбоко в себе си, вглъбено сериозни или отнесени, преминаващи свободно от Царството на Бога до Царството на кесаря. Те не са от света, но Той ги избра от света, положи ги като живи камъни, пламтящи светилници, пътеводители към Царството Божие.   Хора „не от мира сего“, облечени в раса, искрящи като деца, но и дълбоки като пропасти, всички те, за които „светът не беше достоен“ (Евр. 11:38).

Те държат везните на истинската, надсветската справедливост. Обичани и недообичани, познати и непознати, ругани и хулени, обсъждани и осъждани, държащи кадилници и говорещи на някакъв особен древен и почти неразбираем за мнозина език. Движещи се в олтара, посещаващи болници и служещи в градове и села, в тихи параклиси, освещаващи сгради  и домове. Изповедници на девици и вдовици, грешници, отскубнали се от прегръдката на дявола, птици, счупили клетката на греха.

Пръскащи  надежда и проповядващи азбуката на Бога — любовта. Несмирени, но смиряващи се, молещи се и изпросващи  Неговата милост върху чедата на този свят. Помирители на хората с Бога, на Твореца с творенията. Носители на „небесен огън“, с който запалват съвестта на търсещите вечното отвъд…

Бащи на непослушни деца, приятели на светци и хора, очистващи съвести и посвоему жители на небето. Посланици на Христос на земята, вестители на Царството Божие, предаващи атмосферата на небето и живеещи още тук долу вечното блаженство. Превърнали се в жертва пред олтара на Бога в нестихващо служение на Него и на хората. Всеки един от тях е герой на миналото, на настоящето, на идващото и задъхано време. Време разделно и есхатологично, винаги вечно… Отдадено на страсти и борби, обречено на своите похоти, в долината на скръбта, на пълно отстъпление и истинско откровение.

Поклон пред теб, служителю Христов! Поклон пред твоята десница, която предава Неговото свято благословение! Поклон пред намачкания ти подрасник, миришещ на тамян и пот! Поклон пред прашните ти обувки, зацапани с кал и опръскани със светена вода!

Навеждам глава пред погледа на твоите уморени от четете на молитви  очи, с които гледаш на този свят, застинал в прегръдката на проклятието и греха.

Носи светото Евангелие, написано в душата ти, и го предавай на онези, които те очакват и на тези, които дори не искат да те видят и срещнат. Превърни се в слънце и излъчвай Неговата светлина и Той ще ти даде благодат въз благодат и ще отговори дори на неизречените ти молитви. Ти си долу в окопа, в слънце и зной, в дъжд и вятър, но си и там горе, в подножието на престола на Вседържителя Христос. Сърцето ти е като голямо пристанище и в него отдъхват уморените съвести на неспокойните души. В пулса ти тупти пулсът на онези търсещи души, които Бог е изпратил по твоя път, когато са Го потърсили в неспокойните си нощи и в болката на дните си.

Нищо, че си понякога недостоен или неразбран, неприет или отблъснат. Важно е друго — че си призован и призван да бъдеш човек Божи, икона Христова, водач на прогледнали слепци и изцерени болни. Бъди верен докрай и в малкото и голямото, и в делничното и празничното.

Дай Му сърцето си и върви по своя и Неговия път и ще получиш венеца на победата! Не се бой от нищо, ти, който си под покрова на светата Дева, и тя неспирно ще бди над твоята глава и ще се моли със сълзи пред престола на Сина си! Тя никога няма да те остави без непобедимата си защита в неспокойния свят на суетата и покварата. Посвети Му се въпреки всичко и ще бъдеш спасен и ще спасиш онези, които са решили да носят Неговото леко и благо Христово иго докрай и до последен дъх.