ГЛАДЕН БЯХ, И МИ ДАДОХТЕ ДА ЯМ

626 0

Автор: свещ. Георгий Чистяков

Източник: chistiakov.ru

Превод: Пламена Вълчева

„Гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте.” Ето към какво ни призовава Господ: да нахраним гладния, да напоим жадния, да облечем голия, да посетим този, които е в затвора или боледува. Оказва се, че тези добри дела към нуждаещите се са в основата на християнския живот. И слава Богу, братя и сестри, ние все още успяваме да служим на бездомните, като им осигуряваме обяд, като им даваме храна в храма, макар че това съвсем не е лесно. Те идват мръсни и много често са агресивни, а ние трябва и да ги нахраним, и да ги стоплим, защото живеят в мазета, в тавански стаи, в гората, в рухнали сгради — не зная къде още живеят такива бездомници.

Друга група енориаши събира вещи и храна и ги отнася в лагерите на бежанците. Трети, заедно с отец Йоан, работят в затвора и помагат на затворниците, като ги посещават, както ни призовава Христос. Други събират пари за лечението на болните деца от детската клиника. И от съвсем малки пожертвования се събират огромни суми, благодарение на които действително се направят много операции и скъпоструващото лечение на много хора продължава.

Всичко, което правим с вас, разбира се, е много малко, ние можехме да направим много повече. Но все пак това е някаква лепта, това е някакъв принос към онова дело в помощ на страдащите, което е толкова важно и към което Христос ни призовава, когато ни казва как ще ни съди на Страшния съд. Някой може да си помисли, че християнството се свежда именно до това да помагаме на ближните, да отделяме пари за тях, да отделяме от времето и любовта си, за да помагаме на онези, които страдат, на онези, които имат затруднения. Но се оказва, че ако човек върши всичко това без молитва, без пост, без аскетичен живот, много бързо разбира, че силите му са недостатъчни за тези дела. И понеже няма достатъчно сили, той изпада в безизходица, става неспособен за добри дела. Тогава ни става ясно в какво се състои смисълът на молитвата ни, смисълът на поста и аскетичните трудове. Защото както крилете дават възможност на птицата да лети, така и молитвата и аскетичните трудове дават сили на човека да върши онези добри дела, които очакват от него страдащите хора.

Разбира се, понякога и ние не се чувстваме добре, но в такива моменти трябва винаги да помним, че другите се намират в по-лошо и дори в значително по-лошо положение от нас. Затова вечерните молитви в старите молитвеници винаги завършват с това наставление. Ако ти е студено, когато си лягаш вечер, си спомни, че има хора, които изобщо не спят. Ако имаш мека възглавница, вместо нея сложи под главата си камък заради Христос — и си спомни, че има бедни хора, дори по-бедни от теб, които нямат нищо. Нека не забравяме тези хора, нека се стараем да им помагаме според силите и възможностите си, като помним, че сами по себе си не можем да направим много. Само когато сме заедно, когато се събираме в храма, можем да постигнем много. Нека се стараем да правим добро на хората, които страдат, да помагаме на болните, да храним гладните, да даваме вода на жадните, да обличаме онези, които нямат дрехи.

Често си мисля колко хора успяхме да облечем, колко хора успяхме да нахраним за тези дванадесет години, откакто сме тук, на улица  „Столешников”. И много често е невъзможно да кажеш кой е допринесъл най-много за това. Защото някои намериха пари за храна и дрехи, други донесоха тези дрехи, трети ги изпраха и изгладиха, четвърти ги раздадоха, пети, които имаха възможност да нахранят гладните, приготвиха за тях храна, други я раздадоха, а някои почистиха храма, след като тези бедни хора си тръгнаха. Тук вършим заедно много неща и е невъзможно да посочим чий принос е по-голям, защото тук всичко вършим заедно. И това ни прави християни, прави ни Христови ученици, които наистина могат да кажат: ние Те нахранихме, Господи, когато беше гладен.

От друга страна, нека се замислим колко много от онова, което можехме да направим, ние не направихме. Затова нека не спираме да се молим и да постим, защото без молитва и пост няма да успеем никога дори да протегнем ръка към онези, които се нуждаят от помощ, поради една много проста причина — просто няма да ни достигнат сили. Сила се дава на човека, който се моли. Сила се дава на човека, който предстои пред Бога. Сила се дава на човека, който отдава сърцето си на Спасителя Христос и чието сърце гори така, както е горяло сърцето на апостолите, когато са вървели по пътя към Емаус. Чието сърце гори, когато от страниците на Евангелието Сам Христос се обръща към нас. Затова основната ни задача е да не се отделяме от Него, от нашия Господ, и тогава, братя и сестри, Той ще ни даде сили да вършим доброто, към което Сам ни е призвал.

Бог да благослови всички вас!

Проповед в храма Св. безсребреници Козма и Дамян” в Шубино (Москва) на 6 март 2005 г.