ГЛАСЪТ ГОСПОДЕН СЕ НОСИ НАД ВОДИТЕ

290 0

Автор: архим. Емилиан Симонопетритски

Източник: „Prairie Spirituelle”

Превод: Пламена Вълчева

Преди малко преживяхме благодатни дни, защото Бог, Който изпитва сърца и утроби, видя нашите трудове, въздържание, борби и грехове. Нека онова, което извършихме, послужи за духовна основа на новата година.

Дванадесетте празнични дни, започващи с Рождество Христово и завършващи с Богоявление, ни накараха отново да преживеем Христовата тайна. Празникът Богоявление запали в нас горещото желание по примера на пророка да обикаляме Божията скиния, принасяйки хвалебни жертви и радостен възторг. Този възторг бил мирната и умилостивителна жертва, която Давид принесъл за своите грехове; той бил също и Божията награда. Той показва и доволството, с което пророкът обикалял скинията. И ние направихме това през изминалите дни, а също и днес, когато празничният цикъл на Рождество Христово завърши с явяването на Светата Троица.

Днес се открива Светата Троица! Дори и хиляди пъти да преклоним глава пред величието на това събитие, пак ще бъде недостатъчно. Днес лишената от разум река Йордан се връща назад. Безсловесните притихват, за да разберат тайната, която се явява. Небесните сили затреперват, защото виждат, че Йоан е положил ръката си върху Подателя на живота: „Ангелите се уплашиха”, пеем на утренята. Тези велики и страховити събития се извършват и пред наши очи. Макар сърцето ни да е погълнато от нашите проблеми и мечти, Господ е готов да дойде и да се всели в нас като глас и присъствие.

По време на освещаването на водата пеем: „Гласът Господен се носи над водите”. Господ идва. Гласът Му се чува при Йордан и прогърмява в облаците, над висините. На всяко място, където се събират води, Христос идва и ги освещава.

Как мислите, не ще ли Господ влезе във водите на нашите грехове, на нашите престъпления и с тътена на гръмотевичния Си глас ни накара да потреперим от ужас подобно на небесните сили? Не ще ли застави нашите богопротивни мисли и страсти да се върнат назад, както направи с Йордан? Не ще ли дойде да ги порази?

Потоците, по които Христос идва, са нашите добри помисли, нашите духовни мисли. Големите води са нашите борби, нашите бдения, с други думи, онова обикаляне на скинията, което вършим ден и нощ. Това е и въздигането на душите ни, когато предстоим пред Господа. Каквото и да правим, Той идва, за да освети всичко, което имаме и да го направи Свое; да ни изпълни със Своето присъствие.

В едно от пророчествата, които се четат на службата, се казва: „Ще се развесели пустинята и сухата земя”, защото ще бъдат напоени с толкова много вода, че ще се превърнат в извор, а след това в многоводна бездна. Сухата земя е напълно лишена от сила, защото няма Бог. Тази пустиня, тази суха земя, която Господ иска да напои, е нашето същество, нашата душа, нашите празни думи, нашите мечти, нашите мимолетни борби, нашите мними подвизи, които в действителност са само блед отблясък на божественото присъствие. Ето защо в стихирите се казва за Христос: „Всели се и в нашите души, Човеколюбче”, влез в нашите пресъхнали, мрачни и тъжни души, защото те живеят без Теб. Стани вода, която ще ги напои и те никога повече няма да ожаднеят.

Бог обаче не може да стори това, когато затваряме дверите си за Него. Той не може да влезе, когато нашите очи, уста, нос и уши са отворени за хиляди земни неща. Понякога ние Го посрещаме, след това забравяме за Него, после вероятно отново си спомняме за Него по време на молитвеното си правило или на богослужението. „Независимо от това, Боже мой, ела и се всели в нас. Макар да Ти пречим с разстоянията, които сме създали между Тебе и нас,  със страстните ни помисли, с характера ни, защото не искаме да отворим духовните си очи. Ти обаче разруши нашите затворени двери и премахни тези разстояния.”

И Бог прави това. Виждаме го и аз, и вие. Господ отваря дверите на нашата воля, на нашите желания, за да може да влезе в нас. Бог прави това! Не бива да се съмнявате. Нека вършим онова, което е по силите ни. На Богоявление небесата се отвориха. Нека се постараем небесата да се отворят и за нас и небесната вода да се излее върху нас, „вода, която тече в живот вечен”.

Нашият манастир е Йордан, място на божественото присъствие, място, изпълнено с ангели, които се извръщат и закриват очите си, когато видят Христос. Затова нека живеем с усещането за това, което се случва около нас всеки ден, за това какво е мястото, където живеем и където е животът ни.

Преди идването на Христос Бог се явявал чрез посредничеството на пророците. Христос дойде; Самият Бог е утъпкал пътеките ни със Своите стъпки. И тъй, можем ли да се съмняваме, че мястото, където живеем, е по-свято от мястото, на което Моисей положил нозете си и чул Бог да му казва: „Събуй си обущата”? Можем ли да се съмняваме, че нашият манастир е по-велик от планината Арарат, където ковчегът спрял в знак на Божието милосърдие? Или от Синай, където Бог дал на Моисей скрижалите със Закона? Или от планината Сион, която е предобраз на Църквата?

Нека събуем обущата си, както направил Моисей, когато стоял пред горящия храст, защото напълно съзнавал какво е това място. Нека вървим с обуща в ръце, свободни и готови да обуем обущата на Христовата воля и да тичаме натам, накъдето Той ни призовава. Ние обаче не Го чуваме, защото водите на нашите грехове, на нашите желания са толкова шумни, че заглушават Неговия глас.

Затова нека свалим обущата си, за да не заглушим гласа на Бога и на пророците, които са предсказали явяването на Светата Троица. Нека държим очите на волята и съвестта си широко отворени не за да съзерцаваме земните и човешки неща, а за да разберем чудесата, които Бог ни е дал.

Днес Предтечата се докосва до главата на Господа и ние се ужасяваме, защото, бидейки грешник, той се освещава. Виждате ли каква чест и слава ни открива Господ, какво освещение постигаме, когато не само полагаме ръка върху главата Му, но и когато Самият Господ почива във всеки наш телесен и духовен член — защото в коя част на съществото ни не почива главата Му или сърцето Му — и във всичко, което съдейства за славата на човека, за спасението на грешното човечество? Когато Господ ни открива толкова много чудеса, можем ли да посрещнем новата година, която Той ни е дал, по един злочест, лъжлив и греховен начин?

Нека винаги стоим с трепет пред Господа както ангелските сили и Йордан. Точно както очите на Йоан Кръстител се изпълнили с ужас и той се отдръпнал, сякаш повлечен от водите на Йордан, когато Господ му казал да положи ръката си върху главата Му, така и ние да стоим с трепет пред Господа, изпълнени с усещането, че сме нищожни и недостойни създания, които се интересуват само от материалните неща. Въпреки това нека подражаваме на Предтечата, който положил ръката си върху главата на Христос и да насочим очите и сърцата си към Христос.

Когато се покланяме на мощите на някой светец, ние често долепяме очите и челата си до тях, за да участваме в даровете на Светия Дух, които те носят. Същото тайнство се извършва, когато свещеникът прави кръстно знамение над иконата или мощите на светеца с помазалката, преди да я потопи в елея, предназначен за помазване на вярващите. Затова нека се долепим всецяло към Христос и ще принадлежим на Този, Когото сърцата ни желаят. Тогава ще възкликнем: „Господи! За какво ми е повече да живея?”.

Пожелавам ви и моля Бог да ви удостои винаги да имате такива мисли, да сте изпълнени с желание да живеете по този начин, да сте обхванати от духовен възторг пред Господа и да достигнете екстаза на опиянението. Нека Господ, Комуто ден и нощ отдавате цялото си същество, ви изпълни с това опиянение.

Проповед, произнесена на 6 януари 1979 г. в манастира Благовещение на Пресвета Богородица”, Ор