Горкият аз!

544 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна

Горкият аз, пак съм неразбран…

Никой не може да осъзнае моята лична драма. Вярвам, ходя в храма, редовно чета молитви, давам милостиня, но какво от това? Във всичко и навсякъде се държа като изряден християнин и дори защитавам вярата си пред невярващите, но никой около мен не оценява това. Дори не се опитва да надникне в моето сърце и да види колко страдам.

Горкият аз, пак съм неразбран…

Опитвам се да обясня на другите миряни в енорията толкова много неща, да им покажа истината и да оценят моя поглед към вечността, но те ме гледат странно и недоумяват при всеки мой опит. Аз съм личност, богата и многопластова, вдъхновена и богоозарена, но как да им го докажа? Говоря, помагам, обяснявам, но каква полза от това?

Горкият аз, пак съм неразбран…

Общувам със свещениците в храма и излагам ясно и убедително своите аргументи, но интересно, не срещам разбиране. Те мълчат и въздишат, усмихват се и отговарят с недомлъвки и дори ме избягват. Нямам ли право да питам? Нали мирянството трябва да бъде активно? Да живеем в пълнота и радост в общо и свято служение ние  — духовници и миряни? Нали е писано: „Вие сте род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина“(1Петр. 2:9)? Тогава? Някои ми дават съвети, наставления, но защо си мислят, че те винаги са прави? Съгласен съм, че имат право да говорят от името на Бога. Но само те ли? А ние, другите, нерасоносците, нямаме ли право на това? Бог говори на всички. Нали Той е любов и раздава нейния дар щедро и на всички?

Горкият аз, пак съм неразбран…

Защо трябва винаги и във всичко да се съобразявам с тях и да приемам всичко, което изричат? Защо? Аз съм личност и нося Божията пълнота в себе си и съм длъжен да изразявам, а не да потискам уникалността си във вселената. Нали Бог блика непрестанно Своята благодат? Нима Този, Който обича, може да ограничава? Вярвам в Неговата Любов, живея в Неговата милост. Казано е: „вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния“(Пс. 81:6).

Горкият аз, пак съм неразбран…

Наскърбява ме всичко, което се опитва да ме сниши и промени. Защо? Защото губя себе си, вървя против Неговия план за мен и против собствената си съвест. Общувам искрено със себе си и виждам ясно, че  съм прав. Тези, които ме обвиняват в себичност, първо да погледнат себе си, да извадят гредата от собственото си око, а после да видят сламката в моето.

Горкият аз, пак съм неразбран…

Обиден съм и лесно ме наранява всеки стон и звук, който носи някакво несъответствие с моята воля. Но не мислете, че това е нараненото ми себелюбие или зле прикрита суета, а просто болка от неоценената ми самобитност. Аз съм различен, особен, специален. Не съм като тях и те го разбират и затова съм неудобен. Не съм  и най-важното, не желая да стана като тях…

Горкият аз, пак съм неразбран…

Кой може да разгадае загадката на моето сърце? Кой може да усети неспокойния ми пулс на човек, който е истински и благодатен. Виждам, че всички около мен са слепи за даровете, които съм получил. Неспособни са да изпитат това, което аз мога да изживея.

Горкият аз, пак съм неразбран…

Защото съм призван и предопределен, докоснат и облагодетелстван. Защо всички са неспособни да приемат моята личност и да понесат дори една малка искра от живия огън на моето пламнало сърце? Аз съм Негов, Божи, и нося своя неповторим завет. Предавам послание свише, неразбираемо и недосегаемо за онези, които са потънали в отломките на своето безлично аз.

Горкият аз, пак съм неразбран…

Мислят си, че не мога да проумея за какво става въпрос. Всички повтарят „смирение, покаяние, личен кеносис”. Приемам и съм съгласен с всичко това. А къде остава моето амплоа, целият поток от идеи, които нося в себе си? Защо трябва да ги захвърля? За да се харесам на някого или да заприличам на другите? Но защо да бъда задължително и непременно като тях? Нека да обясня, да творя, да изразя своя потенциал със замах!

Горкият аз, пак съм неразбран…

Само Бог може да ме разбере. Никой друг не може да изцери болките на моето сърце. Само Този, Който ме е призвал към тайната на Живота, може да надникне в него и помилва неповторимата му красота. Никой друг не може да понесе огъня на моята страст и чистота на моите помисли. Не съм престанал да се моля на Бог хората да разберат какъв човек съм. Не съм спрял да вдигам очи към Небето и да прося Той да ги осени с прозрението, което имам. А на мен да даде търпение да изживея тяхното недоверие и да дочакам и видя тяхното проглеждане.