ГОСПОДНИЯТ КРЪСТ — ИЗТОЧНИК НА БЛАГОДАТ

549 0

Автор: архим. Емилиан Симонопетритски

Източник: „De la chute à l’éternité”

Превод: Пламена Вълчева

Неделният ден, в който издигаме светия Кръст и му се покланяме, е свят ден; скъпоценното Дърво ни напомня страданията, които Христос е претърпял за нашите грехове.

В рая Адам изглеждал гол, но в действителност бил облечен в светлината на Божеството и се движел в славата на Твореца. Когато се хранел с райските плодове, той всъщност се хранел с присъствието и лъчението на нетварните енергии на нашия Бог.

Поради греха човекът изгубил своето светло одеяние, лишил се от небесните наслади и оттогава започнал да се храни с рожкови (срв. Лук. 15:16). Негово питие били потта от труда му, житейските тегоби, сълзите, които проливал и греховете, в които изпадал ден и нощ.

Въпреки това поклонението на Кръста не е възпоменание на скърби, а възвестяване на радост, обещание за веселие, обновление, изобилна трапеза, духовен пир. Цялата служба на този ден е пропита от веселие. Тропарите на канона са тези на Пасхалния канон; те са изпълнени с въодушевление, с празничния блясък на Христовото въкресение. Първата песен започва така: „Това е празничен ден: при възкресението на Христос смъртта избяга”. По-нататък в тропара се казва: „(…) светлината на живота изгря, Адам възкръсна и ликува от радост, затова нека извикаме и да запеем победна песен!”*, защото Кръстът е станал причина за нов живот, за живот в Светия Дух.

Издигащ се по средата на св. Четиридесетница, Кръстът прилича на дърво, което е засадено на дългия и труден път на поста и под чиято сянка поклонниците отморяват, за да продължат с нов устрем своето пътуване. Този път отвежда в рая, който грехът е затворил, а Христовият Кръст отново е отворил за нас. От този момент нататък богатството на Христовата благодат е станало наше достояние.

Какво е благодатта? Това е благоутробието на нашия Бог, Неговото състрадание, Неговата любов към човеците. Бог ни поставя в рая, там, където за нас са достъпни всички съкровища и дарове на Светия Дух. Божествената благодат ни изпълва със своето богатство. Думата „богатство”, на гръцки ploutos, е съставена от два елемента. Първият е превъзходната степен на „много” (polys): ние получаваме много повече от онова, което сме очаквали, от онова, което можем да си представим. Вторият елемент, според едно от тълкуванията, е думата etos, която идва от глагола „съм,  съществувам” (eimi), т.е.: аз наистина съм тук, аз наистина съществувам. „Богатство” следователно означава, че събраните тук блага са истинни, те ни принадлежат, ние сме едно с тях; думата „богатство” съдържа идеята за изобилна реколта.

Скъпоценният Кръст е жертвеникът, върху който Христос е бил пожертван за нашето спасение. Той ни дава възможност да се доближим до Бога. Той е нашата сила, нашата опора, поривът, който Христос ни дава, за да влезем в Неговия дом. Сега разбирате защо на „Господи воззвах” ние пеем, че Кръстът е „врата на рая”, „прекрасен рай”, който „със светозарните мълнии на своята благодат огрява сърцата”. Тази сутрин на хвалитните ние пяхме, че светото Дърво е „извор на даровете” на Светия Дух. Те ни хранят, напояват, обогатяват, така че да растем „в благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа” (2 Петр. 3:18).

Това е така, защото Кръстът е възвърнал божественото одеяние, в което някога сме били облечени: „дървото на кръста носи дрехата на живота за човеците”, се казва в седалния. Ние се облякохме в Христа (вж. Гал. 3:27); кръстът ни изпълни с божествена благодат.

Благодатта — това е също и Христовата любов, която Той нарекъл „нова заповед” (Иоан. 13:34), защото любовта Му възстановява връзката на човека с Бога. Тази любов се излива обилно при Неговото въплъщение.

Още преди идването на Христос обаче благодатта се изляла над цялата вселена. Тя се проявила при сътворението на света и сътворението на човека. Тя се открила в Божиите благословения и наказания за Неговия народ, в беседите Му с праведниците, в чудесата и пророчествата. Бог учил иудейския народ чрез Моисей и Закона. Но за иудеите било невъзможно да го приложат на дело, защото благодатта не живеела в тях. Затова всички те били затворени в мрака на греха и смъртта.

Благодатта присъства във всички действия на Бога, които достигат своя апогей във Въплъщението на Бог Слово. А от Христос блика изобилна благодат, която напоява целия свят.

Хиляда години преди идването на Христос мъдрият Соломон казал: „Които ме търсят, ще намерят благодат” (Прит. 8:17, по превода на 70-те). Той не казал: онези, които търсят Бога, намират благодат, а ще намерят благодат. Това пророчески загатва за Господнето разпятие. Бихме могли да разтълкуваме думите на Соломон по следния начин: вие, които търсите Мен, Бога, в Стария Завет, ще намерите Моята благодат, когато Христос се роди, слезе в ада и възкреси мъртвите. От този момент нататък, когато търсим невидимия Бог, ние откриваме пред себе си Неговата благодат, проявила се чрез Иисус Христос. И тази благодат излива в нас богатството и славата на Бога, които стават наши.

Следователно благодатта — това са разнообразните начини, по които състраданието и любовта на Бога към човека се проявяват чрез Иисус Христос в Светия Дух. Това са лъчите на нетварните Божии енергии, които се изливат над творението, но най-вече над човека, докато той не благоволи да стане Бог по благодат. Това са спасителните сили на Бога, които стават наши. Чрез тях ние ставаме жители на небето през настоящия живот.

Благодатта показва, че Бог, Който е бил вселюбящ при сътворението на света, продължава да бъде такъв, давайки ни необходимото, за да изпълним плана, който е начертал за нас от самото начало, така че да получим Неговите божествени обещания. Благодатта свидетелства, че Богът на Авраам, на Исаак, на Иаков, на Давид, на пророците и праведниците, на апостолите и мъчениците, на монасите и изповедниците и на всички светии, за които Той е сътворил толкова много чудеса, е същият Бог, нашият Бог, Този, „Който е (…) и Който иде”(Откр. 1:8; 4:8). Бог винаги ще бъде един и същ. Ето защо, както пяхме на вечернята вчера, ние молим Бога: „Покажи ни милостта, която си проявявал в древността, Състрадателни, и нека със сигурност да знаят, че Ти си Бог и че ние, които се надяваме на Тебе, сме победители.” Боже, покажи ни Твоята сила, както в Стария Завет, за да се убедим, че и ние ще победим като Църква и като личности.

Колко често, когато преминаваме през труден период или когато виждаме, че Църквата ни страда, ние си мислим, че Бог ни е забравил, че вече не ни обича, защото не идва на помощ. Оплакваме се и губим вяра. Но Бог е верен, Бог е справедлив и не спира да ни подава Своите дарове.

Откъс от беседа в Драма, 13 март 1988 г.

*Богослужебните цитати са по превода на свещ. Траян Горанов, sluzhbi.blogspot.com.