Градът на мира

509 0
mir

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храмСв. Атанасий“ гр. Варна

Един от забележителните мъже на св. Православие на 18 в., св. Никодим Светогорец, в своя аскетичен труд „Невидимата бран” ни оставя наставление, което е особено значимо и душеспасително за водещите духовен живот. То гласи следното: „Имай постоянна грижа да не допускаш сърцето си до смущение и тревоги, а по всякакъв начин се стреми да го запазваш в мирно и спокойно състояние. И Бог като види как се трудиш и подвизаваш в това, с благодатта си ще съгради в душата ти град на мира и тогава сърцето ти ще стане дом на утешението. Бог иска от теб само това — всеки път, когато се случи да се разтревожиш от нещо, веднага да възстановяваш в себе си мира и по този начин да бъдеш изпълнен с душевен мир при всичките си дела и занимания. Знай, че за целта се нуждаеш от търпение. Както град не се изгражда за един ден, така не мисли, че за един ден ще придобиеш вътрешен мир. Защото това не е нищо друго, освен построяване на жилище за Бога на мира и скиния за Всевишния, та да бъдеш храм за Него.”

Това наставление като откровение свише, дадено ни от Светия Дух, има огромно значение поради своето психотерапевтично съдържание. То ни дава ключа към многообразните пътища в духовния живот на православния християнин и ни насочва към познаване на съкровените тайни на Христовото учение. Неговият дълбок замисъл ни разкрива как да изцелим духовно и физически душите си, пострадали от първородния грях. Именно душевният мир е рецептата за лечение на травмираната човешка личност и само в него духът, душата и тялото могат да се съединят в свято съчетание, носещо печата на истинския Образ и Подобие на Бога — Христос. Това е най-крехкият, но и най-съкровеният дар на Сина Божи за всички онези, които искат не само да Го следват, но и дръзновено да Го изобразят в живота си. Стремежът към душевен мир е не само основа за придобиване на духовни плодове, но и най-важно постижение в нестихващата битка с вътрешните и външни врагове — страстите и бесовете. Той е висотата, на която Христос тържествува като Цар на Любовта. Както при изграждането на нов дом е нужно земята под него да се разчисти и подготви, за да могат да се изкопаят основите и положат темелите, така и подвизаващият се е нужно да очисти душата си чрез спасителните тайнства на св. Църква. Осъзнавайки своята греховност, той следва да се помири с Бога чрез искрено покаяние и стремеж към вътрешна промяна, и да създаде условия Великият стопанин на душата му да се настани в нея и да управлява в цялото Си неописуемо величие.

Нашият Спасител казва в св. Писание: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши”(Иоан 14:27). Светът може да предложи на душата на търсещия всичко от своята богата и многоцветна палитра от изкушения, но не може да му дари най-важното и необходимото — душевния мир. Защото не го носи в себе си като вътрешен заряд и вдъхновение за вечния живот. Всичките му извори са отровени и домогванията му към храма на Бога са изпълнени с лъжа, фалш и лицемерие. Те поробват, вместо да освобождават; погубват, вместо да съживяват. Светът разпилява, а Христос събира. Първият опустошава храмове, а Вторият ги съзижда. Всички, които сме решили да следваме Сина Божи по пътя към Неговото Царство, сме призвани да бъдем храмове на Живия Бог. С дела на вярата и на служението си сме призвани да осветим цялото си същество, да се обожим, да се превърнем в икони на Бога.

Един от великите мистици на Източната Църква и проникновен духовен терапевт, св. Исаак Сирин, казва: „За нищо на света не губи душевния си мир“ („Подвижнически слова“). Потопен в молитва и богоразмисъл неговият просветен ум прозрял, че ако изгуби това неизследимо съкровище, ще бъде връхлетян от демоните, които не само ще опустошат душата му, но и ще я поробят напълно, така че в нея да се настани врагът на човешкото спасение — дяволът. А това поражение може да прерасне в отстъпление и да доведе до пълно  отпадане от спасителния кораб на св. Църква.

В църковната практика съществуват множество случаи, при които бесовските внушения до такава степен овладявали волята на човека, че го довеждали до пълно объркване, и дори до самоубийство. Душата може да бъде дълбоко наранена и в състояние на непоправимо отчаяние да реши да захвърли дара на живота. По тази причина цялото вътрешно внимание на вярващия е необходимо да се съсредоточи върху запазването на душевния мир и спокойствие. Затова и св. Никодим Светогорец насочва погледа ни към постоянната духовна грижа и душеспасителното внимание към помислите, които атакуват ума и се опитват да диктуват поведението на подвизаващите се. Светите отци ни наставляват да наблюдаваме себе си непрестанно и да изживяваме всеки свой ден като последен.  Преди настъпването на нощта и преминаването ни в обятията на съня да анализираме и преценяваме всичко, което сме пожелали, помислили или сторили през изминалия ден. За да можем по-лесно да преместим не само големите камъни, които ни се изпречват по пътя към Несъкрушимото Царство, но и да отхвърлим и малките камъчета, които също биха могли да ни забавят в неговото постигане. Тази задача е изключително трудна поради нашата немощ и демонските попълзновения, и би била невъзможна, ако не черпехме сили от благодатните тайнства на св. Църква. Само и единствено чрез нея Спасителят ни преподава Своята просвещаваща и изцеляваща благодат.

Нека всички ние, духовници и миряни, изповедници и изповядващи се, дали своите обети пред Христа и тръгнали по пътя на спасението, се подвизаваме не само с  гореща ревност, но и с много разсъдителност, за да придобием и запазим този най-свят дар от Бога — душевния мир. Да сторим всичко, което е по силите ни, за да съгради Бог в душите ни град на мира, който да се превърне в „дом на утешението“ не само за нас, но и за всички около нас. Защото той свидетелства, че сме Христови много повече от най-красивата проповед и най-завладяваща беседа. Само така ще можем да се превърнем в истински синове на светлината и наследници на Царството — първо като осветим себе си, а след това и останалите хора. Това в най-висша степен прозрял и св. Серафим Саровски, който в своята беседа с Мотовилов успял да успокои неговата разпаленост и желание да благовести на целия свят с кротките думи „Придобий мирен дух и хиляди около теб ще се спасят!”. Амин!