ГРЕХЪТ НА ОСЪЖДАНЕТО

809 0

Автор: о. Спиридон Василакос

Превод: Константин Константинов

Свърши последованието в светогорския манастир. Имайки за багаж в сетивата умилението на молещите се отци и в ръка нафората, тръгнахме с направление пустинята на Света гора.  В помисъла ми цари химнът на свети Василий Велики за пустинните места на аскеза и молитва: „Тук е пустинята, в която Йоан, хранейки се с акриди, покаяние на хората проповядва; тук е Елеонската планина, на която Христос, възлизайки, се молил; тук е Христос, Приятелят на пустинята“. Старецът-подвижник, когото срещаме, е образ на кротостта, който кара в помисъла ни да изникне словото на свети Григорий Богослов: „Блажен този, който пустинята има за жилище“.

— Благословете, геронда!

— Господ да ви благослови, света Богородица да бъде с вас! Откъде идвате?

— Идваме от  „Свети Павел” и отиваме към  Катунакия. А Вие?

— Аз идвам от Божията любов и натам отивам.

— Геронда, има ли нещо, което  Божията любов да не покрива?

— Божията любов е единствената надежда. Ако грехът ни е като Олимп, Божията любов е като Атлантическия океан, който дори Олимп покрива.  Сега, когато говорим за Божията любов, едно слово от авва Доротей посети помисъла ми.  В този дивен текст аввата ни открива, че Бог мрази нещо и се отвръща от него.

— Господи помилуй! Нима има нещо, което Бог мрази? Кое е то, геронда?

— Това, което Бог мрази и от което се отвръща, е осъждането. Мрази осъждането, защото, както казва св. наш отец Йоан Златоуст, този грях е способен да преобрази човека в муха. Какво прави мухата?  Каца върху отворени рани, става преносител на микроби и ги пренася и на други места. Така и този, който осъжда. В духовно заразени места обикаля, събира всичко нечисто, което срещне, и го пренася на други места.

—  Как се ражда, геронда, осъждането в душата на човека?

— Причините за осъждането са много. Майка на този грях е егоизмът, гордостта.  При това гордостта е утробата, в която се износват всички грехове, и тя храни всички страсти. Братя на осъждането са клеветата, злословието, унизяването на брата. Друга причина е непознаването на Светото Писание. Този, който познава Писанието, никога няма да изпадне в осъждане, защото словото Божие го възпира. Злобата, завистта, любопитството, отсъствието на аскезата в живота ни са основни причини, които си взаимодействат с егоизма ни и раждат осъждането.

— Можем ли, геронда, да кажем, че този, който осъжда, има недостиг на себепознание?

— Точно това ни казва св. Йоан Златоуст. Този, който осъжда, не се занимава със себе си, не  познава себе си, не вижда грешките, не се покайва, не се поправя, не се бори. Човекът, който осъжда, няма себепознание, а език с три жила, както ни казва преп. Таласий.

— Възможно ли е? Език с три жила!!!

— Възможно е. С първото трови, уврежда собственото си аз; с второто този, който го слуша, и с третото онзи, когото обвинява.

— Геронда, определени пъти осъждаме, но казваме нещо, което е истинско, за което има основание.

— Ще ви отговори тук авва Доротей: „Случва се някой път един брат да направи грешка от простота. Но тази простота е  благоугодна Богу повече от целия твой живот. Ако един брат се поддаде на греха, откъде знаеш колко се е борил, колко кръв е пролял преди да извърши злото, така че грехът му в крайна сметка да прилича почти на добродетел в очите на Бога? Бог естествено вижда труда и скръбта, през която е минал преди да извърши греха, и го милва, а ти го осъждаш и губиш душата си?“. Виждате, че съдът е дело на Бога. Само Той може да оправдае и да осъди, защото знае и състоянието, и силата, и средата, и харизмите;  както и характера и способностите на всеки.

— Геронда, всичко, което ни казахте, е важно. Но кажете ни още нещо.  Как можем да отхвърлим осъждането от живота си?

— Ще ви отговоря с един случай.  Някой видял брата си да върши грях и казал, въздишайки: „Горко ми! Днес — той, утре — непременно и аз! И той ще се покае за греха си, докато не е сигурно, че аз ще се покая“. Виждате ли, смирението отсича осъждането в момента на неговото зачеване в помисъла му.

— Геронда, как да се отнасяме с тези, които осъждат?

—Давид ни го казва: „Оногова, който тайно клевети ближния си, ще изгоня“ (тоест на този, който осъжда, не просто няма да му вярваш, а ще го прогониш, защото се опитва да те „зарази“).

— Геронда, благодарим, наистина ни изяснихме тази конкретна тема.

— Господ да ви благослови! И понеже не бих искал този благословен диалог да завърши с мое слово, нека кажем молитвата на преп. Калист: „Моля те, Владико, освободи ме от надменното мислене, което става причина да съдя и да осъждам ближния си!“.