ГРИГОРИЙ ПРОТОПСАЛТ

291 0

Автор: Ивайло Борисов

 10 факта за големия църковен музикант по случай 200 години от смъртта му — 23 декември 2021 г.

 На днешния ден си спомняме за един голям творец и познавач на православната едногласна музика, известна още като византийска, или източно църковно пеене. Отишъл си е от този свят преди точно 200 години, но делото му е останало за поколенията.

  1. Роден в деня, когато умира Петър Лампадарий

Според едно предание Григорий е роден в Константинопол в деня, когато земния свят напуска титанът на поствизантийската църковна музика Петър Лампадарий. За най-вероятна година на раждането на Григорий се приема 1778 г. Някои казват, че нечия смърт е свързана с началната точка на друг човек, който го замества. Мисля, че преданието, свързано с Петър Лампадарий и Григорий Протопсалт, е великолепно потвърждение на тези думи.

  1. Свещенически син

Григорий се ражда в семейството на свещеник на име Георги и съпругата му Елена. Прозвището, с което е известен протопсалтът — Левитски, вероятно произлиза от „левит”, свещенослужител, и е свързано с изпълняваната от баща му служба на духовник.

В детството си Григорий обича да ходи в арменската църква и сам научава арменския език и пеене. Баща му, за да го отклони от това, го поверява на игумена на Синайското подворие във Валата архимандрит Йеремия, който обучава Григорий за четец и певец.

  1. Ученик на известни учители

Григорий има много учители, между които трябва да се споменат Яков Протопсалт, Петър Византиец и Георги Критски.[1] Той се появява в Константинополската патриаршия във времето на протопсалта Петър Византиец. Около 1810 година Григорий става лампадарий (ръководител на левия клирос) при Мануил Протопсалт.

  1. Протопсалт

По принцип певците в храма са разделени на два хора — десен и ляв, като водещ е десният (съответно позициониран на дясната певница). Десният хор е ръководен от протопсалт (първопевец).

През 1819 година, след смъртта на споменатия първопевец Мануил, Григорий става протопсалт на Константинополската патриаршия. Можем само да съжаляваме, че звукозаписът е измислен няколко десетки години след смъртта на Григорий. Но пък звукозаписите на гласовете на Константинополските първопевци от миналото столетие (Яков Навплиотис, Константин Прингос и др.) свидетелстват, че не бихме могли да се съмняваме в качествата и красотата на гласа на техния предшественик Григорий.

  1. Един от отговорниците за появата на новата невмена нотация от ХIХ в.

Във времето от Х до ХIХ в. византийската невмена нотация преминава през няколко етапа. Григорий е един от тримата музикоучители (заедно с митрополит Хрисант и Хурмузий Книгохранител) на Константинополската патриаршия, които изработват през 1814 г. т.нар. Нов аналитичен Метод на невмена нотация (който ползваме и до днес за запис на едногласната църковна музика). Новият метод се смята за най-съвършената невмена нотационна система.

С помощта на този Нов Метод тримата познавачи на църковната музика разтълкуват и превеждат записаните произведения на старите майстори. [2]

Поразително е, че само за шест години — от 1815 до 1821 г. — Григорий изработва около двадесет тома ръкописи — преводи на старите византийски църковни песнопения.

Трябва да отбележим и нещо друго — гърците наричат тримата учители „благодетели на нацията”. [3] Забележете — не на Православието като цяло, а на нацията (гръцката). Това ни кара да предположим, че за тях тази невмена реформа, освен всичко друго, се е вписвала в т.нар. Мегали идея — стремежа към обединяване в една държава на териториите с гръцко население и култура. Знаем, че Константинополската патриаршия е работила в тази насока чрез елинизаторската си политика. Но въпреки този предполагаем националистичен щрих на невмената нотация, тя надхвърля националното, като достига пределите на Александрийската, Антиохийската, Йерусалимската, Българската, Румънската патриаршии, Македонската православна църква (неканонична), а в съвсем малка степен Руската и Сръбската православни църкви.

  1. Преподавател в Патриаршеската музикална школа

В първата половина на ХVIII в. Константинополската патриаршия започва да организира Патриаршески музикални школи. В тези школи, съществували и през следващия  ХIХ в., се е изучавала теорията и практиката на църковната музика.

След като Синодът преценява, че Новият Метод на Хрисант, Хурмузий и Григорий не  изменя църковно-певческото предание (каквото съмнение е съществувало), те са назначени за преподаватели в новооснованата през 1815 г. Патриаршеска музикална школа (четвърта по ред). Григорий и Хурмузий преподават практическо пеене, а Хрисант — теоретичната част. В тази школа желаещите учили две години, след което някои от тях са отивали по различни градове, за да преподават пеене. Между учениците на тримата се открояват имената на Петър Ефески, Теодор Фокейски, Йоасаф Рилски [4] и др.

  1. Познавач и на светската музика

 Григорий Протопсалт познавал добре и светската музика на своето време. Той съчинява около 30 светски песни, които в основната си част са създадени по образци на турски маками [5] — не се чудете, поствизантийските църковни музиканти живеят в среда, населявана от музиканти-чуждоверци, което се отразява в една или друга степен на творчеството им.

8. В близки отношения с Константинополския патриарх и Молдовския княз

Протопсалтът бил в близки отношения с Константинополския патриарх Григорий V и Негово Височество Молдовския княз Михаил Суцу (в чест на когото през 1820 г. посвещава три хвалебни песни).

В чест на третата интронизация на патриарх Григорий V протопсалтът съчинява две песни. Трябва да отбележим, че заедно с патриарха първопевецът става свидетел на започналото гръцко въстание за освобождение от турско иго. Самото въстание става причина за убийството на патриарх Григорий V.

Григорий Протопсалт почива на 23 декември 1821 г. На поста Патриаршески протопсалт той остава само 2 години и половина, а земният му живот е твърде кратък — умира едва 43-годишен.

  1. Остава богато творческо наследство

Творчеството на Григорий Протопсалт се състои от негови собствени църковни произведения, множество преводи на старите музикоучители и светски песни.

Лични произведения. От личните му произведения могат да се отбележат: два полиелея („Раби Господа“ и „На реках Вавилонских“); цикъл от кратки пространни славословия на осемте гласа, плюс още две на седми (варис); кратко славословие на варис; три цикли Херувимски песни, общо двадесет и четири — големи, средни и велики; два цикъла, т.е. 16 Достойно ест и др. [6]

Преводи от старата система. Григорий превежда всички произведения на Петър Берекет, Стихирара на Герман Неон Патър, Пападиките на Петър Византиец, Анастасиматария на Петър Пелопонески и др.

Светски песни. Както споменахме в т. 7, Григорий познавал добре светската музика. Достатъчен брой песни на Григорий са публикувани в сборниците Ефтерпи и Пандора (първи том).

Много от оригиналните му произведения носят следния надпис в ръкописите: „както се пее във Великата Христова Църква“ (Константинополската патриаршия), което е свидетелство за привързаността на Григорий към традицията. [7]

  1. Делото му и името му — послание

От биографията на Григорий Протопсалт е видна неговата отдаденост на църковно-певческото дело, а знаем, че в книга Псалтир пише: „Който принася жертва хвала, той Ме почита“ (Пс. 49:23).

В историята на църковната музика са вписани имената на многобройни плодовити творци. Тези имена не са само едно графично начертание, зад тях се крие много любов към богослужението и църковната музика.

Известно е, че в Стария Завет, както и при други древни култури, съществува тясна връзка между душата и името на даден човек. Личността на човека с нейните особености и сила в известен смисъл присъства в името му. [8] Името Григорий в превод означава „буден“. Мисля, че животът му, макар и кратък, напълно потвърждава заложеното в името му, а същността на името му е послание, отправено и към самите нас.

 Бележки:

[1] Вж. Борисов, И. Изтъкнати музикоучители-певци на източното православно църковно пеене. София: Изкуство, 2014.

[2] Вж. Борисов, И. За процеса на тълкувание (екзегезис) във византийската музика. — Християнство и култура, бр. 101, с. 103-107, 2015.

[3] Хрисант. Голяма теория на музиката, съставена от Хрисант, архиепископ на Дирахий от Мадит. Превод на бълг. език по изданието на Панайотис Пелопидис от 1911 г. Кирков, Д., А. Атанасов. София, 2007, с. 3.

[4] Срв. Куюмджиева, С. Йоасаф Рилски. — Бълг. музикознание, 3-4/2007.

[5] Маками (араб. „положение”, „място”) — ладово-мелодически модели, възникнали върху основата на народни мелодии, неотговарящи на европейския темпериран строй.

[6] В псалтикийната литургия на Манасий Поптеодоров (една от най-използваните невмирани богослужебни книги) са включени три Достойно есть, съчинени от Григорий Протопсалт — едно на глас първи и две на глас седми.

[7] Статис, Г. Григорий Протопсалт Византиец. Перевод Владимира Павленко, www.psaltika.ru, последно посещение: 07.10.2021 г.

[8] Епископ Калистос Уеър. Силата на името. — Православие.бг, 24.10.2005 г.,

www.pravoslavie.bg.