Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)
Превод: Пламена Вълчева
По Божия милост преминахме Велики петък. Тазвечершното свето Евангелие описва часовете след погребението на Христос. Часове на страх и мълчание. Никой не знаел какво ще се случи в следващите дни и дори в следващите часове. Апостолите се разпръснали, а иудеите били изключително доволни, защото постигнали целта си да обезгласят Словото. Но както знаем, „словото Божие не се вързва”.
При все това тогава се явила уникална възможност както за враговете, така и за последователите на Словото. И едните, и другите се опитвали да осмислят случилото се. Представете си как апостолите са размисляли върху изминалите три години в желанието си да проумеят защо се е случило така, че са загубили своя отец, брат и най-добър приятел в живота. След това си представете удовлетворението, което са изпитвали иудеите при мисълта, че за толкова кратко време са успели да се освободят от омразното Слово.
Апостолите се питали: „Какво стана? Как стигнахме дотук?!”, а иудеите си казвали: „Ура! Успяхме! Успяхме!”. Сега обаче внимавайте! Едва ли някой е очаквал изненада! Характерно за историята е, че можеш да я оцениш едва впоследствие. Не по време на събитията.
Колко пъти сме преминавали през периоди на несигурност? Колко пъти сме се питали: „Какво се случи? Как стана така? Какво ще правим сега?”. Фарисеите заповядали „да се запази гробът до третия ден”, за да са сигурни, че никой няма да открадне тялото на Христос и да заяви, че Той е възкръснал. Дотам се простирали човешките възможности. Апостолите били напълно парализирани от мъка, дали не и от отчаяние. Това била единствената им реакция. Не можели да направят нищо друго. Намирали се в безизходица! Пълна безизходица! Усещали безкрайна пустота, толкова болезнена, че все едно нямало да има утре! Никакво утре! Нищо!
Чуйте тази действителна история. Един млад човек също преминавал през труден период. Загубил баща си и животът не бил особено благосклонен към него. Отношението на околните го угнетявало до такава степен, че един следобед по време на почивка той бил обзет от много силна тъга, сякаш душата му всеки един момент щяла да се отдели от тялото. Много силна тъга! Тъга, която топи като восък костите ти! Срещу леглото си младежът бил поставил икона на Богородица. И всеки ден ѝ се молел. Почитал я като своя майка, защото от ранно детство нямал майка. Сега гледал иконата и плачел: „Богородице, какво да правя? Какво да правя? Помогни ми, моля те! Умолявам те! Загубен съм! Ще ме изядат жив!”. Тогава усетил, че Богородица прошепва в мислите му: „Κάνε λίγο υπομονή” — „Имай още малко търпение”.
Нямал друг избор. Наоколо било мъртвило. Лежал затворен в каменен гроб с надгробен камък върху гърдите. Парализиран от тревога за бъдещето, без никаква надежда за възкресение. Сред непрогледен мрак. Тогава си поел дълбоко въздух и ето — започнала да се прокрадва надежда. Силата на онези, които го угнетявали, полека-лека отслабнала и не след дълго той отново бил свободен да следва своя път в живота. Той възкръснал!
Не се страхувайте от каквито и да било гробници! Не се страхувайте от каквито и да било тежки надгробни камъни, които искат да ви задушат, които искат да отнемат способността ви да дишате, които искат да отнемат същността ви! Не се страхувайте от стражата, която ще поставят около вас, за да ви омаломощят. Просто отделете минута за искрена молитва и се опитайте да проумеете онова, което Словото изрича в дълбините на сърцето ви. Христос, Словото, ще ви даде „слово”, което ще бъде началото на вашето възкресение. Началото на вашата надежда, на вашето душевно равновесие в този ужасен и безумен свят! Не се отказвайте! Дръжте се за Него! Словото, Божият Син, ви говори и ви казва: „Ето, Аз също бях мъртъв! Убиха Ме! Наистина Ме убиха! Но какво от това… Смъртта вече няма власт! Аз съм всесилен и мога да те освободя! Мога да те накарам да се усмихнеш отново! Аз съм тук! Затова не се страхувай! Повече не се страхувай!”.
Благословено Възкресение на всички! Не се страхувайте! Всички ще умрем! Но и всички ще възкръснем! Благословено Възкресение на всички!
Проповед, произнесена на утренята на Велика събота в Гръцкия православен храм „Успение на Пресвета Богородица”, Маунт Грават, Бризбейн, 14 април 2023 г.
