ДАРОВЕТЕ, ЗА КОИТО НЕ БЛАГОДАРИМ

914 0

Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)

Превод: Пламена Вълчева

В днешното свето Евангелие се разказва за десетте прокажени. За това как десет тежко болни човека помолили Христос да ги излекува и Той ги излекувал — те станали здрави. В светото Евангелие обаче се споменават няколко детайла, на които трябва да обърнем внимание. Когато Христос им казал: „Идете и се покажете на свещениците, за да видят, че сте се изцелили и да ви пуснат в града”, те все още не били оздравели. И тъй, водени от вяра и послушание, те тръгнали за града, понеже дотогава не им било позволено да живеят там, защото били прокажени, и по пътя се изцелили. А това означава, че те се изцелили поради вярата и послушанието си. Ако вътре в себе си те бяха разсъждавали така: „Той ни казва да отидем и да се покажем на свещениците, но ние все още не сме оздравели. Тогава защо да отиваме?” и не бяха тръгнали, никога нямаше да се изцелят. Но те тръгнали за града — и десетимата имали вяра, както и послушание — и се изцелили.

След това обаче виждаме, че само един от тях се върнал да благодари на Христос за изцелението си. А къде са деветте? Обикновено ние постъпваме по същия начин. Молим се за нещо — нещо, което е важно за нас, молим се от все сърце. И го получаваме. После вземаме получения дар и си тръгваме. Изоставяме Христос. Забравяме да благодарим на Бога и какво правим? Правим от този дар свой Бог. Може да се молим за здраве. Може да се молим за дете. За различни неща, които са важни за нас. Получаваме тези дарове — Господ ни ги дава — и ние забравяме за Бога и се фокусираме върху Неговия дар.

Може обаче да направим нещо още по-лошо и затова трябва да внимаваме. Ще дам един пример от съвременния живот. Намираме се в пандемия. Няма да коментирам дали трябва да се ваксинираме или не. Само ще кажа едно нещо: помолени сме да носим маска, когато сме в храма. Ако сме без маска, защото сме я забравили или защото имаме някаква здравословна причина, това не е проблем. Но ако съзнателно не носим маска, това показва, че се интересуваме само от себе си. Господ ни е дал здраве, дал ни е всичко, а нас ближния не ни интересува. Дори и през ум не ни минава, че можем да предизвикаме безпокойство у някой човек, който е чувствителен на тази тема. Според мен такива хора не бива да пристъпват към св. Причастие. Защо? Защото са обсебени от себе си. А когато сме обсебени от своето аз, не е редно да пристъпваме към св. Причастие.

Ще ви разкажа една история. Веднъж една жена отишла на изповед и казала, че няма какво да изповяда. Духовникът бил дотолкова снизходителен, че дори и някой да му кажел, че е извършил убийство, той щял да му разреши да се причасти. Но на тази жена направо казал: „Съжалявам, но ти не трябва да се причастяваш”. Тя попитала защо. Духовникът отговорил: „Защото св. Причастие е за онези, които се нуждаят от помощ. А ти очевидно не се нуждаеш. Затова не може да вземеш причастие”. Жената си тръгнала разстроена. След известно време тя срещнала същия духовник в един храм, отишла при него и го попитала: „Помните ли ме?”. Той не можел да си спомни коя е, защото бил срещнал хиляди хора през живота си. „Аз съм онази жена, която дойде на изповед и нямаше какво да изповяда.” Духовникът попитал: „Все още ли мислиш по същия начин?” „Не — отговорила жената, — вече има няколко неща, които трябва да изповядам.” „В такъв случай трябва да пристъпиш към св. Причастие, — ѝ казал духовникът, —защото си разбрала, че се нуждаеш от помощта на Христос.”

И тъй, в настоящите опасни и променливи времена не бива да се фокусираме в своите представи за нещата. Трябва да се фокусираме върху другите и върху Бога. В противен случай няма да сме полезни за никого. Няма да сме полезни дори за себе си. Няма да сме полезни за своето спасение, защото не осъзнаваме, че караме другите да се чувствам неудобно, а това не е добродетел, а нещо, върху което трябва да се замислим.

16 януари 2022 г.

Източник: Orthodoxy App, уеб приложение на Гръцката православна архиепископия в Австралия