Автор: йеромонах Методий (Савелов-Йогел)
Източник: „Пред очами Божией Правды”
Превод: Пламена Вълчева
Светът винаги се е стремил да събира богатство. Идеалът за сития, охолен и спокоен живот винаги е бил идеал на преобладаващото мнозинство. Да поработиш и да си починеш. Да вкусиш от плодовете на многогодишните си трудове и мъки. Да се излегнеш върху лаврите на сътворения от собствените ти ръце личен просперитет. Ето към какво най-много се стреми, какво желае и за какво копнее вътрешно бедното и злощастно човечество.
Животът е труден. Непоносимата му тежест сломява и превива раменете ни. Затова нека милеем за онова, което сме придобили с толкова много труд. Затова нека благоденства и не изпуска земното си благополучие този, който е успял да го придобие.
Така разсъждава светът. Но не така разсъждава Евангелието. В евангелското четиво, което светата Църква ни предлага днес, Господ разказва притчата за богатия човек, който е натрупал голямо имане. Идеалът за земно благополучие е постигнат. „Какво да направя — се пита в самодоволно недоумение богаташът, — няма де да събера плодовете си.”
И стига до решение: „ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си”. А по-нататък — и до нещо съкровено: „и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се”. Така говорел практическият разум на човека. Но Бог му казал: „безумнико, нощес ще ти поискат (в славянския превод е казано по-добре — „ще ти разследват”) душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?”. Явило се едно забравено обстоятелство: на земята последната дума принадлежи на смъртта. „Гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна” (думи на многострадалния Йов). Като къщичка от карти рухва всичко, което човекът е градил, в прах и пепел се превръща и богатството, и щастието, и земната радост, и благополучието …
„Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога”, завършва притчата Спасителят.
Да богатееш в Бога… Ето пътят, по който християнинът може да съхрани във вечността онова, което чезне и пропада във временния живот.
