Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов
Когато сме търпеливи в живота си, Бог ни показва пътя към спасението, но за съжаление, ние не искаме да чакаме.
Ние не искаме да Го слушаме. Той може да ни каже „Не”, което всъщност е „Да” за нашето спасение, но ние искаме нещо различно. Искаме всичко тук и сега, защото сме преследвани от смъртта и искаме да осъществим желанията си не сотириологично и както Бог иска, а както ние виждаме живота. Искаме да подчиним Бога и нашите желания на нашата воля, вместо да кажем: „Да бъде Твоята воля”. При тази фраза стомахът ни се свива, защото не искаме за това, за което се молим, да чуем „Не” от Бога, което всъщност е спасително, а искаме Бог да се съобрази с нашите желания.
Един Бог за нашите работи, както казваше блаженият старец Емилиан Симонопетритски. Ето защо в молитвените си прошения ние Го искаме за някаква част от живота ни, обикновено чисто външна, а не за по-дълбоки неща. Много пъти молим за всичко, освен за това да очисти сърцата ни и да ни даде покаяние и любов.
Както казваше блаженият митрополит Антоний Сурожки: „Обикновено искаме нещо от Христос, а не самия Христос”. Искаме Той да ни даде нещо и даже го искаме така, както сме го замислили. Страшни неща!
Животът ни преминава, а ние искаме невероятни неща и гледаме на Бога като на тотем за удовлетворяване на исканията ни, когато всъщност молитвата ни трябва да има една-единствена молба: „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат. 6:33).
Внимавайте какво желаете, братя, защото онова, което желаете, може да е добро за живота ви, но не и за спасението ви. Възможно е зад онова, което искате, в крайна сметка да се крие не вашето спасение, а вашата гибел. Затова не настоявайте за това нещо, а оставете всичко на Него…
Много пъти Бог или ни казва „Не”, или ни го „показва”, така че да не хлопаме по вратата, както казваше старецът Йосиф Ватопедски. По-добре да кажем „Да бъде благословено” и да си тръгнем в тишина, молитва и мир, защото Господ знае по-добре.
Скърбите и огорченията идват, защото гледаме на всичко през призмата на егоизма и желанията си, а не през призмата на домостроителството и любовта на Бога. Скърбим, защото не получаваме онова, което искаме, което сме планирали и което смятаме, че ще бъде добро за нас.
Всичко се движи в светлината на благословението, любовта и домостроителството на Бога, но ние не го виждаме. Много пъти в отказа на Бога виждаме проклятие, а това всъщност е благословение и спасение, ала за съжаление, ние тълкуваме всичко с очите на света, а не с тези на Небето.
Св. Йоан Златоуст казва: „В желанието и нежеланието се крие всичко”.
Същността на „искам” се открива и в друг по-дълбок смисъл на желанието: какво искате, защо го искате и как го искате. Ако в началото казваме „както Ти, Господи” вместо „както аз искам”, тогава вместо да отведем живота си на небето, ще го отведем в пропастта.
Мнозина ни питат: „За какво да молим Бога, отче?”. Отговорът е много прост: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”. Ако милостта искаме, ще получим небето в обятията си.
„Боже, помилуй ни” е достатъчно за нас!
Нека внимаваме. Бог знае всичко и това е достатъчно. Той не се нуждае от нищо друго.
