Автор: архим. Георги Капсанис
Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева
Господ, Господарят на всичко и на всички в света, „наведе небесата и слезе” (Пс. 17:10), като стана човек „заради нас и заради нашето спасение”. И Всесветата наша Владичица смирено послужи на това велико тайнство. Затова и днес Църквата се събира в чест на Пресвета Богородица.
И всички ние размишляваме върху това колко много дължим на Пресветата Дева, защото ако тя не бе отдала напълно и всецяло свободата си на Бога, то и Бог не би могъл да снизходи и да стане човек. И виждаме, че през целия ѝ земен живот, от момента, в който тя влязла в Святая Святих на Соломоновия храм, от момента, в който Дух Свети я осенил и тя заченала Богочовека Христос в своята свята утроба, от момента, в който Го родила във Витлеемската пещера, до славното ѝ успение, целият ѝ живот бил свят, бил живот на съвършена любов към Бога и към човеците.
Несъмнено изразът „съвършена любов” е приложим в съвършена степен единствено за Пресвета Богородица. Ето защо тя станала не само Майка на Избавителя, но и Майка на избавените, първенствуваща сред избавените. Ето защо на всяко църковно събрание Пресветата наша Владичица предстои — стои на първо място — в лика на спасените и избавени хора. Ето защо на всяка Литургия, веднага след снизхождането на Светия Дух и претворяването на хляба и виното в Тяло и Кръв Христови, ние с основание възгласяме: „Особено за Пресветата, Пречиста, Преблагословена, Славна Владичица наша Богородица и Приснодева Мария”, а певците пеят „Достойно е, наистина, да Те облажаваме, Богородице”.
И ето, днес ние особено ѝ благодарим и я молим да бъде милостива и благосърдна към всички нас и да не си спомня нашите несъвършенства и оскърбленията, които ѝ причиняваме — всеки път, когато съгрешаваме; да приведе всички нас към истинско покаяние, към истинско и дълбоко смирение, да ни покрива със своя свят покров, със своя свещен омофор. Винаги да ни охранява със своя свят покров, със своята майчинска любов, със своята закрила, дори и в часа на смъртта ни и по време на Съда, защото наистина „всичкото си упование на тебе възлагаме, Майко Божия, запази ни под твоя покров”.
