Автор: Христо Димитров
1 Неделя след Неделя подир Въздвижение
„Пребъдвай в това, на което си научен
и което ти е поверено, като знаеш,
от кого си научен.”
(2Тим.3:14)
Братя и сестри,
Св. Ап. Павел казва тези думи в посланието си до Тимотея. Той наставлява хората да пазят, що им е поверено и така да пребъдват. Ние сме част от тези хора и думите на апостола са и за нас. Ние също имаме поверено, но дали ще го опазим и дали ще живеем по него, та да живеем благочестиво зависи от нас. Дали пък ще сме лукави – отново от нас зависи.
Св. Ап. Павел достатъчно подробно говори за всичко, що е изтърпял. И казва: „И от всичко ме избави Господ.” (2Тим.3:11). Сякаш като противопоставяне на думите на Симон Петър, който „падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.” (Лук.5:8). Но това противопоставяне само привидно е такова! Всъщност и двамата апостоли говорят за едно и също нещо. Но какво е то? Ще разберем, не като гледаме другите /и ги обвиняваме за едно или друго/, а като се вгледаме в себе си, за да разберем дали пребъдваме в това, което сме научени и дали го пазим. Но ко е е то, което ни е дадено изцяло? И няма нужда от допълнения?! Тъй щото Господ Бог Иисус Христос говори и казва: „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си.” (Иоан.15:15). И това всичко са заповедите Господни. Ето защо и Св. Ап. Павел, и Симон Петър говорят за едно и също.
В думите на Симон Петър виждаме това, което,… ами, трябва всъщност да направим… всеки един от нас, който вярва в Спасителя и изповядва Неговото име! Това, което всеки един от нас трябва да направи е да признае /поне пред себе си/, че греши! Едва тогава смисълът от посланието до Тимотея ще намери почва в него. Едва тогава…
Но самопризнанието за собствената грешка е толкова трудно! Несравнимо по-лесно е /най-малкото с думи/ да нападнеш ближния и да го обвиниш. Тъй щото „вината” /почти/ винаги е в другия. Собствените ни действия говорят, че това е така. Тогава, колкото и да ни се иска да можем, сме неспособни да изречем думите: „И от всичко ме избави Господ.” А ние искаме да можем да ги кажем. Та нали докато не признаем грешките си, лукаво вярваме, че се уповаваме Богу! Всички изпитания, които ежедневно стоят на пътя ни са там не за да се препъваме в тях. А да забавим темпото в себе си, та да можем да обърнем взора си и забележним, че доста пъти не сме прави. Да го забележим това! Ето защо Св. Ап. Павла ни разкрива гоненията и страданията си. А той споменава и за плодовете на духа. Те какво? Ами те са за да ни предпазят от възгордяване. Тъй щото гордостта заслепява, а един горделив човек не може да признае, че е грешен човек. В своето признание той е лукав. И заблуждава. И бива сам заблуждаван (2Тим.3:13). Пък за да не се случи това светия Апостол казва: „Пребъдвай в това, на което си научен и което ти е поверено, като знаеш, от кого си научен.” (2Тим.3:14). И малко по малко след време дори горделивият ще падне пред коленете Иисусови, за да каже „Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.” (Лук.5:8).
Братя и сестри,
И от св. ап. Павел, и от Симон Петър разбираме какво е потребно да сторим днес, и утре, и след година. И така малко по малко, след време в нас ще покълне смисълът на днешното апостолко четиво и този на евангелското. Та да може да израсте в нас, във всеки един от нас и да даде плод. И то добър.
Нека следваме с любов и търпение Христа Иисуса, Господа. Нека не роптаем срещу страданията. За да настъпи време, когато всеки един от нас да може да каже: „И от всичко ме избави Господ.”
Амин.
