Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Едно е да вярваш в Бога, а съвсем друго да живееш, както Той иска. Това, че вярваме в Бога, не означава, че живеем, както Той иска. Това, че от време на време казваме „Слава Тебе, Господи!” и „Господи, помилуй!”, не означава, че с това си осигуряваме духовно преуспяване и усъвършенстване в Христос.
Вярата без дела е мъртва, а надеждата ни в Бога без усилия от наша страна е нелепа. Нужно е най-накрая сериозно да погледнем на живота си, без своенравие, оправдания и компромиси.
Не можем, братя мои, да говорим за Христос извън Църквата, не можем да казваме, че сме Христови, живеейки далеч от Църквата. Всяко учение или доближаване до Христос извън Църквата е похват на лукавия, с който той ни въвежда в заблуда: да си мислим, че сме Христови, че духовно сме добре, докато сме окованници на мрака и вечната гибел.
Много пъти попадаме в капана на заблудата, че щом живеем „тихо и мирно”, значи сме угодни на Бога. Това не е така. Това, че водим спокоен живот, не означава, че живеем, както Бог иска. А Той не иска да живеем спокойно, а с любов, кръстно, светотайнствено, в съгласие със Свещеното Писание, но и със Свещеното Предание, завещано ни от светите отци. Това означава, че може и да загубим своето спокойствие, своето удобство заради Бога и ближния си.
Преди дни написах един текст за начина на обличане при влизане в храма, особено когато ще участваме в някое тайнство. Една госпожа ми изпрати съобщение, в което обвиняваше хората, които се обличат скромно, а след църква клюкарстват и осъждат. И всичко това в опит да ме убеди, че облеклото не е показател за духовното състояние на човека. Отчасти тя беше права. Както образно се изрази: „Расото не прави попа.” Но нека попитам: един добър свещеник ще ходи ли без расо? Дали един свещеник, който има страх Божи и съзнание за своето служение, няма да носи расото си? Както казваше и преподобният старец Паисий: „Поп без расо — разпътен поп.”
Госпожата отказваше да приеме, че благоприлично облекло е един от отличителните белези за духовност. Попитах я самата тя къде се черкува. Отговорът ù естествено бе очакван: „Не смятам, че е задължително да ходя в храма в неделя. Ходя, когато почувствам нужда, сама, в някоя малка църква, или се моля вкъщи; понякога излизам вечер на двора, гледам звездите и говоря на Бога.” Колко романтично, си помислих. Спасението ни обаче не зависи от нашия романтизъм и сантиментализъм.
Попитах я също дали пости и има ли духовен отец. Отговорът, който получих, отново бе очакван: „Това са попски измислици от някоя друга епоха, които сега не са ни нужни. Христос ни обича такива, каквито сме.”
Много често подобно мислене изглежда логично и съдържа известна доза истина. Но духовният живот не се крепи нито върху нашата логика, нито върху човешката истина или някоя философска система. Нашият духовен живот и спасение трябва да имат за своя основа това, което са ни преподали светите отци, бидейки просветени от Светия Дух и Истината, многократно превишаващи и разума, и човешката истина.
Попитах същата госпожа дали приема светиите. Тя ми отговори, че ги приема и че е ходила много пъти на гроба на свети Паисий Светогорец. Попитах я: „Как е възможно да почитате един светец като стареца Паисий, а от друга страна да отхвърляте начина, по който той се е осветил?”. Защото старецът Паисий не се осветил по свой собствен начин, а по начина на Църквата. Не е ходил в някой параклис извън града един-два пъти в годината да пали кандилата и с това да се изчерпва всичко. Постил е, черкувал се е, молил се е, обличал се е благоприлично, и още като мирянин е изследвал Божието слово и се е изповядвал. Не е казвал: „Христос обича всички ни. Затова не е нужно да правим нищо”.
Заблуда е да смятаме, че ще се спасим, понеже вярваме в Христос. Въпросът е да вярваме в Христос на Православната Църква и да полагаме усилия да Му благоугодим, защото съществуват много христосовци, които хората са създали по своите мерки и теглилки.
Не може да смяташ, че живееш духовно, само защото качваш снимки на Господ и Пресвета Богородица в интернет, пишеш духовни постинги, слушаш духовни беседи, четеш хубави текстове и това да е всичко. За да станеш Христов, трябва да пролееш кръвта си, да се отречеш от егото си, да спреш да претендираш за своето право; трябва да се разпнеш, да излезеш от своето удобство, да се откъснеш от своята плът, воля, пари, слава, знания, страстни очаквания. За да станеш Христов, е нужно да умреш за света, за светското мъдруване. И това означава, че може да загубиш приятели, да ти кажат, че си странен, да те осмеят, да воюват с теб, да те намразят. Лесно е да казваме, че сме Христови, а от друга страна да поддържаме страстни и порочни навици в ежедневието си.
Да си Христов означава да си църковен. Защото Христос не се преживява извън Църквата и Църквата не съществува без Христос.
Нужна е борба и любочестие. Най-малкото не оправдавай себе си, когато не живееш според правилата на Църквата, тоест както Христос иска. И не се опитвай да хвърляш вината върху начина на живот, който тя ти предлага, защото така се опитваш да изкараш виновен Самия Бог. И нима това не са комплекси: понеже не искам да се променя, да се смиря, да се развия духовно, да проявя послушание, смятам всичко за неправилно. С други думи, всички светии вече две хиляди години грешат, а аз зная най-добре.
Не мога да приема уроци за духовно усъвършенстване от хора, които живеят съзнателно извън Църквата, които не са вкусили светотайнствения живот и единственото, което знаят, е да защитават своята логика, своето мислене и изнежен животец с изблици на религиозен сантиментализъм.
Няма място за компромиси по въпроса за спасението ни. Нека последваме начина на живот, който са водили светиите, тоест живота на Църквата. Ако искаме да се спасим, но съзнателно отбягваме този живот, тогава имаме проблем: или сме еретици, или шизофреници, или и двете заедно.
Да съм Христов означава да живея и да се радвам на живота. Как да стане това? Когато щастието ми не зависи от нещо тленно и преходно. Когато на всичко се радвам и от всичко се ползвам, но нищо не ме поробва; а се отдавам единствено на моя Господ и Бог Иисус Христос.
Да си християнин, но не само по име, означава да знаеш, че съществува някой, който иска твоята погибел и това е дяволът. А той е опитен и умело ще те заблуди. Затова тук няма място за експерименти. Имаме на разположение духовното слово на светиите, което разкрива замислите на лукавия и неговите слуги; имаме на разположение сигурността на Църквата, на тайнствата, които хранят и просветляват човека, за да разбере онова, което досега не е познавал.
Да си християнин, но не само по име, означава да знаеш, че съществува Някой, Който иска твоето спасение и това е Христос. Христос на Свещеното Писание и Свещеното Предание на Православната църква. Христос на светиите, мъченици и преподобните. В Него вярвай. Него следвай. Него обичай.
