ДА НЕ БРОДИМ ИЗ МРАКА

462 0

Източник: St. Luke’s Orthodox Mission

Превод: Людмила Грибнева

Като православни християни трябва внимателно да изследваме всеки аспект от участието ни в света, в неговите дейности, празници и фестивали, за да сме сигурни, че тези участия са съвместими с нашата свята православна вяра.

От известно време всичко в околния свят ни напомня, че приближава Хелоуин: в детските градини и училищата децата са заети да оцветяват тикви, да изрязват и лепят прилепи, призраци и вещици, да планират най-подходящия костюм, с който да играят на „пакост или лакомство“. Повечето от училищата ни, местните обществени организации и развлекателните програми по телевизията, радиото и пресата ще се включат и ще се възползват от фестивала Хелоуин. Много от нас ще участват в този фестивал като отидат на парти с маски или като изведат децата си да правят „пакост или лакомство“ из квартала след залез слънце на 31 октомври. Повечето от нас ще вземат участие в тези дейности, вярвайки, че те нямат по-дълбок смисъл от едно обикновено забавление и вълнение за децата.

Повечето от нас не са запознати с историческия произход на фестивала Хелоуин и неговите обичаи. Празникът датира от предхристиянските времена сред келтските народи на Британия, Ирландия и Северна Франция. Тези езически народи вярвали, че физическият живот се ражда от смъртта. Следователно те празнували началото на „новата година“ през есента, в нощта на 31 октомври и през деня на 1 ноември, когато, както вярвали, започвал сезонът на студа, мрака, тлението и смъртта. Напътствани от своите свещеници — друидите, хората изгасяли всички огньове в огнищата и всички светлини, за да преобладава тъмнината. Според езическата келтска традиция душите на мъртвите влизали в света на мрака, тлението и смъртта и постигали пълно общение със Самхейн, бога на смъртта, който можел да бъде умиротворен и умилостивен от жертвоприношение, за да позволи на душите на умрелите да се завърнат вкъщи на този ден за празнично посещение. Това вярване довело до ритуалната практика хората да бродят из тъмнината облечени с костюми на вещици, призраци, феи и демони. Живите влизали в приятелско общение с мъртвите чрез този акт на имитация, чрез костюмите и броденето в мрака. Те също така вярвали, че душите на мъртвите изпитват силен глад и затова идват на това празнично посещение. Това вярване довело до практиката да се проси като друга ритуална имитация на действията на духовете на мъртвите по време на посещението им. Внушението било, че душите и техните имитатори, които не са умиротворени с „лакомство“ т.е. с дарове или жертвоприношения, ще предизвикат гнева на Самхейн, чиито ангели и слуги ще си отмъстят чрез множество „пакости“ или проклятия.

В ранната и строго православна келтска църква светите отци се опитвали да противодействат на този езически новогодишен празник с установяването на празника Вси Светии на същия ден (на изток този празник се чества в друг ден). В нощта преди празника (вечерта на Вси Светии) се отслужвало бдение и сутрешна Евхаристийна служба. От този обичай се появило наименованието Хелоуин. Но останалите езичници, и следователно антихристияни, реагирали на опита на Църквата да измести техния празник с още по-голяма страст и жар през вечерта, така че нощта преди християнския празник Вси Светии станала нощ за магьосничество, вещерство и други окултни практики, много от които включвали поругание и подигравка на християнските практики и вярвания. Костюмите на скелети например се появили като подигравка на почитта, която Църквата отдава на светите мощи. Крадели се свети предмети и се използвали за светотатствени ритуали. Практиката за просия се превърнала в система за преследване на християните, които отказвали да участват в тези празници. И така опитът на Църквата да противодейства на този нечестив празник пропаднал.

Това е накратко обяснението на историята и значението на празника Хелоуин. Ясно е, че ние като православни християни не можем да участваме в това събитие по никакъв начин (дори и да го отбелязваме само като „забавление“), и че участието ни в него е идолопоклонническо предателство на нашия Господ и на нашата свята вяра. Защото, ако ние имитираме умрелите, като се маскираме или бродим из тъмнината, или като просим с тях, значи умишлено сме потърсили сприятеляване с мъртвите духове, чийто господар не е келтския Самхейн, а сатаната, лукавият, който се изправя срещу Бога. Освен това, ако се поддадем на просбата за „пакост или лакомство“, дарът ни не отива за невинните деца, а за самия сатана. Да си припомним нашите предци, светите християнски мъченици на ранната Църква, както и новите ни сръбски светци, които, въпреки жестоките мъчения и ужасяващи гонения, са отказвали да почитат, да боготворят и да се покланят по какъвто и да е начин на идолите, които са ангели на сатаната. Основата на светата ни Църква е положена върху кръвта на всички тези мъченици.

В днешния свят на духовна апатия и равнодушие, които са корените на атеизма и отвръщането от Бога, човекът е подтикван да пренебрегне духовните корени и произхода на светските практики, когато външните им форми изглеждат обичайни, развлекателни и безобидни. Доктрината на атеизма е в основата на много от тези практики, отричащи съществуването на Господ и на сатаната. Светата ни Църква чрез Иисус Христос ни учи, че единствен Бог е съдия на всичко, което правим и в което вярваме, и че действията ни са или за Господ, или против Него. Никой не може да служи на двама господари. Следователно нека не изгасяме огъня в сърцата си, както правели келтите-езичници, и да не бродим из мрака, имитирайки мъртвите души. Нека палим кандила за бдение пред иконите на нашите светци-покровители и заедно със семействата си да молим Господ да ни дари с вяра и мъжество да се запазим като православни християни в тези много трудни времена и да ни избави от лукавия.