“ДА НЕ СЕДИМ НА ДВА СТОЛА”

1122 0

ðó÷íàÿ ðàáîòà, handmade, ßðìàðêà ÌàñòåðîâБогословът за покаянието на сурогатните майки

Автор: Протойерей Максим Козлов

Превод: Татяна Филева

Източник: www.foma.ru

Светият Синод на Руската Православна Църква прие документ „За кръщаването на младенци, родени с помощта на сурогатна майка”. Фактически в документа се акцентира на осъждането на практиката на сурогатното майчинство от Църквата – по мнение на Светия Синод, това е „противоестествено и морално недопустимо дори в случаите, когато се осъществява на некомерсиална основа”

Същевременно документът гласи, че кръщението на младенец, роден от сурогатна майка, е възможно „по желание на възпитаващите го лица, ако такива се явяват или неговите „биологични родители”, или „сурогатната майка”, само след като те осъзнаят, че от християнска гледна точка подобна репродуктивна технология е нравствено предосъдителна и принесат църковно покаяние”. Заслужава си да отбележим, че изобщо извършването на тайнствата изповед и причастие преди кръщаването на детето представлява обичайна практика за православните християни и в някаква степен потвърждава осъзнатия избор на вероизповедание на своето дете.

Професорът от Московската Духовна академия и семинария, настоятел на Патриаршеското подворие – храм на преп. Серафим Саровски в Москва, протойерей Максим Козлов, обясни пред АиФ.ru защо в дадения случай покаянието не представлява „изключение от правилото” и как конкретният документ ще помогне на вярващите да избегнат „обществената съблазън”.

Владимир Шукшин, АиФ.ru: Приетият от Синода документ предизвика вълна от нееднозначни коментари в социалните мрежи и различните медии. Преди всичко става дума за онази точка, според която родителите трябва да се покаят преди кръщението на детето, родено посредством сурогатно майчинство. Защо това е толкова важно в този случай?

Протойерей Максим Козлов: Когато става дума за кръщаването на младенец, за разлика от кръщаването на възрастен, то решаването на проблема за възможността младенецът да бъде кръстен изхожда от това, че той ще се възпитава в християнската вяра, в християнската нравственост. Сурогатното майчинство е само един пример за това, и то най-очевидният. Със своя живот и възгледи те свидетелстват, че тяхното светоусещане е съвсем различно, че те не приемат евангелските, християнски принципи и авторитета на Църквата. Ние не можем да се съгласим детето да бъде кръстено в такова семейство, защото тук възниква очевидно противоречие – те го кръщават по неизвестни причини, а не желаят да го възпитават така, както учи Евангелието и както смята за правилно Православната Църква.

В такъв случай, както се казва в документа, кръщението, ако при тях няма покайно изменение на собственото им отношение към тази постъпка, се отлага дотогава, докато самото дете порасне и изрази или не изрази желание да се кръсти. То не носи отговорност за греховете на родителите, това ясно е разяснено там. И на него, като такова, като личност, не му се отказва кръщение. Просто е разбираемо, че то може да приеме съзнателно кръщение не на възраст от няколко месеца или половин година. При това специално се прави уговорката, че тези съображения не се приемат, ако става дума за смъртна опасност. Ако има заплаха за живота на детето, тайнството кръщение се извършва.

‒  Със сигурност има родители, които е възможно вътрешно да са готови за покаяние, но може би чисто психологически се страхуват или се срамуват да го признаят. Това ще бъде ли пречка изобщо да кръстят децата?

‒   Всяко покаяние предполага преодоляване на срама по отношение на всеки грях, не само на конкретния вид грях – сурогатното майчинство. Покайният труд съвсем не е лек, особено когато става дума за тежки грехове. Да, става дума за собствените неправилни постъпки, за осъждането им и решимостта в това осъждане. Разбира се, можем да предположим, че ще има хора, които ще симулират покаяние, ще го изразяват само на думи. Но в такъв случай хората сами носят отговорност за това, което правят. Църквата ги предупреждава, че свещеника могат да излъжат, но Бога няма как да излъжат по време на тайнството изповед.

В този случай документът по-скоро има за задача да предотврати друго. Той трябва да предотврати това, когато хората убедено смятат, че ето, всичко е наред, ние сме постъпили правилно, като сме намерили някаква млада жена, на която сме платили, за да ни обслужи в това отношение. Вижте колко сме успешни и благополучни! По-нататък ще живеем, ще ядем, ще пием и ще се веселим. Необходимо е да се направи така, че този принцип да не взема връх и сурогатното майчинство да не се комерсиализира, каквато заплаха действително съществува, тъй като то е забранено в повечето страни от Западна Европа, и сънародниците от близките страни да не стават един вид експлоатирано телесно начало.

За да не се превърне в една въпиеща в нравствено отношение индустрия.

‒  Тоест, засега хората не разбират, че покаянието, по принцип, е обичаен процес в Църквата?

‒  При нас без изповед изобщо не бива да се причастява никой. Човек първо се изповядва и после се причастява. Сега по отношение на всички кръщаващи се родители, които искат да кръстят детето, в последните години във всички епархии на нашата църква задължително се провеждат беседи по катехизис. Ако хората до този момент не са участвали в тайнствата, те настоятелно биват приканвани към това, за да се изповяда поне единият от родителите. Ако, да предположим, другият няма желание да живее като християнин, но е съгласен другият да прави това, то ние ще бъдем уверени, че поне единият от родителите ще дава християнско възпитание на детето.

‒  Как ще постъпват свещениците, когато хората идват и се каят?

‒  Ако свещеникът види такова покаяние, той трябва да съобщи на архиерея за този факт, а архиереят да вземе решение за възможността за кръщение на сурогатното дете. Засега у нас не е масово явление, свещениците да бъдат заливани от молби от сурогатни родители.

‒  Можем да предположим, че ще има ситуации, когато родителите ще крият, че са родили детето с помощта на сурогатно майчинство. Това на тяхната съвест ли остава?

‒  Безусловно, никой няма да прави разследвания, да изяснява по какъв начин се е появило вашето дете. Но това ще помогне да избегнем ситуациите на обществена съблазън, които в последно време неведнъж са възниквали. Тоест когато една достатъчно известна личност казва пред обществото, че това е нормално и здраво, и всъщност със своя пример призовава и други да постъпват така. В този случай Църквата просто свидетелства, че не е възможно да седиш на два стола: да избираш постъпки, живот, възгледи, които съответстват на християнската традиция, на традицията на Православната Църква, или да постъпваш според собствените си възгледи. Просто не бива да влизаш в Църквата със светоусещане, определено противоположно на нея. Всичко това е вътрешно противоречие.