ДА НЕ ХВЪРЛЯМЕ КАМЪНИ ПО ХРИСТИЯНСКИ

468 0

Автор: архим. Павел Пападопулос

Превод: Константин Константинов

Където съществува истинска любов, няма място за алчността и завистта. Който се възпротивява лесно и предизвиква разцепления и смутове (дори държейки за флаг истината), той е далеч от любовта, далеч от Христос.

За съжаление, много хора се държат враждебно към другите. Злословят ги, клеветят ги, принизяват ги,  говорят за тях в тяхно отсъствие. Много пъти и анонимно се опитват да разпространят лъжи само и само да предизвикат смут и объркване, болка и скръб.

Но истината е, че единственото, което правят, е да показват злобата, която имат в себе си, комплексите, от които страдат, потиснатите чувства, които имат. Затова и се занимават с живота на другите (особено на онези, които смятат, че ги конкурират в нещо) и не се задълбочават в собствения си живот.

Страхуват се да се изправят пред своя неуспех, затова търсят неуспехите в живота на другите. Страхуват се да признаят собствения си грях, собствените си страсти и затова се фокусират в пропуските на другите (ако няма такива, си ги въобразяват) и се опитват колкото могат да ги изложат, не за да помогнат на хората, а за да им навредят. Критерият за тези хора не е да доведат хората до покаяние, а да им сторят зло, да ги опетнят, да ги осъдят. Защото ако искаха да им помогнат, щяха да отидат при тях да говорят. Но понеже умът им е изопачен и помрачен, говорят на всичко освен на самите себе си, обръщат се към другите, но не и към самите себе си.

Човекът, който извършва такова порочно дело, е ударил духовното дъно. Категорично. Колкото и поклони да прави, колкото и да пости, колкото и молитви да отправя, колкото и „послушания“ да изпълнява към духовника си, ако не престане да враждува и да се противи на другите, нищо  няма да постигне. Нищо не е постигнал, защото, докато външно  изглежда смирен и тих, скромен и мирен, в действителност е егоист и смутен, циничен, зъл и добромразец.

Ако забележиш в себе си враждебни мисли към някой човек, се покай. Особено ако забележиш, че сърцето ти е фиксирано върху някое конкретно лице, е нужно още повече да се молиш за него, а не да се опитваш да му навредиш.  Ако казваш, че си християнин, докажи го.  Христос на никого не навредил, никого не принизил, не се възпротивил на никого, освен на  всички ония страстни и горделиви фарисеи, които изобличавали другите и го играели спасители и пазители на истината.

Никой няма да се спаси, защото е воювал с брата си. Никой няма да се спаси, защото  е воювал с дявола. Спасява се този, който прощава и обича брата си. Спасява се този, който живее както иска Христос, както Христос е живял. Всичко останало е  за да  се „намираме на приказка“.

Трябва да спрем да гледаме другите с омраза, завист, злоба, страст, принизяване, подозрение, лукавство. Това поведение показва единствено нашите комплекси, несигурности, чувство за малоценност, безумие, низост, завист, злоба, алчност и неблагодарност. Но освен това единственото сигурно е, че не само не напредваме духовно, а и се сгромолясваме в бездънния мрак на гибелта.

Не съществува любов там, където цари омразата. Не съществува Христос там, където господства самооправданието и принизяването. Не съществува Истината там, където нашата истина се употребява, за да навредим на другите, за да клеветим и да злословим, за да  разрушим и да посеем съмнения в околните. Не съществува спасение, когато вместо да се опитваме да се изцелим от страстите си, се опитваме да наложим истината си на другите.

Да не се правим на спасители на никого. Не знаем дори да използваме компас, а се правим на спринтьори.

„Ако Бог си тръгне от паметта ти, и любовта ще си тръгне от сърцето ти“ (Неизвестен преподобен).

Да не използваме любовта или грижата, за да проявяваме страстните движения на сърцето си. Това е най-трагичното, което може да ни се случи. Защото мнозина от „голяма загриженост“  навредиха на хората и от „голяма любов“ ги разпнаха.

„Онзи, който изследва живота на другите с враждебност, никога няма да получи прошка за своите съгрешения“ (Св. Йоан Златоуст).

Завършвам с това, което казваше свети Паисий Светогорец: „Нека да не хвърляме камъни по хората… по християнски“.

Ако като хора не трябва никога да се възпротивяваме на другите, колко повече трябва да правим това като християни.

Вместо да хвърляш камъни по другите, хвърли камъни по твоя себеидол, разбий неговата дързост, спри твоята натрапчивост, освободи се от злобата. Ако искаш. Ако не искаш, отново е твое право, но знай, че  рано или късно ще вкусиш резултатите от изборите си.

Каквото си дал, това ще получиш и каквото си посял, това ще пожънеш. Каквото си дарил, това  ще ти бъде дарено. Дарил си целувки, прегръдки и прошка? Това ще приемеш. Дал си злоба, удари и омраза? Това ще получиш. Рай си дал, рай ще приемеш.  Ад си дал, ад ще получиш…