ДА ОБРЕЖЕМ СЪРЦЕТО СИ, А НЕ ПЛЪТТА СИ

305 0

Автор: Баришевски архиепископ Виктор (Коцаба)

Източник: blogs.korrespondent.net

Превод: Пламена Вълчева

В деня на паметта на свети Василий Велики рядко си спомняме за едно друго събитие, което Църквата празнува днес — Обрезание Господне.

На осмия ден след раждането, съгласно изричните указания на Свещеното Писание, всяко иудейско дете от мъжки пол било обрязвано. Този акт трябвало да потвърди Завета, който Бог бил сключил с „бащата на всички вярващи” Авраам, а чрез него и с целия израилски народ.

Въплътилият се Христос по Своя произход от Дева Мария принадлежал към народа на Израил и затова Сам станал участник в ритуала на обрязването. Защо било необходимо да се потвърди Заветът между Бога и човека посредством толкова болезнен обичай, особено когато той се извършвал с новородените младенци?

За да отговорим на този въпрос, трябва да си спомним, че след грехопадението, заради способността си да не забелязва очевидното, човекът се превърнал в изключително жестоко същество. Той можел изцяло да пренебрегва страданието и болката на другите човеци до момента, в който тези страдания не засегнели пряко самия него или онези, които му били особено скъпи. Оттук и идеята за жертвоприношението, която се появила веднага след изгонването на Адам и Ева от рая.

Когато отдаваме на Бога най-доброто, което имаме, ние Му отдаваме част от самите себе си. Библията препоръчва да се принася в жертва най-хубавото агне от стадото — най-красивото и невинното. Защо? Защото само чрез кръвта на една невинна жертва ние можем да разберем жестокостта и преходността на този свят, който сме създали със своята собствена воля, действия, грехове и безразличие. Този свят може да се промени само ако ние самите се променим — чрез покаяние и промяна на ума. В това се състои смисълът на жертвата.

Малкото дете, което само по себе си все още нямало грехове, проливало кръвта си по време на обрязването като потвърждение на Завета с Бога и … заради греховете на всички онези, които са го нарушили. По този начин актът на обрязването не само потвърждавал принадлежността към Божия народ, но и призовавал към покаяние, към промяна на ума и на света.

В Новия Завет повече не се пролива кръвта на младенците. Защото след проливането на богочовешката кръв на Голгота нищо повече от това не може да се направи. Това означава, че и днес ние трябва да сключим своя личен завет с Бога, но не чрез обрязване на плътта, а чрез обрязване на сърцето. „И тъй, обрежете крайната плът на сърцето си” (Втор. 10:16), ни казва пророк Моисей, защото, по думите на апостол Павел, „не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта; а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога” (Рим. 2:28-29).

2021