Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Разочарованието, което идва след извършване на греха. Вината за падението, за отстъплението от Бога, за нарушаването на Неговата заповед. Всички сме преживявали това, защото всички сме съгрешавали и всички съгрешаваме. И още повече нараства разочароването ни поради повтарянето на същите грехове. И след разочарованието идва оттеглянето. Оттегляме се от всяко духовно усилие. Оттегляме се от борбата. Падаме, но вече не ставаме. И това е гибелно за нас.
Въпросът не е толкова в греха, колкото в оттеглянето от борбата. Защото оттеглянето показва, че вече не се надяваме, че вече не живеем Божията милост.
Затова колкото и голямо да е падението ни, колкото и често да се случва да падаме в грях, никога не трябва да се оттегляме от надеждата в Бога. Бог никога не ни оставя, защо ние да Го оставим?
Не оставяй вината на греха да обгради битието ти. Не оставяй разочарованието да породи отчаяние и униние. Паднал си? Стани, брате мой. Съгрешил си? Не оставай в греха си, не анализирай страстта си, но търси Божията милост.
„Изобщо не мога да се поправя, все едно и също върша” — ми казваш. Да, все същото правиш, навярно и по-зле, но каквото и да правиш, колкото и често да го правиш, пред Божията милост и любов това е едно нищо; като капка вода в сравнение с океана. Така изглежда грехът ни пред Божието човеколюбие. Една капка, която пада в океана и изчезва.
Въпросът не е дали Бог ти прощава (каквото и да си направил), а дали ти искаш да ти бъде простено. Въпросът е дали ти искаш да оставиш тази капка на греха да падне в океана на Божието човеколюбие и да се заличи.
Никой грях не е толкова голям, че да не може да се прости. „Хулата срещу Светия Дух” е именно това да смятаме, че сме направили нещо, за което не може да има прошка; защото сякаш казваме, че любовта и милостта на Бога са по-малки от нашия грях.
Остави вината и разочарованието и виж Бога, Който те очаква без злоба, без наказания, без комплекси, само с благост и незлобие, с прошка и любов.
Навярно сега не можеш да се подвизаваш, както преди. Направи това, което можеш сега. Не сравнявай какво си правил в миналото или какво правят другите. Ти направи това, което можеш, ако ще и да е малко. Бог не гледа степента или количеството на борбата, гледа нашето произволение, нашето любочестие, вътрешността на сърцето ни, тайните ни сълзи.
Дано целият ни живот бъде песен на славословие на Бога и пазене на Неговите заповеди. Но дори и да не е така, поне да имаме смелостта да признаваме своето безсилие, своите недостатъци и грехове и да ги полагаме в нозете на незлобливия Господ.
Бог иска от нас да стигнем до финала на добрата борба. Не иска от нас да станем първи. И последни да станем, въпросът е да стигнем до края. Да прекосим финала на този живот чрез „Господи, помилуй ме, грешния” върху устните на сърцето ни.
