ДА ПРИЕМЕМ НЕГОВИЯ ПРОМИСЪЛ

1108 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна

Ние, православните, не вярваме в съдбата, не приемаме тезата за безусловното и сляпо предопределение, а разчитаме и се уповаваме на Божия промисъл. Не сме фаталисти. За нас Бог е Личност и Баща, Който мъдро и премъдро промисля за всяко Свое творение. По неизказан начин Той направлява и вдъхновява всички и всичко. Затова сме длъжни не само да утихнем, но да  се подчиним и смирим пред Неговите повели за нашия живот. Това е въпрос не само на прозрение свише, вдъхнато от Духа Светаго, но и плод на наблюденията ни за Неговата намеса в криволичещия път на живота на онези, които са решили да Го последват като свой личен Спасител.

Бог диша в целия  ни живот, тихо и тайнствено направлявайки събитията в него. Всички, които имат отворени духовни очи и са потопени в стихиите на невидимата бран, рано или късно проумяват това. Ако ние искрено търсим Твореца на вселената и неговия Единороден Син, имаме обещанието, че ще Го намерим и че Той задължително ще ни посети. Нещо повече — ще подреди живота ни по най-добрия за нас начин. Той е благ в силата и силен в благостта и с нищо не може да ни навреди, защото дори и наказанията Му са с цел да ни изправи и направи достойни за Своята необятна любов. Затова трябва да сведем глави и да приемем всичко като Божи план в нашия живот.

Когато човек е млад и неразумен, наистина е трудно да разбере и проумее това, но с натрупването на житейски и духовен опит той  започва да прозира стъпките на Бога в своя малък и съкровен свят. Това го успокоява и го кара да се вглъби, прави го по-мъдър и разсъдлив. Придава на думите и делата му друг релеф и сила, изгражда го като личност и му носи пълнотата на изживяванията. Колкото по-богат е един дух и по-облагодатена една душа, толкова по-ясно и отчетливо тя осъзнава това. Обръща се назад и с горчивина вижда цялата болезненост на своето вироглавие и безмислието на проявената гордост.

Въпрос на мъдрост е да приемеш Божия промисъл и да се подчиниш на Неговото тихо всемогъщество. Особено ярко това е отразено в словата на светиите и Божиите избраници, които са се превърнали в икони на Бога и са Го прославили с делата си  и личния си пример. Вследствие от много трудове и наблюдения са осветили всички свои инстикти и са обожили себе си.

Един от забележителните богослови на светото Провославие в съвременния свят, старецът Тадей Витовнишки, в срещите си с поклоници ги убеждавал да не изпълняват своята чисто човешка воля, а да търсят Божия промисъл в живота си. Много често давал пример със себе си, като повтарял, че всичко, на което се  противял като несправедливо връхлетяло го, впоследствие се оказвало добро и полезно и най-важното — спасително за него.

В този дух е и наставлението на св. Николай Велимирович, който изрича следното: „Хората се оплакват от обстоятелствата, пречещи им да изпълняват плановете си, но едва по-късно се убеждават, че тези обстоятелства са се стекли по тайнствен Божи Промисъл за тяхна полза и спасение”(„Житие и слова”, стр.46). И това се отнася не само за най-мистичната цел на духовния подвиг на вярващия — личното спасение на душата от стихиите на този враждебен свят, но и за чисто практическите и прагматични решения в живота.

В своите „Мисионерски писма” светителят дава за пример един вярващ сръбски селянин,  който веднъж впрегнал коруцата си и потеглил за града със свои съселяни, за да отидат на пазар. Но неочаквано по пътя едно от колелата се счупило, ходът им бил преустановен и им отнело доста време и усилия, за да го поправят. Първоначално това събудило неговия гняв и силно негодувание, но когато всичко било приведено в нормален вид, каруцата продължила своя ход. По някое време стигнали до реката и разбрали от суматохата, че салът, който отвеждал пътуващите от единия бряг до другия бил потънал заедно с хората на него. Така Бог премъдро и промислително го избавил от тази нещастна участ. И станало така, че онова, което той първоначално приел като проклятие, се оказало благословение. Изпратеното от небето нещастие се оказало не само за добро, но станало и избавление в най-истинския смисъл на думата. Затова и на друго място св. Николай Велимирович утешава вярващите: „Спасителят казва: Ни едно врабче няма да падне на земята без волята на Вашия Отец, а вам и космите на главата са всички преброени (Мат. 10:29-30). Така че никоя съдба не е случайна и сляпа, а е разумна и промислителна”(„Житие и слова”, стр. 46).

Затова нека пречупим порива на нашата многопластова гордост и себелюбие и  преклоним глави пред всеблагия Божи промисъл! Всеки от нас, ако погледне назад в своя живот, вижда колко често е бил в ситуацията на дете, което се разхожда с баща си из улиците на града, и примамено от изкушенията на блястящите наоколо предмети, иска от него да му ги купи, но когато чуе отказа му, поради възрастта си проплаква и се ядосва. Родителят обаче по-добре от него осъзнава дали това, което иска невръстното му дете, е полезно за него,  за да бъде закупено. Той преценява дали трябва да допусне любимото си дете до него, защото това може да му попречи или да навреди на развитието му като личност. Затова или му отказва, или закупува нещо друго, и много скоро ядосаното дете само разбира, че изборът на баща му всъщност е бил не само правилен, но и най-подходящ за него в конкретния момент от живота му. Защото много често това което за нас изглежда като лекарство, се оказва отрова, а връхлитащо нещастие всъщност е избавление.

Затова да благодарим на Бога за всичко. Ние винаги виждаме само донякъде и пречупваме всичко през нашето несъвършенство, а Господ Бог всичко преценява в пълнота — както нуждите на душата, така и всичко останало. А ние трябва само да  изпълним своя дял — да  успокоим неспирните бунтове на нашето неизтощимо аз, постепенно да се смирим и да оставим Христос да бъде кормчия на нашия път към царството Божие. Той премъдро знае как да насочи кораба през всички препятствия, като преодолее подводните рифове и го прекара между скалите, така че нашето пътуване да бъде не само успешно, но и приятно. Затова не е достатъчно само да казваме, че вярваме — трябва и да се уповаваме на Неговия мощен промисъл.