Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)
Превод: Пламена Вълчева
Миналата седмица празнувахме Възнесението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Всъщност при Възнесението се случило именно това, че Христос поставил на престола на Светата Троица човешката ни природа, която бил приел. Когато слязъл от небесата, за да стане човек, Той бил само Бог. Но когато се върнал там, Той бил Богочовек. Това означава, че когато Христос се молил на Своя Отец да Го прослави, за което се говори в днешното Евангелие, Той не се нуждаел от слава — Той бил Бог и имал цялата възможна слава. Тогава Той се молил да бъде прославена Неговата човешка природа. Какво означава това? Това означава, че Той ни е дал способността да живеем в Светата Троица. А това ни дава сила, това ни дава власт. И ако се опитаме да проумеем това със своя човешки ум, вероятно умът ни ще експлодира. Това е нещо, което не можем да проумеем без Божията благодат. И така, Христос на практика ни е създал от нищото, взел ни е и ни е направил богове по благодат.
Преди години в Пърт за изповед дойде една майка и по време на изповедта започна да оплаква от свещениците, от епископите и така нататък. Тогава ѝ казах: „Къде е твоята лична отговорност в цялата тази ситуация?”. Понеже тя обвиняваше само другите. „Какво имате предвид? В какво се състои моята отговорност?”, попита тя. И аз ѝ обясних: ако ти самата като майка не подготвиш сина си за ролята му в Църквата, — това бих казал и на един баща, — и ако ти самата не се подготвиш и не поемеш ролята си в Църквата, и не вълнуваш кой ще стане епископ, или архиепископ, или монах, или дори благочестив християнин, защото е велико дело децата ни да станат благочестиви християни, ако не се вълнуваш и не смяташ, че носиш отговорност за това, което се случва в Църквата, то, не намирайки някой по-добър, Бог в крайна сметка ни дава този човек. Отговорността обаче е твоя. Бог е използвал този, когото е намерил. Защото просто не е имал друг избор. И мисля, че тя донякъде осъзна тези неща.
Това, което искам да кажа, е, че Иисус е взел нашата човешка природа и я е поставил на престола на Светата Троица. А ние какво правим като човеци? Ако се грижим само за себе си, ще живеем, ще умрем и — толкова. Край. Но ако служим на другите по някакъв начин, дори само на най-близките си, ако се грижим за другите, ние ще живеем, ще умрем, но всъщност няма да сме мъртви — ние по принцип няма да умрем, защото съществува вечен живот, независимо дали сме добри, или не. Разбирате какво имам предвид.
Затова наред с всичко останало Възнесението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос трябва да ни научи да се грижим за другите. Защото ако се грижим само за себе си, в действителност ще се окажем сами, а това не е лесно нещо и за него няма да получим награда.
2021
Източник: уеб приложение на Гръцката православна архиепископия в Австралия
