ДА СЕ МОЛИМ ЗА ПОЧИНАЛИТЕ

Св. новосвещеномъченик Иоан Рижки
Източник: http://orthodoxinfo.com
Превод: Павел Стефанов

Смъртта на хора, които са близки и скъпи за нас, е едно от най-трудните изпитания, изпратено ни от Бога през този временен живот. Няма сълзи, по-горчиви от сълзите на една майка за любимото й чедо, което отива в гроба твърде рано. Каква мъка може да се сравни с мъката на вдовици и сираци? Независимо от това, нашият Господ и Спасител се обръща към тези хора, най-нещастните в очите на света, казвайки „Не плачи”. Св. Ап. Павел наставлява тези страдащи души с думите „Не скърбете”.

Какво означава всичко това? Разбира се това не означава, че ние трябва да забравим онези скъпи наши близки, които са починали или че трябва да ги изгоним от сърцата си. Не. Ние трябва да ги обичаме след тяхната смърт, така както сме ги обичали докато са били живи. Обаче не трябва да скърбим прекомерно за тяхната смърт. Смъртта не разделя нас, християните, от общение в любов с нашите ближни. Сам Господ ни е дал много благодатни средства, необходими, за да имаме общение с тях. На първо място сред тези средства е молитвата. Молитвата е най-доброто средство за духовно общение сред хората, които са още живи. Св. апостол Павел умолява вярващите да се молят непрестанно за него, за това Господ да го дари със сила и мощ да проповядва. По същия начин, Св. ап. Павел се моли за другите Господ да ги укрепи във вярата и в християнския живот. Няма съмнение, че молитвите на вярващите подкрепили Апостола и че неговите молитви укрепяват тях.

Ние намираме невероятен пример за силата и действието на взаимната молитва в Деянията на апостолите. Докато Свети Петър е бил в затвора, спящ между двама пазачи, Църквата непрестанно се е молела за него (Деяния 12:5). Какъв беше резултатът от тази молитва? В същата тази нощ Ангелът Господен се явил в затвора, събудил спящия Апостол и го извел вън от затвора.

Силата и действието на молитвата за душите на починалите е дори по-голяма от молитвата за живите. Няма по-голямо благо от молитвата и няма по-голяма радост от радостта в Господа, за тези, които са отделени от телата им. Не е справедливо, както някои мислят, да приемем, че нуждите на нашите починали ближни са неизвестни за нас. Обаче това не е вярно. Духовните нужди на починалите са същите като духовните нужди на живите. Починалите се нуждаят от милостта и добротата на Небесния Отец, прошка и опрощаване на греховете, благодатна помощ от Бога в изпълнението на всички добри желания, и спокойствието и лекотата на сърцето и съвестта. Тези неща са най-важни – и за живите, и за починалите. „Упокой Господи, душите на Твоите починали раби” – е постоянната молитвата и най-доброто намерение на нашата Майка Църква за душите на Нейните заминали. Ние също трябва да се молим на Господа с това намерение за упокой на душите на нашите собствени близки.

Възможно е някоя душа да бъде обвързана със земни пристрастия, с житейски грижи, и да не може да се освободи от тях след смъртта. Земни мисли за дома, разни грижи за придобиване на неща, може още да теглят тази душа, да я измъчват, да не й позволяват свободата да се стреми със сърце и душа към Бога. Ние трябва да се молим на Господ да дари мир на такава душа в тихото пристанище на Неговото Царство. Ние трябва да се молим на Господ да унищожи и изгори с огъня на Неговата благодат паметта за земните грижи на душата. Ние трябва да се молим на Господ да сгрее тази душа с любов и с желание за вечно съкровище, Господ да й даде покой в най-сладката надежда за вечно блаженство …

Може би, след като се е изповядал в часа на смъртта си, някой го е направил твърде бързо, по объркан начин. Тази душа може да е забравила нещо поради смущаващи чувства, и сега скърби над това. Може би този човек не е имал време да предложи на Бога истинско покаяние, да се очисти напълно от греховете си чрез сълзи на умиление. Може би осъзнаването на неизповядани и неопростени грехове разкъсва и изтезава тази душа. Молете се за тази душа, която страда. Молете се, Господ Бог да я утеши със защитата на Неговата неизчерпаема милост. Молете се тази душа да може да получи, макар и в този късен час, опрощаване на греховете поради искрено разкаяние.

Кой може да изброи всички тези връзки, с които нашата душа може да свърже себе си в този живот и от които може да остане свързана за вечността. Човек би могъл да завижда на ближния си в дълбините на душата си и да се свързва сам по този начин. Друг човек може да се е присмял на недостатъка (греха) на ближния си и да стане, според думите на Господа, достоен за ада. Друг човек може да е излъгал и в резултат на това да е станал син на бащата на лъжите. Ако Ти забелязваш беззаконията, о Господи, Господи, кой ще устои? Ето защо, независимо от това колко свят и праведен може да бъде живота на даден човек, никой не може да бъде сигурен, че той ще премине в другия свят напълно примирен с Бога. Никой не може да каже, че молитвеното застъпничество на тези ближни, които са останали живи, не са необходими за него.

Не беше ли покаянието на Св. Ефрем Сирин искрено и дълбоко? Дори той, усещайки, че краят му е близо, молеше братята си: “О, братя, придружавайте ме в горния свят с молитви, псалми и милостиня. Поменете ме на четиридесетия ден след смъртта ми. Защото молитвите и милостинята, правени от живите, помагат на починалите”.

Правенето на милостиня е още едно средство за общуване с починалите. “Ако имате желание да се почетете починалия, дайте пожертвование за него. Поменете го чрез добри дела, милостиня и панахиди” (Св. Йоан Златоуст). Изпрати дарове за починалия чрез ръцете на бедните и нещастните. В името на покойния, направете актове на милосърдие от най-доброто от себе си и бъдете уверени, че вашият дар ще бъде приет от Бога. Нашият Господ Иисус Христос ни е уверил, че нашите дарове ще бъдат приети, казвайки, доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25:40). Може ли Той, който е всемогъщ, да остане в дълг към нас? Ако дадете храна и питие на гладния и жадния в Негово име, тогава Господ ще изпълни душата на вашия починал ближен със Своята светлина и радост.

Може душата на вашия близък да се срамува пред светите Ангели, поради липса на добри дела и поради жалките си грехове, и той да се крие в тъмните и мрачни дълбочини от лицето на Бога. Облечи голия; умий нозете на уморения; приеми и дай отдих на странника в името на такава душа; и милостивият Господ ще облече тази душа в дрехата на Неговата милост, ще я украси в мантията на Неговото оправдание, ще измие нейната греховна мръсотия в Неговата най-пречиста Кръв …

Може душата на ваш приятел, свързана от греховете, да гние в тъмница, без да вижда Божието лице. Побързайте до някой затвор и успокойте сърцето на страдащ затворник в името на вашия приятел, заминал си от този свят. Господ ще изпрати Своите светли Ангели да утешат душата на вашия бедстващ приятел, да го подсилят с надежда, и да го карат да се радва на обещанието на Божията милост.

Може една душа да е напуснала този свят, без да е поставена близо до светите жители на небесния свят чрез молитва; тя може да се появи в тази висша сфера като едно навлизане в странна и непозната земя и може да не намери някой духовен “роднина” в тази горна Сион. Приберете странника; успокойте сиромаха; дайте му място да подслони главата си, и Господ ще даде на душата, за която вие направите това, едно от най-светлите жилища в имението на Своя Отец.

Душите на праведните ще посрещнат тази душа в светло и радостно общуване. Свети Йоан Златоуст казва: “Ако желаем да облекчим страданията на някой грешник, нека правим милосърдие в негово име. Въпреки, че той е недостоен, Господ ще го утеши и помилва”.

Когато се молим за починалите и правим милосърдие в тяхно име, необходимо е, братя, да размисляме за нашата собствена смърт, докато все още има време. Ние трябва да се подготвяме в момента, така че да не преминем в бъдещия живот на мъчения, свързани с последствията на греха. Без значение колко късо или колко дълго време Господ е определил, че ще живеем на земята, няма съмнение, че целият ни живот е път, водещ до смърт и до прага на вечността. Няма нищо по-добро или по-ценно за нас, от това да придобием мирен, непорочен, в покаяние, непосрамен и християнски свършек на живота си. Който е живял праведно ще почине в праведност. Този, който е живял с Господа, ще умре с Господа. Този, който ревностно служи на Господа преди смъртта ще бъде с Господ и след смъртта си. Където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Защото, ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, така и починалите в Иисуса Бог ще приведе заедно с Него.