Автор: Мелойски епископ Емилиан Кутузис
Източник: www.youtube.com/@TheFountainOfLight
Превод: Пламена Вълчева
Ще споделя с вас няколко мисли, свързани с апостол Андрей Първозвани. За неизвестността, самотата, отговорността и вътрешната сила.
И така, нека започнем с неизвестността. Христос бил никому неизвестен човек. Когато на 30 години започнал Своето служение, на практика никой не Го познавал. Духовните водачи по онова време не били чували за Него. Христос не разполагал с впечатляваща биография, с която да убеди младите да Го последват. Бил абсолютно никой. Апостол Андрей станал първият човек в света, който последвал този никой, Христос. В известен смисъл апостол Андрей скочил в неизвестното само защото бил движен от вътрешен подтик. Този подтик нямал логическо обяснение, защото Андрей не знаел почти нищо за Човека, Когото щял да последва. Въпреки това пръв тръгнал към неизвестното, давайки пример на другите да го последват.
На второ място, самотата. Да скочиш пръв в неизвестното, е несъмнено свързано с чувството на самота. Това не означава, че самотата ще продължи вечно, но със сигурност страхът от самотата може да накара мнозина да преосмислят призванието и пътя си в живота.
Колкото по-голяма е вътрешната ни несигурност, толкова по-силно е това чувство. Самотата обаче не бива да извиква в нас страх от бъдещето, защото Бог съществува и може ненадейно да ни предложи съвсем лесен изход от ситуацията. При апостол Андрей чувството на самота не продължило дълго. Неговият брат Петър също тръгнал след Христос, както и неколцина техни приятели от същия град — Филип и Натанаил. Към тях се прибавяли нови и нови хора и това продължава и в наши дни, тъй като Църквата не спира да се разраства.
На трето място, отговорността. Андрей имал брат Петър, който бил женен. Имал приятели и любими хора, както всички нас. Изборите, които правим в живота си, независимо дали го осъзнаваме, или не, са свързани с голяма отговорност. Ние сме създадени, за да живеем в общение с хората, които Бог е поставил в живота ни. Когато тръгваме по път, по който никой друг не е вървял, както направил апостол Андрей, ние не просто следваме този път, но и го проправяме за онези, които желаят да го следват. Ние даваме примера, решението, вдъхновението, светлината на хората около нас, затова носим отговорност за пътя, който сме проправили. Ако пътят е добър, ние ще принесем полза на другите; ако е погрешен, ще сме причина за тяхната погибел. В известен смисъл апостол Андрей дал жив пример и доказателство на своя брат и на техните приятели, че те също трябва да последват Христос.
Всички свети отци са чувствали дълбоко в себе си такава отговорност, когато са проправяли нов път. Свети Григорий Богослов, когато проповядвал за Светия Дух. Свети Василий Велики, когато установил нов начин за обгрижване на бедните и немощните в своята общност. Свети Григорий Палама, когато писал за нетварните енергии на Бога. Списъкът може да бъде продължен.
На четвърто място, вътрешната сила. За да тръгнем към неизвестното, за да преодолеем самотата и да приемем доброволно отговорността за нашия живот и за живота на хората около нас, ние се нуждаем от вътрешна сила. Не съществуват битки, спечелени от страхливци, нито пътеки, прокарани от безделници, нито планински върхове, покорени от празни мечтатели. Всичко се свежда до това да се вземем в ръце, да пренаредим приоритетите си и да направим онова, което се иска от нас, да престанем да мислим за ежедневните тревоги, за ежедневната логика, за ежедневните хора, които никога няма да ни разберат, да престанем да мислим за всичко, което може да ни спре и да ни завлече надолу. Ако апостол Андрей не притежаваше вътрешната сила, за която говорим, ние нямаше да сме днес тук и да празнуваме неговата памет, защото той нямаше да последва Христос и никога нямаше да стане апостол и светец.
Ако искаме да променим живота си и да повлияем на другите, както направили апостол Андрей и всички светии, трябва да бъдем силни и да не се страхуваме от неизвестното, нито от самотата, нито от отговорностите, които може да ни бъдат възложени. Животът е кратък и се случва само веднъж.
Проповед, произнесена на вечернята на Андреевден в Гръцкия национален храм-паметник „Св. Николай Чудотворец”, Световен търговски център, Ню Йорк, 2023 г.
