Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
В съвремието най-честото и сякаш най-чистосърдечно пожелание към нашите близки, а и към самите нас, е: да сме живи и здрави!
Някак това пожелание ни крепи, обагря празниците и делниците ни с една чудновата веселост, вдъхва ни кураж по нелекия житейски път, съпровожда звъна на искрящите ни чаши, в дъното на които лежи надеждата.
Но дали само и единствено това е наистина ценно и важно?
За написването на този текст благодарност изказвам на един полски поет. Името му е Збигнев Херберт.
През 80-те години на ХХ век Збигнев Херберт е знаковата фигура на полската опозиция. Той е един от най-много превежданите полски поети и е носител на най-авторитетните международни литературни награди.
На учудените донякъде на тази благодарност познавачи на творчеството и биографията на поета, покойник от 1998 г., ще кажа, че помощ и приятелска ръка могат да оказват не само тези, които са около нас, а и тези, които са били тук преди нас и са оставили своето силно послание. Както знаем, на това се базира обичта и уважението ни към всички ценни книги и техните автори.
В своето стихотворение „Догадки по темата за Варава“ Херберт ни оставя именно такова силно послание. Послание, което ни зове да вникнем в него. Защото това е работата на всеки текст, той не е само достъпно графично начертание, разпознаваемо фиксирано слово, а вид археологическа находка, която чака нашето изковано умение да я открием и разчетем. Разбира се, така се раждат и различните тълкувания.
Стихотворението, както личи и от заглавието му, е посветено на Варава — човек от новозаветното време, за когото знаем, че е бил бунтовник и убиец (срв. Марк. 15:7).
Та във въпросното стихотворение поетът, разсъждавайки какво би могло да стане с този, който бил пуснат на свобода от прокуратора Пилат Понтийски на Пасха вместо Христос, пише:
А Варава може би се е върнал в своята банда
В планината убива бързо ограбва старателно
Или си е отворил грънчарска работилница
и омърсените с престъпления ръце
очиства в глината на сътворението
Може би е водоносец мулетар лихвар
собственик на кораби — с един от тях отплавал Павел
при Коринтяните
или — и това не можем да изключим —
е станал ценен доносник нает от римляните
(превод: Димитрина Лау-Буковска) [1]
От тези няколко реда виждаме, как душата на поета, съчувстваща на страданието на Божия Син, е могла да предугади какво е станало с душата и тялото на разбойника Варава. Поетът разсъждава какво би могло да се е случило с този, за когото целият еврейски народ крещял „Пусни ни Варава“ (Лук. 23:18).
И наистина — може би разбойникът се е върнал пак към престъпленията си.
Или пък е станал занаятчия, пред чиято работа са се прехласвали.
Или пък някакъв едър и уважаван собственик, печелещ много пари.
Или накрая, станал е ценен доносник, защото често за постигането на своите цели властта — която по сполучливия израз на У. Х. Одън е „опряла покрив в небето“ [2] — не дели нужните ѝ средства и хора на чисти и нечисти.
А какво е станало с Божия Син, знаем всички.
Включително и Збигнев Херберт:
А Назаретянина
остана сам
без алтернатива
със стръмната
пътека
на кръвта. [3]
Именно тази алтернатива, простираща се пред нозете и ума на Варава, бичува Херберт. И сякаш ни казва: за какво ни е всичко, което бихме придобили в този свят, ако нямаме най-важното? Познати думи, нали? — казани са преди повече от две хилядолетия (срв. Мат. 16:26). С което за пореден път се убеждаваме, че поетите са близки до Словото, Което е Бог (Иоан. 1:1).
За какво ни е животът, ако не го напълним със смисъл? За какво ни е едното съществувание, ако само и единствено ни носи възможността по-дълго време да угаждаме само на себе си, или да гледаме телевизия, или да играем игри в интернет пространството, или пък да поклюкарстваме по нечий адрес?
Да сме живи и здрави, хубаво пожелание, да.
Но още по-хубаво ще е ако животът и здравето ни послужат на някаква по-висша цел.
Не да се капсулират в единия видим живот, а да го надскочат.
Безспорно животът ни е безценен, той е изкупен чрез страданията на Христос. Както казва апостол Павел: „Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеци“ (1Кор. 7:23).
Бог ни е дал живота, само Той може да го отнема. Но този земен живот трябва да се напълни със съдържание.
Живи и здрави останаха и тези, които убиха „най-големия между родените от жени“ (Мат. 11:11) — св. Йоан Кръстител. А неговата глава бе отсечена и положена върху блюдо, за да утоли глада на изпълнените с дяволска омраза.
Живи и здрави останаха и палачите на хилядите избити деца по заповед на цар Ирод Велики, страхуващ се за властта си. Но какво от това? Нима очите им, запечатали предсмъртните лица на невинните деца, можеха да греят занапред с лъчиста светлина? Нима кръвта, обагрила ръцете им, би могла да се измие от очистващата сила на водата?
Живи и здрави са и днешните палачи, които лишават от живот себеподобните си, несъгласни с техните убеждения. И какво от туй? Нима жертвите не са по-живи от техните палачи? Нека не се съмняваме в това. Времето и вечността ще го докажат. А нали и Бог казва в притчата за блудния син, че неосъзнатият и непокаял се грешник е мъртъв и изгубен (срв. Лук. 15:24).
Дали това, че си продължил живота си с две или три, или дори тридесет години повече от този, когото си смачкал, отстранил от пътя си или просто си заличил, те прави истински жив? Или просто твоята присъда е отложена, с което не става по-лека, а наопаки — ако, разбира се, не се поправиш.
Искам да подчертая, че настоящият текст не е призив да презрем земния си живот. В него има достатъчно красота, възвестяваща за делата на ръцете на Бог (Пс. 18:1-2). Но нека не забравяме, че смисълът на този живот, на тази красота, прозираща в земното, се таи и разкрива в пълнота някъде там, където не ще има край. Тук всичко има край — колкото и пълно с жизнерадост и тъга да е то.
Мисля, че призванието на всеки един от нас не се състои в това да сме добре облечени и нахранени за възможно най-дълго време. Разбира се, всеки иска да бъде гален от слънчевите лъчи или къпан от дъждовните капки в продължение на повече Господни лета. (Сещам се за думите на покойния ни учител от Семинарията г-н Димитър Попов: „Всички сме уж много благочестиви, но никой не бърза към Царството Небесно“). Но още по-хубаво ще е ако наред с тези природни и пълни с откровение картини, изпълващи нашите пролети и зими, в нас самите да се случват и други, невидими и още по-красиви моменти. Моменти на просветление, моменти на преобръщане, моменти на промяна на ума – каквото е значението и на думата покаяние на гръцки език (метаноя). Разкаянието и покаянието — твърди о. Александър Шмеман — не се състои във формалното изброяване на собствените недостатъци и грешки, а се раждат от опита на отчуждаването от Бога, от радостта от общението с Него [4].
Накрая нека си пожелаем: да сме живи и здрави, за да можем да се поправим!
Бележки:
[1] Херберт, З. Пан Когито. Избрани стихотворения, 1998, с. 49.
[2] Стихотворението на У. Х. Одън „1 септември 1939“ (превод: Александър
Шурбанов).
[3] Херберт, З. Пан Когито. Избрани стихотворения, 1998, с. 49–50.
[4]Срв. Шмеман, А. Неделни беседи и статии, С.: Комунитас, 2014, с.130.
