Да сме търпеливи в прошката и да прощаваме с търпение

4533 0

Автор: Христо Димитров

11 Неделя след Петдесетница


„Господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.“

(Мат.18:26)

Братя и сестри,

Тези думи на слугата са молба към господаря му. Макар това да е очевидно, то не е съвсем така. Тъй щото тези думи са много повече от молба. Те са всъщност молитва. И това, че е тъй проличава от следващия стих: „А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга.“ (Мат.18:27).

Ние сме едновременно и господаря, и слугата.

Всеки ден,… всеки ден ние отправяме молба към ближния за едно или друго. И към нас се отправят такива молби. Но не е нужно тази молба да е облечена в многословие. Потребни са само няколко думи. Както сторил слугата. Той не започнал да приказва, да увещава господаря си, а изговорил само няколко думи. Тъй щото молбата /молитвата/ се чува по-добре, когато е ясно изказана; когато няма океан от думи, в който нейната същност да се изгуби. Ето на какво ни учат думите на слугата – да не бъдем празнословни в многословието си (Мат.6:7). Защото в молбата се съдържа всичко, което е необходимо – и да кажем, и да чуем. Точно каквото представлява молитвата, изказана от сърце.

Да погледнем господаря. Какво сторил той? Пуснал слугата и му простил дълга. Но какво значи това?

Когато ние се помолим на Господ и чакаме търпеливо, ще получим отговор на молитвата си. И всеки един такъв отговор е чудо! Всеки. Без изключение. Каквато е и постъпката на господаря към слугата му. Оня имал огромен дълг – цели десет хиляди таланта. А по онова време /погледнато материално/ това наистина била страховита сума. И този, комуто я дължиш да ти я опрости с великодушно махване на ръка… това наистина е равносилно на чудо. И тук идва идеалният момент да се запитаме какви искаме да бъдем: като господаря ли да сме, или като слугата. Не кое е по-добре за нас… То е ясно кое е по-добре за нас. А кое реално погледнато /през очите на вярата ни в Спасителя/ е важно. Сам Господ Бог Иисус Христос говори и казва: „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си.“ (Иоан.15:15). Същността на тази притча е прошката – и като истински приятели винаги да си прощаваме. Тук не става дума само за молби, а за вината – че ние сме виновни пред Бога, а другите са виновни пред нас. Това не е просто някаква молба, но молба за прошка.

И това е най-страшната молба! А защо е най-страшната ли? Ами защото можем да не се поучим от нея. Да се възгордеем, а не да се смирим. Както се случило със слугата. Той, като се видял простен от господаря си, не простил на своите слуги дълговете. Точно обратното. Проличава, че иска да вземе, а не да даде, както му бе дадено и на него. Ето за това молбата за прошка е най-страшна.

Братя и сестри,

В тези думи – „Господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.“ (Мат.18:26) – е отговорът на въпроса какви трябва да бъдем. А именно – търпеливи във всяко едно начинание, което подхващаме и винаги да прощаваме. И най-вече да бъдем търпеливи в молитвата. Защото без това, без тази добродетел – търпението – всичко, що правим не ще се увенчава с успех.

Нека да се смиляваме над длъжниците си, както Господ Бог Иисус Христос се смилява над нас (Мат.5:48). И кога настане време ние да сме длъжни някому нека без притеснение, но със страх идем при него и го помолим: „Господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.“ (Мат.18:26). Така както се молим на Господа – без притеснение, но със страх Божий.

Амин.