Автор: свещ. Кристиан Акселберг
Източник: www.standrewsgreekorthodoxcathedral.co.uk
Превод: Пламена Вълчева
Сутрин и вечер, както и на всяка Божествена литургия, християните казват Символа на вярата — изповеданието на това, в което са били кръстени и са станали членове на Църквата, на Тялото Христово. В Символа на вярата ние изповядваме вярата си в един Бог, Който е Творец „на всичко видимо и невидимо“, т.е. както на веществената, така и на духовната част на творението. Свещеното Предание ни разказва за невидимия духовен свят, който е много по-неизмерим от видимия веществен свят, и чиито обитатели — „ангели, архангели, престоли, господства, началства, власти, сили, многооки херувими“ и шестокрили серафими, за които говори Божествената литургия на свети Василий Велики —многократно надвишават по брой нас, човеците.
Днес празнуваме Събора на всички безплътни небесни сили и по-конкретно — на двамата велики архистратизи Михаил и Гавриил.
Архангел Михаил, който е обикновено изобразяван с меч в ръката, е защитник от злото и греха. На много икони го виждаме да тъпче с нозе сатаната, някогашния светъл ангел Луцифер. Както знаете, падението на човека е предшествано от падението на една трета от ангелите — „Видях сатаната как пада от небето като светкавица“, казва Господ (Лук. 10:18).
Това падение е описано по-подробно в Откровението на Йоан: „И стана война на небето: Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, но не устояха, и за тях се не намери вече място на небето. И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена — свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му“ (Откр. 12:7-9).
Преданието разказва, че Михаил, виждайки падението на сатаната и неговите ангели, извикал на другите: „Да стоим добре, да стоим със страх!“, като ги увещавал да останат верни.
Със същия призив на всяка Божествена литургия започва анафората — връхната точка на християнското богослужение: „Да стоим добре, да стоим със страх, да внимаваме, за да принесем в мир светото възношение“. Ние използваме думите на Архангела, защото тази война е и наша война, защото не само ангелите и демоните принадлежат към невидимия свят — към него принадлежим и ние, хората. Човекът е уникален по рода си в творението, тъй като единствено той е както веществен, така и духовен, и неговата цел е да съедини тези две части на творението — веществената и духовната — и като свещеник на творението да принесе обратно на Бога целия свят, за да може целият свят да се съедини с Бога. Понеже при падението на ангелите са паднали само те, а при падението на човека е паднал целият свят. Затова и не е достатъчно да кажем „Да стоим добре“ (Stomen kalos), но трябва и да добавим „да принесем светото възношение“ — с други думи, човечеството трябва да изпълни ролята си на „царствено свещенство“ (1 Петр. 2:9), която се осъществява само когато човекът е в общение с Христос като член на Неговото Тяло.
И именно към това действие ни призовава Гавриил, вторият архангел, когато с думите „Радвай се“ и „Не бой се“ ни възвестява обновяването на човечеството чрез въплъщението, смъртта и възкресението на нашия Господ Иисус Христос. Амин.
