Автор: прот. Роман Савчук
Източник: pravoslavie.ru
Превод: Пламена Вълчева
За св. Йоан Кръстител изненадващо споменава акатистът на св. равноапостолен Николай Японски. Но още по-изненадващо е това, че белегът за сходство между тези двама велики подвижници, забелязан от съставителите на акатиста, е действително необичаен. „Макар като св. Йоан Кръстител да не си вършил чудеса — се казва за просветителя на Япония, — твоето свидетелство е новосъздадената църква”.
Ние рядко се замисляме, че Господният Предтеча, за когото Спасителят изрича думите „между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя” (Мат. 11:11), всъщност не е вършил чудеса. Той говорел за приближаващото се небесно царство, за необходимостта от покаяние (Мат. 3:2), говорел ревностно и прямо. Безстрашно изобличавал религиозните и политическите водачи и призовавал народа да се откаже от заблужденията си. При все това проповедта му останала „глас на викащия в пустинята”, думи без явни чудеса.
Струва си да си спомним още едно новозаветно свидетелство за пророческото служение на Предтечата. Веднъж, когато първосвещениците, книжниците и стареите пристъпили към Христос, за да се опитат да Го изобличат, в отговор на въпроса с каква власт проповядва, Спасителят се позовал на авторитета на Йоан Кръстител: „ще ви попитам и Аз една дума, и ми кажете: кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците?” (Лук. 20: 1-4). За всеобщо удивление неочакваният въпрос на Спасителя поставил дръзналите да изкушават Бога в такова затруднение, че народните стареи се принудили да замълчат: „ако речем от небето, ще каже: а защо му не повярвахте? Ако ли речем, от човеците, целият народ ще ни избие с камъни, понеже е уверен, че Иоан бе пророк. И отговориха: не знаем, откъде беше” (Лук. 20: 5-7).
Заслужава си да обърнем внимание на този случай. Защото онези, които лукаво преследвали Спасителя, били заставени да замълчат от един Праведник, който не бил извършил нито едно чудо сред народа. Единственото оръжие на св. Йоан Кръстител срещу клеветниците и противниците на Евангелието била верността към Бога. Дори и Ирод, макар да бил изобличаван от Предтечата и да страдал заради него, не се осмелявал да го убие. Нещо повече, „Ирод се страхуваше от Иоана, като знаеше, че той е мъж праведен и свет, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него, и с приятност го слушаше” (Марк. 6:20).
Пророк Йеремия казва за Новия Завет на Бога с човеците следното: „Но ето заветът, който ще сключа с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им, и Аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ. И няма вече да учат един другиго, брат — брата и да говорят: „познайте Господа”, защото всички, от малък до голям, сами ще Ме знаят, казва Господ, защото ще простя беззаконията им, и за греховете им няма вече да си спомня” (Иер. 31:33-34). Тези думи буквално се изпълнили в живота на св. Йоан Кръстител, понеже животът му свидетелствал за неговата близост до Бога по толкова категоричен начин, че нямало нужда това да се потвърждава от чудеса. Всъщност животът на св. Йоан Кръстител бил именно онова чудо, което мнозина очаквали от праведника.
В този смисъл пред християните често възниква въпросът как да докажат истинността на своите убеждения, как да наставят заблудилия се, как да помогнат на съмняващия се. Примерът с живота на св. Йоан Кръстител ясно говори за това, че всеки християнин има в своя власт онова чудо, от което се нуждаят тези, които го поставят под съмнение. А това чудо е именно животът на вярващия. Бог ни е дал достатъчно, за да бъдем убедителни. Той ни е дал възможност да бъдем свети. Друго не е нужно. Ето защо апостол Павел ни призовава да бъдем „писмо Христово” (2 Кор. 3:2-3), в което Евангелието е написано „в духа и силата на Илия”. По подобен начин блажени Августин ясно говори за мисионерския потенциал в живота на всеки християнин: „Никога не говори за Христос, ако не те питат, но живей така, че да те попитат за Него”.
