ДА ХОДИМ В ОБНОВЕН ЖИВОТ

262 0

Автор: Петя Цурева

 … всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме. И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот (Рим. 6:4)

Колко хубаво звучат думите на апостола „да ходим в обновен живот“. А как да ходим в обновен живот, като не оставяме в нас да умре „ветхият наш човек“ (Рим. 6:6), човекът на греха — на гордостта, на тщеславието, на егоизма, на суеверието, на лъжата, на суетата, на сребролюбието, на чревоугодието и т.н. За голямо съжаление битовото християнство заема все по-централно място в нашия живот. И най-голямото доказателство за това е подготовката и суетенето покрай „големите празници“. Изправени пред Празника на празниците — Пасха Христова, вместо да се замислим за неговия смисъл и значение, ние отново се суетим около украсяването на трапезата — колко по-пъстра покривка да сложим, как да боядисаме и украсим яйцата си, коя рецепта за козунак да изберем, с какъв пълнеж да го напълним, как да изпечем агнето и какво ли още не. А някой замисля ли се за същината на празника? За Христос? За истинския център на самия празник?

За съжаление, проблемът не е само битовото християнство, много по-голям проблем е, че човекът днес не вярва в нищо. Много малък процент хора наистина живеят в Църквата. А защо? Пречи ли му на съвременния човек Бога? Може би, защото, ако си вярващ християнин, за теб възникват задължения, които следва да спазваш — например Великия пост преди Славното Христово Възкресение. Период, в който човек не само се въздържа от яденето на различни храни, но преди всичко трябва да е въздържан, кротък и смирен в отношенията с обкръжаващите го хора, с които живее и работи.

Именно поради тази причина ние трябва да се замислим повече за смисъла и значението на празника и предхождащия го подготвителен период, отколкото за украсяването на трапезата и за гостите. Да очакваме с трепет и молитвено настроение Славното Христово Възкресение, за да може Христос, Който е „пътят и истината и животът“ (Иоан. 14:6) със Своята светлина и радост да озари нашия път и да просветли нашите умове. Да се отдадем изцяло на Христос, както Той отдаде Себе Си за нас. Да Го следваме с любов и ревност и да не Го изоставяме, както Той никога не ни изоставя, а ни обеща: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мат. 28:20). Въпреки залисията около празника, Христос е  винаги с нас и въпреки нашите безбройни грехове, Той никога няма да отвърне лицето Си от нас.

Може ли нашето съзнание да разбере колко голяма и нестихваща е любовта на Христос към нас, за да даде Той Себе Си, „та да станем чрез Него праведни пред Бога“ (2 Кор. 5:21). Можем ли да отговорим на Неговата любов, или отново ще Му поднесем оцет вместо вода? Можем ли да Му поднесем чаша пълна с любов, с предано и чисто сърце, с милосърдие, с благодарност, с вяра в Него и Неговото Възкресение? Ако можем да направим това, то ние вече живеем в обновен живот. И мислим и копнеем повече за храната, която Христос ни дава — Неговото пресвято Тяло и драгоценната Му Кръв, защото именно в Тайнството на Евхаристията Той присъства всецяло и пребъдва в нас — „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него“ (Иоан. 6:56) е казал Спасителят. И в обновения ни живот ще разберем какво значат думите: „няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса“ (Гал. 3:28).

„Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки“ (Иоан. 11:25-26). Нека тези думи ни бъдат духовен пътеводител и крепост през целия наш живот, като приемаме в обителта на сърцето си всесилния и вселюбящ наш Господ, защото Негово е Царството, и Силата, и Славата и Нему подобава всяка възхвала, чест и поклонение сега и през всички векове. Амин.