Автор: свещ. Михаил Немнонов
Източник: www.pravmir.ru
Превод: Пламена Вълчева
Днес празнуваме два празника наведнъж, но и двата са свързани с Единия Бог. Обрезание Господне ни разказва за истинската човешкост на Иисус Христос, за Неговото човешко тяло и за нашата природа, която Той в пълнота възприел. Свети Василий Велики, чийто земен живот завършил именно на този свят ден, ни припомня Божеството на Христос — че Той винаги е бил и е един от Светата Троица.
В песнопенията, посветени на свети Василий, вчера на всенощното бдение чухме, че той „покорил на духа си всичкото плътско мъдруване чрез богатството на добродетелите”, след като „намразил плътта, света и княза на тоя свят”, че „посякъл страстите на душата и плътта с меч духовен” и „обрязал покривалото на душата си чрез любовта към Премъдростта”.
Но макар свети Василий да бил велик аскет и подвижник, главното дело на живота му била борбата за правилно учение за единната Божествена природа в Три Лица, или за Ипостасите на Светата Троица.
По онова време имало мнозина неправомислещи хора и те се ползвали с надмощие в света, но свети Василий не само съумял да избегне заблужденията, което се удавало не на всеки, но и да преведе паството си по този тесен път и да помогне на препъващите се във вярата да се върнат на спасителния път. Апостол Павел пише на ефесяни: „Затова прекланям колене пред Отеца на Господа нашего Иисуса Христа, (…) да ви даде (…) чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви, та, вкоренени и утвърдени в любов, да можете проумя с всички светии, що е ширина и дължина, дълбочина и височина”(Ефес. 3:14-18). Тези думи се изпълнили изцяло в свети Василий Велики, защото той бил възприемчив за всичко, което Божественото Откровение ни явява.
Все още никой не е успял да обреже своите душевни и телесни страсти без жива вяра в Богочовека Христос. Няма спасителна вяра този, който признава в Христос само Човека, отричайки Неговото Божество. Няма спасителна вяра и този, който изповядва Христос като Бог, но не вижда в Него Човека.
Христос приема обрязване именно като Човек. Евангелието разказва за това събитие с немного думи: „Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преди да се зачене Той в утробата”. Нека припомня, че „Иисус” в превод от еврейски означава „Бог спасява”. Христос приема обрязване и „заради нашето спасение”. Но най-вече, за да изпълни дадения от Него Закон и чрез това да ни покаже, че и ние трябва да изпълняваме всичко, което ни е заповядал. На второ място, Той още веднъж ни показва, че плътта Му е човешка плът, че Той не е призрак, не е безплътен дух, не е видение във образ на човек, а действително Човек.
За да не забравим другата Му същност, на 12-годишна възраст Той ни напомня за Своето Божество. В Евангелието се казва, че след празника Пасха Иисус останал в храма, а Йосиф и Божията Майка не забелязали това. След три дни те се върнали и „Го намериха да седи между учителите, да ги слуша и запитва; всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му”. А Иисус се обърнал към майка Си: „Защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми?”. След това Той отново се върнал с тях в Назарет и там, като Човек, „им се покорявал”.
Христос ни показва Своята човешкост и Своето Божество и в други случаи. Свети Лъв Велики най-точно от всички говори за това. Той посочва, че особеностите на двете природи се съединили в Христос по такъв начин, че всяка от тях действала така, както било свойствено за нея, но „Той е едновременно истински Син Божи и истински Син Човечески. Това, че се ражда по плът, разкрива човешката природа; това, че се ражда от Дева, доказва божественото могъщество.
Смирените пелени показват младенчеството на детето; ангелските ликове възвестяват величието на Всевишния. Да огладняваш, да ожадняваш, да се уморяваш и да спиш очевидно е свойствено за човека. Но да нахраниш пет хиляди души с пет хляба, да дадеш жива вода на самарянката, да вървиш, без да потъваш, по повърхността на морето, да накараш вълните да утихнат, да укротиш бурята, без съмнение е свойствено за Бога. И (…) както не на една и съща природа е свойствено да плаче от жалост за мъртвия приятел и с властна дума да го призове към живот от четиридневния гроб, или да виси на дърво и да накара всички стихии да треперят, като превърне светлината в нощ — така и не на една и съща природа е свойствено да каже: „Аз и Отец едно сме” и „Моят Отец е по-голям от Мене“.
Ето какво ни припомня празникът Обрезание Господне. Като следваме Христос и призоваваме нашите светии, нека също като тях обрежем с духовен меч нашите душевни и телесни страсти, преди всичко нашия егоизъм, гордост и себелюбието, от които произлизат всички останали страсти. Само тогава ще можем да узнаем, както пише апостолът, „Христовата любов, която превъзхожда всяко знание”, за да се изпълним „във всичката пълнота Божия” (Ефес. 3:19). „Господ на всички” претърпял обрязване, за да обреже нашите грехове. Нека и ние потърпим болезненото усещане от раздялата с греха, за да бъдем с Господа. Амин.
