ДВА СЛУЧАЯ С ЦЪРКОВНИ ПЕВЦИ-БЪЛГАРИ, ПОЛУЧИЛИ СЕРИОЗНИ ГЛАСОВИ ТРАВМИ

1500 0

Автор: Ивайло Борисов

Освен прекрасно, естетично и благодатно явление, практикуването на църковната музика може да доведе и до някои неприятни гласови феномени — особено при злоупотреба от страна на изпълняващите я певци.

Певците, чиито премеждия ще споделя с вас, са наши сънародници, живели през ХIХ век.

И двамата не са били дилетанти в пеенето, а опитни и изкусни псалти, познаващи добре едногласната църковна музика. Това обаче не ги е предпазило от сериозните гласови проблеми, с които са се сблъскали.

Димитър Златанов, наричан и Градоборчето по името на родното му село Градобор (Солунско), се родил в края на ХVIII — началото на ХIХ в. Гласът му бил изключително красив с диапазон около три октави. Златанов пял в няколко солунски храма. [1]

Неприятната случка, за която става дума, се случила в Атина, където Градоборчето отишъл с друг църковен певец от онова време — най-вероятно Никола протопсалт Смирненски. [2] В Атина нашият сънародник направил певческо съревнование с една местна певица. Какво станало?

От високите тонове Градоборчето получил кръвоизлив в гърлото — вероятно скъсал мускулно влакно на гласните връзки. За негово щастие и това на богомолците след известно време гласът на добрия певец се възстановил. Можем да предположим, че Димитър Златанов е помнел тази злополучна история до края на живота си и е внимавал къде, какво и как пее.

Втори известен случай, в който става въпрос за загуба на глас, е този с видния културен деец Сава Доброплодни, роден в гр. Сливен през 1820 г.

Освен книжовник, педагог, театрален и читалищен деец Сава Доброплодни е бил и изявен църковен певец, научен на тънкостите на едногласното псалтикийно пеене от своя баща Илия. [3]

През 1886 г. Варненският и Великопреславски митрополит Симеон поканил Сава Доброплодни да пее на Великденското богослужение. По времето на службата 66-годишният Доброплодни толкова преуморил гласа си, че повече не могъл да пее в храма. Самият той пише по този повод в автобиографията си: „…за пресилването ми в пението без помощници”. [4]

Двата описани случая на певческо претоварване, водещи до сериозно травмиране на гласовия апарат, са показателни в няколко отношения.

При случая с Градоборчето виждаме едно прекалено надценяване на певческите способности. От историята пък със Сава Доброплодни разбираме, че не е добре певецът, особено когато е сам и пее продължително, да форсира гласа си. Всеки, който е запознат със службите около Пасха, знае колко изтощителни са те. Продължителността и натовареността им нямат аналог за певеца в целия годишен богослужебен кръг. Не бива да забравяме, че в крайна сметка това са служби, които са създадени да бъдат изпълнявани не от един, а от група певци. Или най-малко от двама, които да поделят помежду си „певческия товар“ — пеещи съответно на десния и левия клирос в храма. За съжаление, поради липса на достатъчно обучени певци осъществяването на това пожелание често е мираж.

Преди години моят покоен кръстник и дългогодишен църковен певец Иван Златанов [5] ми е казвал, че по време на богослужение някой дори едно „Господи, помилуй“ да изпее вместо теб, си е певческа помощ. Така че, колеги, нека не узурпираме певческия клирос, а да позволяваме на тези, които искат и могат да ни помогнат в служението, да го направят. Това ще бъде добре както за тях, така и за нас. Казано с думите на писателя Георги Господинов: нека да разберем, че „Аз сме“ е по-важно от „Аз съм.“

За щастие, в съвремието немалко храмове са оборудвани с микрофони, което улеснява до голяма степен работата на църковния певец — посредством микрофона певецът би могъл да щади гласа си. Разбира се, при използването му трябва да се има предвид и това, че той „преекспонира“ възможностите на гласа ни — неприятни феномени като неясна дикция и неправилна артикулация стават още по-явни за слушащите.

Вероятно повечето от нас смятат, че гласово претоварване и съпътстващите го травми по-скоро могат да се получат в някои от различните жанрове светска музика (съвременни примери за това са поп певицата Адел и оперният певец-тенор Роландо Вилазон), но не и в църковната. Допускам обаче, че за формирането на подобно мнение роля е изиграло и не толкова рядко срещаното лежерно изпълнение на някои от църковните певци.

От приведените случаи виждаме, че и пеенето в храма никак не е безобидно и лесно. Напротив, то изисква подготовка не само на едно теоретично и нотационно ниво, но и на ниво гласова хигиена, включваща както познаване вокалните възможности на различните видове гласове, така и предпазливо музициране, издържано в традицията на сакралното.

Добре е да знаем, че върху качеството на звукоизвличането влияят и други неприятни фактори, като употреба на прекалено студени напитки, викането (N.B. викането не е пеене), стресът, недоспиването, тютюнопушенето (чувал съм за меко казано странния съвет на учител по пеене, препоръчвал на учениците си да пушат, за да уплътнят гласовете си?!).

Не би било лошо в учебните заведения, в които се преподава църковно пеене, да има и часове, посветени на изработването на подходяща вокална постановка, нужна за добрата школовка на певеца.

Разбира се, гореописаните случаи на гласово претоварване не бива да бъдат помнени от нас само като една суха статистика. По-ценно би било, ако ни помогнат да си направим реална преценка на възможностите като църковни певци. Всяка злоупотреба с Божия дар — гласа може да крие рискове за невъзвратимата му загуба.

Във филма на покойния гениален руски кинорежисьор Андрей Тарковски (от чието рождение тази година се навършиха 90 години) „Сталкер“ (1979) срещаме следната фраза: „Безчувствието и силата са спътници на смъртта, гъвкавостта и слабостта изразяват свежестта на битието.“ Макар и най-въздействащ музикален инструмент, в сравнение с направените от човешка ръка инструменти човешкият глас е и най-крехък, чувствителен и податлив на вредни въздействия.

Инструмент, създаден от Бога. Инструмент, поверен ни от Него, за да Го прославяме. Инструмент, за който, за съжаление, няма резервни части.

Бележки:

[1] Срв. Динев, П. Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Солунска школа.// Църк. вестник, №44, 1959, с.5-6; Коџабашија, Ј. Димитар Златанов-Градоборски Литургија. Скопjе, 2003.

[2] Никола протопсалт Смирненски (1787/1790−1887) е един от най-продуктивните църковни музиканти на XIX век. Пял в Смирненската митрополитска катедрала „Света Фотиния“ в продължение на петдесет и три години.

[3] Динев, П. Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Сливенска школа. // Църк. вестник, №4, 1960, с. 8; Хърков, Ст. Сава Доброплодни и музиката. — В: 185 години от рождението на Сава Доброплодни. Сборник доклади от Юбилейна научна сесия. 1-2 декември 2005 г. Сливен, 2005, с. 159-170.

[4] Доброплодни, С. Кратка автобиография. С., 1893, с. 66-67.

[5] Борисов, И. Четиридесет дни от кончината на Иван Златанов. Двери на Православието, 13.07.2021.