Денят на Света Троица: Какво сме без Божията помощ?

1479 0

st TrinityАвтор: Архиепископ Ташкентски и Средноазиатски Владимир

Превод: Татяна Филева

Какво сме без Божията помощ? Както рибата, изхвърлена на сушата, се задъхва, така умира и човешкият дух, ако не го умиват вълните на Божествената благодат. Всички наши трудове са напразни, всички наши усилия са напразни, всичко, което ни изглежда добро, без Божията помощ се превръща в зло.

Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?

(1 Кор. 3:16)

 

В името на Отца и Сина, и Светия Дух!

Възлюбени в Господа братя и сестри!

Дивни са делата на Божията Премъдрост! Всичките Три Лица на Едното Божество са явени в делото на спасението на падналия човешки род. По благоволение на Бог Отец се е изпращало опрощение на творението, което е изменило на Твореца. Син Божи с жертвена любов е изкупвал хората от робството на греха. Дух Свети е оживотворявал човешките души, правейки ги достойни за Небесното Царство.

Въплътилият се Господ е странствал по земята, просвещавайки света със Своето учение. Но ето, настъпило времето за принасяне на Кръстната жертва, и сърцата на апостолите били пронизани от скръб от вестта за близката раздяла с Божествения Учител. И тогава Христос казал: За вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя(Йн. 16:7). Този Утешител е Дух Свети. Духът на истината, Който изхожда от Отца (Йн. 15:26).

Какво означавало това обещание на Христос? И общението със Сина Божи, слушането на Неговите слова не можело докрай да оживотвори дори и най-добрите от хората – Апостолите, за което свидетелства и тяхната сънливост в Гетсиманската нощ, и смущението им в деня на Разпятието на Господа. Изпращайки Дух Свети при тях, Спасителят завършил новото раждане на учениците в дух и истина. Сам Господ, Небесният Цар, благоволил да влезе в човешка душа и да обитава в нея. Изпълнили се думите: Царството Божие вътре във вас е(Лук. 17:21).

От Дух Свети някога бил призван от праха към богоподобен, вечен живот Адам, но той осквернил храма на своята душа, и Господ го оставил. От времената на прародителите до животворната пролет на Новия Завет човек блуждаел като беззащитен сирак из земните пространства, измъчван от угнетяващото чувство за богооставеност и протягащ ръце с тъга към Небесното Отечество. Но ето, в благодатния ден на Светата Петдесетница Милосърдният Господ се върнал в душите на хората, които Го търсели, и отново ги призовал в райските обители.

Подготвяйки се да приемат сила свише, Апостолите единодушно прекарваха в молитва и моление(Деян. 1:14). Душите им се съединявали в братолюбие, мислите им се устремявали нагоре, сърцата им горели, търсейки Господа. Този благ съборен порив, разместващ тесните клетки на вътрешния, малък човешки свят, ги направил достойни за освещаване в Божиите Очи.

Във вид на огнени езици слязъл Дух Свети на Апостолите, изгаряйки с всепояждащ огън самите корени на древното грехопадение на човека, освещавайки и осветлявайки душите ми, правейки ги лъчезарно вместилище на Божествената благодат. Тези, които в дните на Голгота били плахи и малодушни, от този момент се облекли в несъкрушимата броня на вярата, издигнали се в силата и славата на пророчество и чудотворство. Тези, чието работа някога била рибарската мрежа, безизкусните, прости занаяти, получили силата на словото, което хвърля в праха тщеславната ученост на мъдреците и гордостта на властелините. По целия свят, слушащ с внимание тяхната пламенна проповед, Апостолите разнесли Благовестието, без да се страхуват от гоненията, мъченията и дори от самата смърт. Така преобразява човека благодатта на Светия Дух, правейки немощния силен, неукия – премъдър, земния – небесен.

Някога безумната човешка гордост замислила строителството на Вавилонската кула, висока до небесата, без Бога и против Бога, но Господ в гнева Си смесил човешките езици така, че хората престанали да се разбират един друг и се разпръснали по лицето на земята. Чрез слизането на Светия Дух било отменено и това древно проклятие, всеки народ слушал Апостолите да приказват на неговия говор (Деян. 2:6), и така се посочвал на човечеството пътят към благодатно единение. Сега Светата Църква пее: А когато раздаваше огнените езици, призова всички към единение, за да славим в съгласие Всесветия Дух.

В деня на Светата Петдесетница се е родила нашата Майка – Църквата, създадена не от суетните човешки тълкувания и мъдрувания, а от Божествената благодат. Чрез възлагането на ръцете си Апостолите предавали даровете на Дух Свети на епископите на създаваните от тях християнски общини. От учениците на Спасителя през поколенията се предава на пастирите на Христовото стадо дарът на свещенодействието. Затова и Православната Църква се нарича Апостолска, тъй като чрез дадената и на най-скромния неин свещеник благодат за извършване на Тайнствата възхожда чрез непрекъсната редица от ръкоположения към един от Апостолите на Спасителя Христос. Независимо от своите лични качества, православният свещенослужител се явява носител на тази благодат. По думите на свети Йоан Златоуст, „свещеникът само отваря устата си, а всичко прави Бог”. Предшествениците на сегашните сектанти, протестантите от ХІV век, отхвърляйки ръкоположението на пастирите, с пагубно лекомислие са прекъснали апостолската приемственост и така са направили своята вяра безблагодатна.

Над всеки християнин, веднага след кръщението, се извършва тайнството миропомазване, в което става слизането на Светия Дух на душата на новопросветения, подобно на Неговото слизане на Господ Иисус Христос при Кръщението във вид на гълъб и на слизането Му на Апостолите в деня на Петдесетница във вид на огнени езици. При извършването на това Тайнство в човешката душа се разкриват дремещите до този момент таланти и дарования, помагащи на християнина да стане син и наследник на Небесното Църство.

Да, възлюбени братя и сестри, всички ние някога сме се удостоили с даровете на Светия Дух. Но, както предупреждава свети Тихон Задонски, „Божията благодат спасява желаещите, а не нежелаещите”. Ако не опазим повереното ни Божествено съкровище, ще получим по-голямо осъждане в бъдещия живот, отколкото ако изобщо не сме го имали. Господ може да остави душата, опетнила себе си с греха – и горко на такава душа!

Светът е пълен със съблазни, оплетен е в мрежите на лукавия, и е много трудно да ги избегнем. Каменист е земният път, всеки от нас се препъва по този път. Човекът е слаб, и със собствени сили не е възможно да се спаси. Но по думите на Спасителя, за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно(Мат. 19:26).

„Какво сме ние без Божията благодат? Както се задъхва рибата, изхвърлена на сушата, така и човешкият дух умира, ако не го умиват вълните на Божествената благодат. Всички наши трудове са напразни, всички наши усилия са суетни, всичко, което ни изглежда добро, без Божия помощ се обръща в зло. Не на своите сили трябва да се уповаваме, а на Всемогъщия Господ – с всички сили на душата да се устремим към Него, и Той ще ни вдигне от всяко падение. Постът и молитвата, делата на благочестие не са ценни сами за себе си, те имат ценност единствено като действени средства за придобиване на благодат. „В каквато степен човек се приближава към Бога с намерението си, в такава степен и Бог се приближава към него чрез Своите дарове”, – казва преподобният Исаак Сирин.

В Богочовека Христос човешката воля е била единна с Божествената Воля. Така и за придобиването на благодат човешката воля трябва да се устреми към единение с Божията Воля.

Придобиването на Дух Свети е най-великата тайна на християнския живот, цел и смисъл на нашето земно битие. Подвижниците на благочестието са достигали такива духовни висоти, че, още преминавайки попрището на земния живот, са ставали жители на Небесното Царство, с тялото си са се намирали в земния свят, а с душата си са пребивавали на небесата. „Сгрявани от топлината на Всесветия Дух, светите пустинници, отшелниците заради Христос и светите Божии мъченици, не са мръзнели в зимния студ, а през лятото същата тази Божествена благодат им служела за облачен стълб и небесна роса, разхлаждаща ги и защитаваща от изгарящия слънчев зной или в самия пламък на огньовете и пещите, които някога разпалвали мъчителите на християните, ги оросявала с росата на Божия Дух и угасявала пещния пламък” – казва преподобният Серафим Саровски. Сам Господ благоволявал да обитава в постланите със смирение и украсени с добродетели души на Своите угодници, те стават живи храмове на Дух Свети.

Скъпи в Христа братя и сестри!

Да си припомним как се готвим за посрещането на гост, от когото зависи нашето земно, тленно благополучие – наш началник или високопоставен човек. Разбира се, за неговото идване нашият дом ще свети от чистота, ще бъде украсен с цветя, на масата ще бъдат сложени разнообразни ястия и питиета – ние ще направим всичко, за да угодим на този човек. Но как се подготвяме да приемем най-Високия Гост – Дух Свети, от Когото зависи нашата участ във Вечния живот? Уви, понякога ние не постиламе под нозете Му килимите на нашето смирение, а чакъла на гордостта, в жилищата на нашите души няма картини с добри дела, а лепкавата паяжина на греха, изтъкана от уродливите паяци на страстите, не сладкия аромат на любовта, а застоялия, смраден въздух на нечистите помисли. И не се ли страхуваме, че Божественият Гост може да се отвърне от прага на подобен дом, обричайки ни на вечно проклятие и вечни мъчения?

По думите на преподобния старец Паисий Величковски, „когато Светият Дух посети човека, тогава и всеки труд се облекчава, и непрестанната молитва излиза от сърцето, и ни се дава всяко духовно просвещение, и чисто, трезвено разсъждение, защото тогава Светият Дух действа вътре в човека. А който се предава на страстите, в него и страстите се умножават; и когато чрез тях лукавият дух завладее човека, тогава в душата му се настаняват всяка тъмнина, и мрак, и тежест”.

И така, унинието и скръбта, страховете и грижите на нашето битие произлизат от нашата духовна непросветеност, от нашата душевна нечистота. Но ако умием прозорците на нашия вътрешен свят със сълзите на покаянието, ако изметем от него сметта на прегрешенията, ще ни обземе Божествената благодат и дори нашият земен живот ще се изпълни с най-чиста светлина, предвестница на сиянието на Небесното Царство. Да съберем волята си, да намерим в себе си сили безстрашно да приведем нашето битие в руслото на благочестието, за да чуем призива на духоносния Светител Йоан Златоуст: „Бог Господ протяга Своята ръка към тебе: дай Му и ти своята”. Амин.