Депресията – можем ли да си помогнем сами?

23411 1

Автор: Дмитрий Борисович Кваснецки
Превод: Татяна Филева
Източник: www.pravmir.ru

Дмитрий Борисович Кваснецки повече от 25 години работи като психиатър в отделението по токсикология към Института за спешна помощ „Склифософски” в Москва. Повечето пациенти в това отделение са хора, направили опит за самоубийство, за които сега е особено важна помощта на психиатъра и психотерапевта. Именно това е причината да разговаряме с Дмитрий Борисович.

‒ Дмитрий Борисович, от какво възниква депресията и какви видове бива?

‒ Депресиите биват различни, в зависимост от природата на своето възникване. Ендогенната депресия възниква по свои закони и външно като че не е свързана с неговото психическо и физическо здравословно състояние. Тя се отнася към категорията на психичните болести, които се лекуват от психиатър. Съществуват и реактивни депресии, които възникват като реакция на неприятни събития в живота на даден човек.

Съответно, лечението във всеки отделен случай ще бъде различно. Ако в първия случай лечението е изключително медикаментозно, то във втория случай, освен медикаментите, широко се използва психотерапия.

‒ По какви симптоми човек може да разпознае дали има депресия, или просто, да кажем, лошо настроение?

‒ Преди всичко по нейната продължителност. Лошото настроение у човека обикновено трае от няколко минути до няколко часа. Дори ако у човека, да кажем, има реакция на смъртта на близък, тя не бива да продължава седмици и месеци. Всички хора понасят тежко смъртта на близките, но някой понася това по-адекватно, а друг изпада в депресия, защото тук на самия човек невинаги се удава да оцени своето състояние. Само специалист може да постави точна диагноза.

Ето защо, ако човек забелязва, че неговото състояние продължава много време и той не може да се справя самостоятелно с него, например, прилагайки леки успокоителни, то трябва да се обърне към специалист.

‒ Може ли човек, изпаднал в продължителна депресия, да привикне да живее така и да престане да разбира, че нещо при него не е наред?

‒ Едва ли. Защото в какво е опасността при депресия? В това, че в такова състояние човек може да извърши дори самоубийство. Това става по някаква причина, поради това, че на човек и физически, и душевно му е много тежко да понася това състояние. Затова, ако човек има депресия, той я преживява много тежко и не може да свикне с това състояние. Тоест, човек може да каже, че при него депресията продължава с месеци и години, условно казано, но той не може да се примири с това, защото му е много тягостно.

Нивото на депресия е различно, например човек може да има субдепресия. Това е такава депресия, която не достига до своя максимум – тоест, до психотично ниво. В такъв случай всички параметри не са изразени така интензивно, но все пак това е депресия.

Съществува и така наречената соматогенна депресия, тук и лекарите невинаги могат да се ориентират правилно. Ето, например човек уж боледува от различни заболявания на вътрешните органи. Ходи при различни лекари, изследва се, откриват му нещо или му казват, че няма нищо, но той с упоритост, достойна за много по-добро приложение, въпреки това продължава да ходи по лекари с надеждата да открият някоя болест, за да я лекува. А когато по някакви причини попадне при психиатър, понякога ни се удава да разпознаем, че тук първична не е болестта на тялото, а депресията, която е преминала на соматично ниво. Такава мнима болест може да се излекува само с назначаването на антидепресанти. И когато това стане, тогава отзвучава и мнимата болест.

‒ А ако депресията придобие сериозен характер и човек мисли за самоубийство, то има ли някакви словесни формулировки, които биха могли да му помогнат да се откаже от тази мисъл?

‒ Има, но те далеч невинаги помагат. Това отново зависи от характера на депресията. Ако това е ендогенна депресия, свързана с психично заболяване, тук всички думи ще действат само тогава, когато се произнасят. Например казват на човека: „Не се безпокой, при теб всичко е наред”. Той: „Да, да, да”. И веднага след като сме казали това, той отива и прави нещо със себе си, защото това не действа.

Ако човек има депресия, която е реакция на нещо, това също невинаги действа. Ще посоча същия пример, който посочих по-горе, със загубата на близки. Тук има много тежки депресии. Колкото по-дълбока е депресията, толкова по-малко могат да помогнат думите на близките или на лекаря, но по принцип в лечението, наред с другите методи, се използва и това. Познавайки дадения човек, неговите проблеми, това, което става с него, състоянието му в дадения момент, можем да му кажем някакви думи, но това, разбира се, ще бъде не основното лечение, а само спомагателно. Или, да кажем, при излизането от депресията, когато човек вече изпълзява от депресивната яма, тогава можем да му помогнем някак, но това, разбира се, е невъзможно като основен вид лечение.

‒ Но, например, известно е, че хората, които са изгубили близки, по някакъв начин в края на краищата излизат от депресията без помощта на психиатър. Тоест, получава се така, че помощта на лекаря невинаги е необходима.

‒ Невинаги, но в идеалния случай след това е желателно на всички да окаже помощ или психолог, или психотерапевт. Особено ако смъртта е внезапна. Едно е, когато умира родственик, който тежко и дълго боледува, и неговата смърт е очаквана, и въпреки това тя се понася тежко. И съвсем друго е, ако, да допуснем, умира млад човек в резултат на нещастен случай, това, разбира се, вече е съвсем друга ситуация. Но пак има определени закони, свързани с времето. В нашата практика се случва така, че пациенти постъпват с опити за самоубийство година след смъртта на близкия човек, или дори няколко години. Как става така? На поредната дата от гибелта на човека, която посрещат, като правило, на гробищата, идват спомени, а тук нерядко присъства и алкохолът, той премахва задръжките, които действат в обикновения живот, и човек се опитва да направи нещо със себе си. У нас това съвсем нерядко се случва.

‒ Тоест, по-добре да не използваме алкохола в качеството на антидепресант?

‒ Безусловно. Това може да се каже абсолютно еднозначно, защото в нашата практика той винаги играе негативна роля. Понякога алкохолът се явява последният фактор, който кара човека да прибегне към опит за самоубийство.

‒ Хората, намиращи се в депресия, често не искат да направят нищо за себе си. Как да им помогнем?

‒ За съжаление, когато хората вече са изпаднали в депресия, това е психиатрично състояние, те вече не могат да си помогнат сами. С какво можем в обикновения живот да помогнем на човек, изпаднал в депресия? По-добре е да го прегледа специалист.

Тук можем да направим паралел със самолечението. Ако човек заболее от нещо, различно от обикновена простуда, и се опитва да се лекува по някакъв начин, нямайки представа от какво страда, то резултатът, като правило, е незначителен. Същото е и с депресията, но с тази разлика, че тук има особености, които като цяло могат да доведат до печални резултати, до задълбочаване на депресията. Например, човек може да прибегне към употребата на спиртни напитки. Постепенно започва да се алкохолизира, получава се привикване, което става особено бързо при жените. За кратко време, за минути или часове, алкохолът може да снеме депресията, но когато престане да действа, депресията се задълбочава, и на нивото на това състояние човек може да посегне на себе си.

Или става така: човек има депресия, той приема алкохол, надявайки се, че това ще му помогне, но облекчение не настъпва. Задръжките падат, и ако преди е имал само мисли, то сега вече пристъпва към действия и се опитва да посегне на себе си.

Или друг вариант. Някой е казал на човека, че някакви таблетки или билкови отвари могат да снемат депресията, и той, не познавайки особеностите на тяхното действие, пие една таблетка, пие втора, това не му помага, пие повече, отравя се и го докарват при нас (в института за спешна помощ „Склифософски”), например, възможно е да настъпят и тежки усложнения. Ето до какво води самолечението.

‒ Дмитрий Борисович, а как бихте посъветвали пасивните, зависими хора да развиват своя характер?

‒ Тук има много фактори. Преди всичко, човек трябва да се развива като личност. Ако е обидчив, той изцяло зависи от мнението на околните, и за да преодолее това, трябва да стане нещо сериозно, и като правило това е достатъчно сложно. В живота на човека се случва някакво сътресение, например, случва се нещо в семейството, и ако преди човек е разчитал на някого, той сега трябва да разчита само на себе си, и той волю-неволю се пречупва, защото трябва или да направи нещо, или съвсем да пропадне. И ето, такива житейски сътресения и стресове могат да доведат до това той да се промени. Човек трябва да осъзнае, че това му е необходимо. Ако разбере това, голяма част от работата е свършена.

Тук пак може да помогне психолог или психотерапевт. На някого добре помагат центровете за психологична помощ, където психотерапевтът работи с група. Това помага много добре. Но единици осъзнават потребността от такава помощ. А става и другояче. Случва се някаква среща на човека с хора, които му помагат да се разкрие. Някой идва в църквата, при Бога, тогава всичко у човека значително се променя.

‒ Случва се, че човек се обръща за помощ към психотерапевт, но не получава осезаема и трайна помощ, и тогава просто си отива и всичко приключва.

‒ Да. Нерядко се случва така. Но, разберете, не бива да разчиташ, че ако си дошъл при психотерапевта, по-нататък всичко ще тръгне като по ноти. Има много фактори, например контактът със специалиста. Тук критерият е един: ако човек разбира, че има резултат, тогава си струва да продължава лечението, а ако разбира, че не му става по-добре, значи е по-добре да смени психотерапевта. Трябва да действаме по метода на търсенето. Има случаи, когато родителите завеждат при психотерапевта детето или юношата, който изначално няма особено желание да общува със специалист, а виждайки, например, формално отношение без никакъв интерес, той мисли, че всички лекари са такива. Важно е да избягваме това.

‒ Ако говорим не само за хората, намиращи се в състояние на депресия, а за искащите да се самоубият като цяло, както да им помогнем да осъзнаят факта, че няма да получат нищо, ако извършат самоубийство?

‒ Само като ги излекуваме. По каноните на психологията се смята, че самоубийството изначално е ненормално за човека. Самоубийството – това е крайна стъпка. Преди човек да го избере, той опитва различни варианти на изход от ситуацията, съзнателно или подсъзнателно. Но когато осъзнае, че всички варианти вече са изпробвани, му се струва, че му остава един-единствен вариант. Ако му кажете: „Знаете ли, ако погледнете на този проблем от друг ъгъл, ще видите други варианти на решение” – в такова състояние той няма да възприеме това.

Тук е важна работата в определен период от време. И когато след това той излезе от това състояние, разбира: „Да, аз не мога да осъзная, че това е толкова просто и очевидно, че ако на проблема се погледне от друг ъгъл, той дори е несериозен”. Но това става вече по-късно. Тоест, намирайки се в това състояние, човек е с не съвсем здрав разум, и именно поради това такива хора попадат в психиатричното отделение, защото в този момент човек се намира в психотично състояние. Много хора казват: „Защо да ме спасявате? Това е мой избор” – а ние отговаряме много просто: „Вие се намирате в болестно състояние, което може да бъде излекувано. То ще премине, и по-късно ще осъзнаете, че не сте бил прав”. Това е често срещано заявление на пациентите в депресия. А в резултат на лечението се запазва животът на човека.


1 коментар за "Депресията – можем ли да си помогнем сами?"

  1. Кирил

    Отговора на въпроса от заглавието накратко е “Не, не можем да си помогнем сами”. Това е така защото при депресия имаме три варианта които може да изберем:
    1. Да решите проблемите за които сте изпаднали в депресия с помощта на външни хора. Това е идеалния случай, но не винаги има някой който може да ви реши проблемите.
    2. Да посетите психиатър, който да ви изпише антидепресанти и така да отложите проблемите във времето, уповавайки се на максимата, че времето лекува всичко.
    3. Летален изход е изход с фатален край, освен ако не смятате, че това наистина ще помогне на някой.

Comments are closed.