ДЕРЗАЙ, ОТЧЕ ДЯКОНЕ!

777 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храмСв. Атанасий“ — гр. Варна

Дяконе, скъпи мой, сега ти си объркан и угнетен, мракът на отчаянието е обзел твоята душа. Чувстваш се презрян, малък и отхвърлен, недоволство и гняв са изпълнили сърцето ти. Потънал си в скръб и не виждаш надежда. Не понасяш вече горчилката и не можеш да проумееш защо, въпреки цялото ти старание, всичко е против теб.

Успокой се и ме чуй. Въздъхни, не сдържай сълзите си и ги остави да облеят лицето ти. Не бързай да обвиняваш когото и да е било.

Не търси утеха в прегръдката на омразата.   Не позволявай да потънеш в долината на смъртната сянка.

Ти си ръкоположен в този свят духовен сан с първата степен на свещенството и Христос те е призовал да Му служиш. Призвал те е да бъдеш не само част от Неговото войнство, но и от избраните Му офицери. Млад, неукрепнал, още неуверен, но офицер!

Спасителят иска от теб да носиш своята „дякония“ с търпение и надежда, с любов и смирение.

Смири се, чиста и красива душа! Нима не знаеш, че Господ наказва този, когото обича, и първо изпитва, а после притегля до Себе Си? Забравил ли си думите на Премъдростта? Спри пронизан от болка да задаваш твоите толкова много „Защо?“. Не вини никого около себе си и не смятай прибързано, че всички те потискат и унижават.

Колко пъти си чувал, че това, което става с нас, добро или зло, чакано или нечакано, е или по Негова воля, или по Негово допущение!

Той има план за всичко и всеки. Дълбок промисъл за избраниците Си. Всеки от нас е само лодка в морето от неизчерпаемата Му любов, с която е обвил вселената.

Затова първо пострадай, а после, ако претърпиш, Той ще те възвеличи. Наведи глава и изпълнявай онова, което искат от теб. Не разсъждавай, без значение дали го разбираш или не. Мълчи и наблюдавай. Помни и не забравяй. Всеки ден е като нова страница за теб и ти трябва да позволиш на Спасителя да я напише с невидимата Си ръка.

Никой не е разбрал изцяло Бога и никога не е могъл, дори и да иска, да Го разбере.

Послушанието е най-прекият път до небето и до престола на Вседържителя.

Самият Единороден Син Божи дойде в плът, за да послужи и да изпълни не Своята воля, а волята на Отца Си. Превъзмогна всичко и я изпълни докрай. Не претърпя ли Той във висша степен срам и унижение? Не позна ли всичко човешко, твърде човешко? Не понесе ли оскърбления и заплювания, не прие ли от обкръжаващите Го гъба с оцет?

Няма Възкресение без Голгота, тържество без тъга, която да го предхожда. Това е пътят на всички светци и праведници, а и на всички известни и неизвестни, които  „от века“ са Му угодили.

Такъв е примерът на свети архидякон Стефан, който пръв пострада мъченически за Христовата вяра. От мига, в който си станал дякон, той невидимо стои до теб и ти помага.

Нали искаш да вървиш нагоре и стъпало по стъпало да изкачваш духовната лествица към царството Божие? Затова преглътни обидите, наведи глава и понеси всичко. Чрез и в Христа Спасителя.

Не слушай какво ти говорят околните. Не се вглеждай в техния път, а следвай своя. Несправедливост и кал могат да хвърлят върху теб, но ти не трябва по-малко да светиш. Бъди светлина  и  носи надежда на всички. Нито за миг не забравяй Неговия призив — „Синко, дай си мен сърцето“ (Прит. 23:26).

Не осъждай свещениците за отношението им към теб. Не роптай, че за всяко нещо трябва да искаш благословение. Целувай десницата на свещеника  и не смятай това за унижение.

Първият урок в училището на светата Църква е смирението. Колкото повече се изкачваш нагоре, толкова повече трябва да се навеждаш. Небето се вижда само от онези, които прекланят глава.

Пречупи гордостта си и ангелите ще разчистят пътеките ти във всички посоки. Не си задавай въпроса „Защо са такива?“. Вгледай се и виж внимателно техните лица. Разбери външното им спокойствие и се вгледай в уморените им очи. Ти дори не можеш да предположиш какво са преживели. Нямаш никаква представа колко красив е техният рай и колко ужасен — техният ад. Не знаеш истинската драма на живота им и не познаваш ритъма на неспокойните им сърца. Толкова много служби, срещи, изповеди и бдения… Всичко това е потънало дълбоко в тях и носи красотата на техните тихи часове. Те са преживели толкова приливи и отливи и са понесли безброй вълнения. Брулени хълмове… Дървета, люшкани от ветрове и бури…

Колко пъти са били предавани от онези, чиито духовни очи са отворили и които са водили за ръка по тесния път до Христос! Това са бащи на много деца и учители на много ученици. Верни и неверни, благодарни и неблагодарни. Затова не съди!

Както опитните войници на първа бойна линия, преживели победи и поражения, получили своя загар от дим и барут, изпращали свои бойни другари и отблъснали атаки от всички посоки, са вече внимателни и помъдрели във всичко, така са и те. Не всяка рутина има лош дъх и не под всеки външен хлад се крие безразличие. Бъди такъв, та когато видят искрения пламък на горещото ти сърце, да се върнат към първите си трепети и да си припомнят първата любов. Прочувствените служби, неизказаните въздишки и несподелените разговори с ангелите…

Дълбоко, дълбоко в тях гори огънят — съхранен, запазен и най-важното — траен. Пази чистотата на вярата и бъди търпелив. Не охладнявай. Не позволявай сянката на топлохладността да обхване твоето горещо сърце. Върви нагоре и помни примера на архидякона и на всички дякони след него.

Дръж здраво орара и възвестявай мира на Неговото царство, настоящо и бъдещо. Моли се на Пресвета Богородица, която е закрилница на целия клир, на цялото духовно войнство. Обърни се към нея като към майка. Отпусни се в топлата ù прегръдка. Скрий се под нейния свят покров. Нека тя бъде твоята Одигитрия (пътеводителка) и да определи мястото, където да бъдеш поставен в утрешния ден.

Помни —  търпеливият винаги печели!