Автор: Христо Димитров
12 Неделя след Неделя подир Въздвижение – на десетте прокажени
Всяка една наша постъпка, която не е стъпила върху Божиите заповеди е за нас като проказа.
„Стани, иди си: твоята вяра те спаси.”
(Лук.17:19)
Братя и сестри,
В днешното литургично евангелско четиво узнаваме за десед души прокажени. Те отдалече се спрели и извикали с висок глас към Господ Бог Иисус Христос: „Иисусе Наставниче, помилуй ни!” (Лук.17:13)… Ако внимателно се вгледаме в тая случка ще видим, че в тяхната молба има не само дълбок смисъл, но в тези десет души можем да видим самите себе си – какви сме през всички дни през живота си… докато не се покаем.
Да оставим настрана тези десет души прокажени… но да не ги забравяме… и да обърнем внимание на нас, на нашия живот, на собствените си постъпки. И ако сторим това ще зърнем нещо много обезпокоително.
Не минава и ден, без да помислим нещо лошо за някого, без да наругаем или обвиним, дори осъдим, или да кажем, че ще сторим нещо, пък после да се отметнем от думата си. Всичко това ни приближава към тези десет човека… и бихме могли да разберем, че всяка една наша постъпка, която не е стъпила върху Божиите заповеди е за нас като проказа. Защото няма нищо по-страшно за оногова, който знае за Спасителя сам такъв един човек да се отдалечава от Господ! А ние сме точно такива. Всеки един от нас. Дори не всеки ден, а по няколко пъти в деня. Тогава как имаме дързост да викаме /подобно прокажените/: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй ме”?! Имаме това дръзко поведение, дори нахалство. Защото знаейки вече за Него от нас се очаква повече и по-право казано: самите ние е редно от себе си да очакваме повече. Не просто повече да се молим, а да опитаме да внимаваме във всяка една наша постъпка, мисъл или дума. И едва след време, когато навикнем да сме по-взискателни към себе си ще можем да разберем защо десетте прокажени, които като срещнаха Спасителя се спряха отдалеч. Това е един много интересен момент. Защо те са се спрели отдалеч? Не са ли могли, подобно мнозина други, да се допрат до Господ Бог Иисус Христос, или дори само до дрехата Му, та да се излекуват? Могли са, разбира се! Ала те, за разлика от нас, са осъзнавали, че имат нужда ежедневно да търсят Сина Човечески! Нещо повече. Тази тяхна дистанция ако я пренесем в нашите си дни ще се окаже нещо много просто. Тя ще се вмести точно в онзи период, който наричаме пост! Тъй щото преди да се обърнем към Спасителя, ни е нужно да се подготвим за тази среща. Ето защо, те /прокажените/, като Го видяха се спряха отдалеч. И не са поискали Той да ги излекува /чисто материално погледнато/, а да ги помилва! „Иисусе Наставниче, помилуй ни!” (Лук.17:13). Ето това е което ни е потребно да сторим с нашата молитва. Не да искаме богатства или знание, или нещо подобно или друго, а само по великата милост на Господа и Спаса нашего Иисуса Христа Той да ни помилва! Като от повече не се нуждаем. Ето защо прокажените в онова село се спряха отдалеч. Защото на тях не им е потребно несметно имане или някаква мъдрост, а се нуждаят единствено от милостта на Спасителя. Ето го техния пример, който да следваме през всички дни на живота си. В този ред на мисли можем да прочетем Давидовите думи от Псалом 103: „Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам.” (Пс.103:33). Иначе казано: всеки един ден е нужно усърдие, а особено – в подготовката преди да пристъпим към тайнството Покаяние. И едва тогава, подобно на прокажените, и ние ще можем да извикаме към Спасителя: „Иисусе Наставниче, помилуй ни!” (Лук.17:13). Та да можем /отново като тях, десетте прокажени/ да видим, че сме изцерени.
Братя и сестри,
Тези десет прокажени са много важни за всеки един от нас, но повече от тях има значение именно онзи, който „Като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше.” (Лук.17:15-16).
Нека се стараем и ние да бъдем като този човек. За да можем, след като се помолим Господу, и ние да чуем думите на Спасителя,… и не просто да ги чуем, а да осъзнаем, че Той ги казва на всеки един от нас, покаялите се: „Стани, иди си: твоята вяра те спаси.” (Лук.17:19).
Амин.
