Децата на Бога

3259 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм “Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм “Св.Атанасий“ – гр. Варна

Светите отци ни учат, че според отношението си към Бога вярващите в Него се делят на три групи.

Първата са онези, които вършат всичко, за да не би след земното си странстване, душите им да отидат в ада. Те са пронизани от този първичен страх и цялостното им поведение е подчинено на това. Техният основен мотив е да не страдат „отвъд“ и да не получат наказание в другия живот. Това са роби.

Втората група са другите, които вършат всичко с голямо усърдие, за да заслужат мястото си в рая. Извършват дела на правда, проявяват дела на милост и състрадание и проявяват ревност, понякога и без разум, за да заслужат вечното блаженство. Те са наемници.

А третата са тези, които вършат всичко, защото… просто Го обичат. Това са децата на Бога. На тях не са им нужни никакви уговорки. Те също, както и другите, изпитват и познават страха от Всемогъщия и копнеят да заслужат Царството Божие, но всичко това е разтворено, претопено,  в тяхната гореща, стихийна любов към Бога. Те приличат на деца, които дори не се замислят, а бързат да изпълняват волята на баща си. Каквото и да им каже, както и да го направи, с пълно отдаване и себеотрицание, са готови да изпълнят. Защото не искат дори и с нещо най-малко да го огорчат или наранят. Истинска болка е за тях да не изпълнят неговата воля и да видят сянка от затъмнение на лицето му. Носят в себе си чистото и спонтанно желание да му угодят навсякъде и във всичко, като по никакъв начин не се опитват да накърнят неговия авторитет. Изпълнени са с пълно доверие към него и не се съмняват в това, че той ще направи всичко необходимо за тях. Нещо повече – проникнати са от желанието да му служат по най-добрия начин, независимо от това, какво казват другите около тях .

Това са истинските християни. Те са знаменосците на вярата, чиито сърца пламтят като непресъхващи кандила с пламък, който не само свети, нo и стопля всички наоколо. За тях се отнасят думите на Спасителя: ”Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина.” (Мат. 5:13).

Екстроверти или егоцентрици, проповядващи разпалено или по-скоро безмълвни, странници или чудаци, всички те горят с огъня на непресъхващата любов Божия. Не искат отплата за вярата си и дори не желаят да им благодарят за извършените благодеяния. Копнеят да живеят с Бога, да пребивават с Него винаги и навсякъде и във всеки един момент. Те са носителите на Новия завет на Царя на Мира и го предават не толкова с думите си, колкото с делата си. Не просто добротворци, а богоносци. Те са Неговите ръце и нозе. Неуморими труженици на външния и вътрешния фронт на вярата. Изпълнени са с истинска ревност за Неговото царство и са готови да преодолеят всякакви външни прегради и да превъзмогнат всички трудности, за да заслужат мястото си в него. За тях най-голямата болка е загубата на придобитата вече благодат Божия. Каквото и да сторят анализират внимателно постъпките си и се опитват да не обидят не само околните, но и да не изпитат вътрешното притеснение, че са го сторили. Имат обострена чувствителност и при най-малкото прегрешение се самоукоряват. Ако сторят грях, бързат да отидат при духовните си наставници и чистосърдечно и със съкрушение на сърцето го изповядват. Винаги се стараят да търсят грешките на първо място в себе си. Готови са бързо да се извинят и да поискат прошка за стореното. Всеки ден изпитват съвестта си и преглеждат внимателно всяка своя постъпка през призмата на десетте Божии заповеди. Пазят чистотата на сърцето си като зеницата на очите си. Носят много дълбоко усещането за Бога и Неговото свято присъствие. Това са хората на личния пример, който е и най-добрата проповед на вярата.

За тях се отнасят думите на свети Филарет Московски: ”Господи, аз не зная какво да искам от Теб. Ти едничък знаеш, какво ми е потребно. Ти ме обичаш повече, отколкото аз умея да обичам себе си. Отче, дай на Твоя раб това, което аз сам не умея да искам. Не дръзвам да прося нито кръст, нито утеха – само стоя пред Теб. За Теб сърцето ми е открито. Ти виждаш моите нужди, които самият аз не съзнавам. Виж и постъпи с мен според Твоята милост: накажи ме, изцери ме, смири ме, въздигни ме. Благоговея и безмълствам пред Твоята свята воля и пред Твоя непостижим за мен промисъл. Готов съм на саможертва, предавам се всецяло на Тебе. Нямам друго желание, освен да върша Твоята свята воля. Научи ме да се моля!”

Нека Бог да прати на Своята нива повече такива работници. Синове и дъщери, които в студ и зной ще я пазят и ще се трудят над нейните плодове, без дори да искат отплата за това. Последователи, които няма да се изплашат, когато натрапници и разбойници се опитат да похитят постигнатото, а ще се се опълчат и ще се борят докрай, за да го защитят, дори и с цената на живота си. Това са светилници в мрака, съслужители Божии, богове по благодат, истински икони Божии, които освещават всичко, до което се докоснат. Амин!